- Доц. Цанкова, какво се случи в Турция от научна гледна точка?
- Основното събитие е от 3:17 мин. българско време с магнитуд 7.8 и дълбочина 10 км. Епицентърът е на голямо разстояние от нашата територия, с повече от 1000 км. След това земетресение се наблюдава интензивна афтършокова серия, което е абсолютно очаквано от научна гледна точка. Тя ще продължи повече от година, като повече събития с по-висок магнитуд ще се наблюдават през първите месеци след основното земетресение и ще затихват постепенно във времето. Много слабо е усетено на нашата територия на страната, в Югоизточна България. За последвалите афтършоци, които ще бъдат с по-нисък магнитут от основното земетресение, вероятността да бъдат усетени на нашата територия е минимална, да не кажем, че няма такава вероятност.
- Колко автършока са регистрирани в Турция?
- До обяд земетресенията с магнитуд над 4 бяха повече от 70, като на обяд се регистрира и доста по-силен – 7.5, отново в същия район.
- Знае ли се какво е провокирало земетресението?
- Основното земетресение е регистрирано по източния анадолски разлом. Това е една структура, която се характеризира със сеизмична активност. Отделно Турция като територия е сеизмично активна. Там се наблюдават доста земетресения. През годините са били регистрирани доста силни събития в тази страна. Този разлом има предпоставки за реализиране на такива събития с по-силен магнитуд какъвто е този от понеделник.
- Това ли е най-силното земетресение от 100 години насам, както твърдят от Турция?
- Със сигурност през последните 10-20 години няма данни да има такова силно събитие, регистрирано там. За 100 години не мога да ви дам абсолютна гаранция, но за последните двайсетина години това е най-силното земетресение в този регион.
- Появиха се опасения, че има притеснение от трус в Истанбул, има ли основание?
- Той се намира в близост до северноанадолския разлом, който е доста по-сеизмично активен в сравнение с този, в който се реализира в понеделник. Дали има опасност да активира другия разлом, не може да се каже дали е възможно или не.
- Какво представлява земетресението, което предизвика разрушения и доведе до човешки жертви и ранени?
- Това е силно и разрушително събитие, което дава предпоставки за много материални щети, за много жертви. Такива земетресения не се реализират много често в световен мащаб. Има жертви и сериозни щети. Афтършоците ще спомогнат за допълнителните разрушения на вече отслабилите се места, те ще продължат. По-силните ще допринесат за още повече щети. Този, който се реализира на обяд, е с доста висок магнитуд, почти с този на основното събитие – 7.5, но е висок. Това ще продължава във времето. Ще се реализират земетресения с магнитуд 5, ще има събития, които ще имат магнитуд 6 и по-слаби – 4, 3. Тези, които ще станат след 6 месеца, няма да бъдат като основното земетресение, ще бъдат по-слаби, може би със сила от порядъка на 4 и по-затихващи във времето. Една афтършокова поредица продължава много във времето, не само това, което хората усещат. Колегите ще регистрират още дълго време събития с магнитуд над 2 в този район.
- Може ли нещо да направим, с цел да тушираме бъдещи автършокове?
- Не, за бъдещи нищо не може да се направи. Ние регистрираме това, което вече се реализира, и може да бъде разгледана една такава поредица във времето, може да бъде оценена – колко ще бъде нейната продължителност, с каква интензивност е била и колко време е отнело да затихне във времето.
- В България кога беше последното силно земетресение?
- Ако ще сравняваме горе-долу с такъв магнитуд, е било земетресението от 1904 г. То е било с магнитуд над 7,4 и е било едно от най-силните земетресения за времето си в Континетална Европа. То е било осезаемо за съседните страни. Имало е и много разрушения. По сила може приблизително да бъде сравнено с това в Турция. Иначе това, което беше най-силното за нашата територия, е земетресението през 2012 в района на град Перник с магнитуд 5,6, което е умерено силно.
- Има ли опасност земетресението в Турция да предизвика такова и у нас?
- Епицентърът е на голямо разстояние от нашата територия. Вероятността да предизвика събитие при нас, за такова нещо не може да се говори. Доста е далече.
- Каква е сеизмичната активност в България?
- През изминалата година България е слабо активна. За 2022 г. най-силното ни земетресение беше през април в района на град Провадия с магнитуд 4,5. Сеизмичната обстановка на територията на страната е слаба до умерена за момента.
- А за първите седмици на 2023 г.?
- Едно от събитията беше в неделя в 21:20 ч. в района на град Димитровград с магнитуд 3.2. Беше много слабо усетено. Това е слаб магнитуд, слабо по сила земетресение. През започналата година нямаме открояващи се земетресения.
- Промяната в климата влияе ли на земетръсната дейност?
- Не, не мисля, че има връзка между тези две събития. Земетресението е абсолютно случайно и индивидуално явление. Не знам дали сондажите, които може да са в порядъка до 15 км, не знам дали могат да оказват чак такова влияние, че да провокират сеизмична активност.
- Колко земетресения стават годишно в България?
- С магнитуд над 3 имаме около 40 събития. Най-силното беше 4.5. Прогнозиране на сеизмична активност не се прави. Никой не прави такива изявления.
- До колко са проектирани да издържат сградите в България?
- От гледна точка на строителството сградите трябва да издържат земетръс до 9 по скалата на Рихтер. При всяко едно земетресение е важно какъв е видът и качеството на строителството. В България все още то е приемливо и устойчиво на земетресения.
- Забелязвате ли, че в последните години бедствията стават все повече?
- В България, ако върнем 100 години назад, в порядъка на 20 години, на нашата територия са били регистрирани 5 земетресения с магнитуд над 6,5 в периода от 1904 до 1928, след което се наблюдава много по-малка сеизмична активност. През 1986 има отново две събития, които имат разрушителни ефекти. Във времето се променя сеизмичната картина. За спокойствието на хората за момента на нашата територия не се наблюдава сериозна активност и за момента сме относително спокойна зона. България е сеизмично активен район.
- Кои са сеизмични зони в България?
- България има своите сеизмични зони. Те са 6. През годините един от най-активните е бил този Крупник-Кресна, сеизмична зона Кресна. Друга е Шабла около района Черно море, където през 1901 г. се е реализирало земетресение с магнитуд над 7. София също е сеизмичен район. Тя също в исторически план може да се каже, че има умерено силни и силни земетресения. Пловдив, районът на Града под тепетата, Пловдив – Чирпан – там са две двойки събития, които стават със силен магнитуд. Горна Оряховица също. Отделно Вранча има влияние върху територията на страната. Обикновено при по-силните земетресения с магнитуд над 5 се усеща.
- Как трябва да действат хората при земетресение?
- При земетресение хората трябва да бъдат спокойни и да се търси по-стабилната част от сградата, където могат да останат, докато премине трусът. Казват, че касата на вратата е едно от стабилните места в сградата. След това е по-добре да напуснат помещението. Да не се тича по стълбите. Асансьорът да не се използва. Да няма паника. В Перник единственият пострадал беше човек, който беше тичал по стълбите. Падането на високите сгради винаги започва отдолу, от първите етажи.
Това е тя:
Тя е ръководител на департамент "Сеизмология и сеизмично инженерство" към Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН
От 2009 г. има опит в мониторинга на сеизмичност на територията на България и околностите
Научните интереси и изследователските задачи на учения са фокусирани върху статистическите методи в сеизмологията, спектралния анализ на сеизмични събития, характеристики на фор-афтършокова и роев тип активност, както и оценка на сеизмичната опасност
Владимир Христовски
