- Г-н Илиев, как оценявате 2024 година – кой ви остана най-хубавият спомен и какво донесе най-голямото разочарование?
- Аз мисля, че това беше успешна година както в личен план, защото станах дядо за първи път, така и в професионален план заедно с моите помощници и на двете места. След толкова години успяхме да изведем Черно море до второто място в крайното класиране, което бе сериозен успех за нашия клуб и го определям за най-радостното събитие през отминалата година. Иначе всяка една загуба е разочарование. Имахме, мисля, само 6 през 2024-та, но може би е логично да изтъкнем тази от Северна Ирландия. Тя бе първа за нас в националния отбор и доста полемики се развиха след този резултат 0:5.
- Има ли нещо, за което съжалявате, че не сте направили?
- Годините минават и съм се научил, че ако започнем да изпадаме в съжаление за неща, които не сме направили, е най-лошото, което може да си причиним. Трябва да гледаме напред и да мислим какво може да направим, за да се случват по-добре нещата. За нищо не съжалявам и както съм казвал и друг път, мен животът ме принуди да свикна от малък с взимането на решения, защото останах без баща много млад. Правя го и в момента и според мен най-важното нещо е да се взимат решения, а не да им обърнем гръб и да чакаме проблемите от само себе си да се решат.
- Каква промяна донесе изборът на Георги Иванов за президент на БФC?
- Не съм в София и нямаме много време за разговори. Виждаме се основно покрай националния отбор и знам, че иска да промени много неща. Първите промени бяха в съдийството. Неща обаче, които са градени с години, трудно се променят с месеци. Не го казвам като някакво оправдание, а като факт, валиден за всички области. Трудно е да се променя нещо, което с времето е изградило зависимости от определени неща. Иначе коментираме, че е важно и някои неща в детско-юношеския футбол да се случат, защото се вижда как се губи развитието на децата някъде по трасето около 15-ата – 18-ата година. А това е свързано според мен с факта, че пропускаме първите важни стъпки при формирането на децата в най-ранна възраст. И тези пропуски или липси лъсват, когато преминат в мъжкия футбол. А това е свързано и с нивото и формирането на треньорите. Трябва да се променят нещата така, че да не може всеки, който реши да си направи частна школа, да взима едни такси от хората, без да има някакви треньорски познания или ценз. Нямам нищо против никого. Може да има такива самородни таланти за треньори, но те трябва да имат основата за обучението на децата, за това кое е най-важно при подготовката на едно дете на 7-8 години, на 12-13... Да се профилират треньорите, защото не може по един и същ начин да се тренират деца в различни възрасти. Пропуска се основата на децата в най-ранна възраст, а именно контролът на топката, поемане, подаване и т.н… А не да влезем в интернет, опаа, я виж, тренировка на Гуардиола, давай да я правим. Заради това според мен липсват основни неща в изграждането на децата, а ние ги караме да правят пас-комплекс на Реал Мадрид или Барселона например. А децата не могат да подават правилно топката. Трудно могат да станат така нещата.
- Каква оценка ще поставите на националния отбор и на Черно море за показаното през отминалата година?
- Преди време, когато направих 400 мача като треньор, един ваш колега бе написал, че съм превърнал Черно море в средняк. Това беше акцентът на цели 2 страници, посветени на мен. Не че сме имали за цел да го опровергаваме, но просто направихме така, че нашите фенове да са горди от отбора си и всички да се съобразяват с Черно море. Със сигурност сме имали и спадове, но важното е, че те се чувстват горди. Дали сме втори, трети или пети не е толкова важно. Приоритетът е върху това да се дава максимумът във всеки един мач. Оценки не обичам да давам, това е в полето на медиите. Както за Черно море, така и за националния отбор, вие сте хората. От моя гледна точка е важно, че до оня мач със Северна Ирландия донякъде успяхме да променим мнението и желанието на хората да идват на нашите мачове и да имат интерес към националния отбор.
Това, което радва Илиан Илиев и щаба му, е пълното раздаване на повиканите в националния отбор
- Ако се върнем пак към този мач, как гледате на него – като на изключение или като на сигнал за неотшумяла опасност?
- Преди това знаете, че имаше доста мачове без загуба. Може би и малко се позаблудихме, че могат да ни се случат нещата лесно. Без да търсим оправдание, може да кажем, че това е предупреждение за нас, че ако в даден мач не сме на 100% особено във фаза защита, може да изпитаме трудности, когато срещнем футболисти, които работят на друга скорост. Второто е, че точно в този мач излязоха двама човека от четворката в защита и това се отрази, защото значението на синхрона също не е за подценяване.
- Какви са целите, които си поставяте за 2025 г.?
- Същите. Най-важното е да изпитвам удоволствие от това, което правя. Това не е цел, а вътрешно усещане и отношение към процеса. Целите са вследствие на това. На моето поведение и отношение. Ако футболистите и хората, с които работя, усетят, че на мен ми е писнало и че нямам голямо желание да отида на тренировка и да съм активен, те ще разберат, че ме е обхванала апатия и тя ще им се предаде. Целта ни е да сме по-добри от миналата година. Знам, че няма да е лесно, тъй като сме заобиколени с отбори, които са в пъти с по-големи бюджети - Лудогорец, Ботев Пд, Левски, а и други по-назад. Да, парите не играят на терена, както го е казал и Кройф, но това важи за конкретен мач. В по-дългосрочен план и като организация те са важни. Но във времето нашият клуб доказа, че е от най-коректните финансово и много играчи предпочитат нас, пред по-високи възнаграждения на други места, знаейки, че тук могат да израснат като футболисти. Имаме играчи, чийто манталитет помага за по-бърза адаптация на новите и прогреса им.
- Наскоро казахте, че не сте на възраст, на която да тръгнете да се доказвате в чужбина, а в България може ли да ви видим някой ден начело на друг отбор?
- Не искам да правя някакви заричания и да казвам неща, които след това може и да се променят. В конкретния случай казах това във връзка с предложението на един агент, който ми каза: Дай да потърсим някой клуб от по-долните нива в Португалия, да се опитам и после, като покажа, че мога да тръгна нагоре. Аз му казах, че вече ми е късно да тръгна да се доказвам от долните нива.
- А от кое се страхувате, че може да доведе до пренасищане и кои са най-демотивиращите фактори, които ви влияят, може би съдийството?
- Не, не. Аз го казах. Когато се поизчистят хората, за които се вижда, че във всеки мач имат някаква мисия и цел, която да преследват, съдийството ще се подобри. Всеки рефер ще се опита да отсъжда това, което вижда, и ако правят грешки, ще е простимо. Защото грешат и футболистите, грешат и треньорите... Дразнел съм се от тенденции и явни намеси върху развоя на мачовете. Иначе не съм сигурен какво може да ме демотивира. Може би, ако усетя, че като говоря и гледам футболистите, не виждам този пламък в очите им. Изчезне ли това желание от тяхна страна, значи ние някъде бъркаме. Това може да ме накара да спра или да си напусна отбора.
- Какво е най-важното, което трябва да се промени в българския футбол, за да има устойчив прогрес и развитие на местните момчета?
- Коментираме и сме го коментирали и на лагерите с националния отбор с директора Кирил Котев, и с главния методист на националните отбори Лъчезар Димов, че трябва да се сложат някакви изисквания за налагането на повече български футболисти в нашите клубове. Въпросът е как да се измисли и конструира. За мен е най-добре да има изискване да играят двама или трима българи задължително, а отборите, които не искат да го спазват, да плащат определена сума за това и парите да отиват във фонд, от който след това да се стимулират тези, които следват политиката да играят с повече местни момчета. Това беше прието преди в някои държави. В Румъния скоро коментирахме с мой приятел, че при тях, ако някой отбор играе цялото първенство с пет плюс румънци, в края на годината му се дава премия от порядъка на 200-250 хиляди евро.
- Имаше ли момент, в който беше под въпрос оставането ви в националния отбор?
- Във времето съм се научил да не взимам прибързани решения под въздействие на емоциите и не е имало такъв момент, поне за мен. Със сигурност, ако в последните мачове не си бяхме извоювали правото да стигнем поне до бараж, тогава щяхме да обсъдим и да видим дали продължаваме или не. Да се прецени променили ли сме нещо, или не сме. Аз бях подготвен, че след първата загуба ще има доста критики (може и да са били прави във всичко), защото знаеш, че не съм от любимците на една група спортни журналисти. Но нямаше да взема това решение: „Край, тръгвам си, защото загубихме“. Или обратното, ако бяхме спечелили групата, нямаше да си помисля, че ще съм вече на поста. Във футбола днес си е днес, за утре не се знае.
- Видяхме и жребия за световните квалификации, утопия ли е да мислим, че може да успеем в конкуренцията на Испания или Нидерландия, Турция и Грузия? Откъде може да потърсим повод за поне малък оптимизъм?
- Със сигурност българите не сме от най-големите оптимисти. В последно време по отношение на футбола даже е точно обратното. Единственото, което можем да направим, е, както успяхме в някои от мачовете до момента да видим едно пълно раздаване на терена, така хората могат да приемат и не чак толкова добри резултати, макар че на всички ни се иска и резултатите да са добри. Със сигурност отношението към националния отбор се дели на две. Хората, които срещам по улиците, са изключително позитивно настроени и ми казват да продължаваме да работим, че вярват в нас и момчетата. В интернет и из социалните мрежи е точно обратното. Не знам откъде идва тази поляризация, но е факт.
- Интересен е и жребият за купата, когато се противопоставяте срещу Левски, напрежението традиционно се повишава...
- За цялата календарна година при грубо около 40-50 мача аз като треньор и целият щаб сме изгубили, мисля, шест-седем мача. На този фон някак ми е странно да опровергавам тези, които говорят и са убедени, че е моя фиксидея да бия Левски. Напротив. Миналата година спечелихме срещу всички отбори в първенството, така че жребият за купата не е нещо чак толкова специално. И този мач, и баражът с националния отбор в Лигата на нациите с Ирландия са важни предизвикателства, но първото, което трябва свършим, е да направим една качествена подготовка. За нас е важно и времето в България да е добро, тъй като няма да пътуваме за Турция. След това започва първенството, има три-четири мача до купата, още повече кръгове са до баража, така че има много вода да изтече. Всичко по реда си.
- На днешните български футболисти пречи ли им нещо странично, което ги отклонява повече от професионалните ангажименти в сравнение с техните връстници от други страни?
- Аз мога да говоря за португалците и мога да кажа, че нашите момчета с нищо не са по-различни. Португалците като манталитет и като поведение извън терена с нищо не са по-различни. И там съм бил с млади момчета, които са стигали и до националния отбор, като Пепе и Дани. Те също са си позволявали да отидат на дискотека, да си позволяват някои неща в свободното време... Не знам средата като цяло как влияе, но съм против тези общи клишета, че футболистите са татуирани, гелосани и т.н. Това си върви от 20 години. Малко след нашето поколение по-младите също бяха такива. Познавам много момчета, които нямат татуировки, които не ходят по заведения, 2 или 3 пъти в годината влизат в дискотека. Футболната среда е по-различна, всичко останало и при нас, и в чужбина си е едно и също. Аз по-горе казах, че пропуските в подготовката на децата се отразяват впоследствие, и то доста ясно. Вижда се, че българи, които са се формирали в чужбина от деца, се различават и по поведение на терена и по манталитет.
- Като селекционер имахте ли възможност да разширите международните си контакти с други специалисти?
- Нямам много директни контакти, само през интернет. Досега единственият ми досег с други колеги на живо беше на жребия за баражите в Лига на нациите.
- Има ли вариант в един момент да останете само в националния отбор? Каква е договорката?
- По принцип договорката в началото беше да съм от юли само в националния отбор, впоследствие разрешиха да съм и на двете места, защото отчетохме плюсовете от това да съм постоянно ангажиран и да следя отблизо какво се случва в първенството. На мен със сигурност ще ми е по-лесно да съм само на едното място, защото така в момента не ми остава никакво лично време. Действително обаче това, че съм постоянно във футбола, познавам играчите, следя и противниците на клубно ниво, носи предимства. Видяхте, че повикахме играчи, които редовият привърженик не беше забелязал. Приел съм да работя с този график и не се оплаквам от това, че съм натоварен. Мисля, че всеки треньор, дори когато е в почивка, пак мисли постоянно за футбол. Пътуваме да гледаме играчи, правим селекция по телефона... С всички колеги е така, сигурен съм.
ТОВА Е ТОЙ:
Роден е на 2 юли 1968 година във Варна
През лятото на 1991 г. преминава от Черно море в Левски за рекордната за времето си трансферна сума от 2 млн. лева (100 000 долара)
Между 1991 г. и 2000 г. записва 34 мача и вкарва 3 гола за националния отбор. Участва на световното първенство във Франция през 1998 г.
През лятото на 1995 г. преминава в португалския гранд Бенфика. Остава там два сезона, в които записва общо 51 мача с 4 гола. Печели Купата на Португалия през 1996 г.
През 2010 г. записва името си в историята на Берое, след като отборът му печели Купата на България за първи път от създаването си
През сезон 2012/2013 Илиан Илиев води Левски София, но на 12 април 2013 г. напуска поради незадоволителни резултати, в крайна сметка „сините“ под ръководството на Николай Митов губят титлата в последния кръг след равенство със Славия
От края на 2018 г. е начело на Черно море (Варна), на 1 ноември 2023 г. бе обявен за селекционер на националния отбор по футбол на България
Людмил Христов
