- Г-жо Манджукова, вече сте втори мандат председател на Агенцията за българите в чужбина. Как се промениха приоритетите ви сега и какво предстои?
- Случи се така, че се намериха хора, които прецениха, че това място е "моето", че съм подходящият човек за това място. Може да звучи малко самохвално, но аз за тези години си знам цената и знам какво мога и какво не мога. За втори път съм се хванала на това хоро, за да дам, а не да взема. С това съзнание приех поканата да оглавя агенцията.
- Сега агенцията има променен статут. Тя вече е изпълнителна агенция към външния министър. Променя ли това начина на работа?
- Това донякъде помага, защото облекчава комуникациите. Това са и основните приоритети на агенцията, именно комуникациите с българските общности в чужбина, и то в най-широк смисъл. И това, което е заложено в най-първия устройствен правилник от 1993 година, създаване и формиране на политиката по отношение на българите в чужбина. И за да провеждаш политика, трябва да ги познаваш. Да имаш непрекъснат контакт. Заради новия статут като част от външно министерство имаме много по-лесен контакт с дипломатическите служби в чужбина, което е ценно. Това не отменя и директния и непосредствен контакт със самите общности.
- Новият статут изменя ли приоритетите и дейностите на агенцията?
- Основните приоритети си остават, но в момента най-злободневното е свързано с прочутото удостоверение за български произход, за който в прав текст казвам, че това е нещо, което е натрапено на агенцията още през 2000 година. Тя е създадена да координира и осъществява политиката по отношение на българите в чужбина, а не да издава удостоверения за произход. Но така или иначе то е заложено. Проблемът е, че заради десинхронизация в тази посока в момента ние не можем да изпълняваме тази си функция поради приемането на промени в Закона за българското гражданство, където нашето удостоверение вече не се изисква за процедура по придобиване на българско гражданство.
- За какво служи това удостоверение?
- То се изисква по процедурата за постоянно или продължително пребиваване. Едната процедура е към Министерството на правосъдието, другата е към Министерството на вътрешните работи. Едното е свързано със Закона за българското гражданство, другото е към Закона за чужденците в РБ. За гражданството вече се изискват документи и доказателства за произход, които се депозират директно в правосъдното министерство. Но в ЗЧРБ пише, че ако един от роднините по възходяща линия е българин, документите се подават в „Миграция“. Ако обаче става въпрос за роднинска връзка от второ и трето ниво, се изисква удостоверение за произход от агенцията. Ако не може да се удостовери произходът по този начин, по новите изменения на ЗБГ се създава консултативен съвет към агенцията, в чийто състав влизат и представители на академичната общност. Законът е приет през март 2015 г. и никой от предшествениците ми не е успял да го приложи, а именно по чл. 29, създаването на този консултативен съвет. Не знам по какви причини, но към 15 юли миналата година, когато постъпих, имаше някаква проведена процедура и дотам. Сега вече сме напреднали, учредяването му е пред финал. Това е единият голям проблем.
- Кой е другият голям проблем в такъв случай?
- Проблемът е, че според юристите становищата, издадени от този консултативен съвет, важат само по процедурите за придобиване на българско гражданство. В случаите, когато трябва да потвърдим произхода пред „Миграция“ или на лицата, които кандидатстват по постановление 103, за обучение в България, ние не можем да ползваме становищата на консултативния съвет.
- Така не се ли попада в един своеобразен Параграф 22?
- Абсолютно! И за това аз бях на комисия по политиките на българите извън страната в парламента, където в частност се разглеждаше въпросът за гагаузите, това дали те са с българи и дали можем да установяваме българския им произход. Но в тази връзка аз споделих това, което споделям в момента, и това в Закона за българите, живеещи извън Република България, да бъде вписана точка, която да позволява произходът да се установява на базата на становища на консултативния съвет, създаден по чл. 29 от Закона за българското гражданство. И мога да се похваля с това, че депутатите от различните партии, участващи в комисията, са склонни да подкрепят такава промяна в закона. Това са ми двата спешни приоритета. А в по-далечен план трябва да се захванем със създаването на нов закон за българите, живеещи извън България.
- Какъв ще е този закон? Какво ще промени? Аз си спомням, че дори по времето на Божидар Димитров, тогава министър без портфейл, пак имаше една кампания за създаване на такъв закон.
- Ами този закон всъщност беше приет още през 2000 година и той беше мъртвороден. И в момента го използваме само ние, и то за да удостоверяваме българския произход.
- Какви са недостатъците на закона?
- Първо да започнем с това, че в него не е предвиден орган, който го изпълнява. Според мен това е нонсенс. Закона за българското гражданство го изпълнява Министерството на правосъдието, Закона за чужденците го използва МВР, селскостопанското законодателство си го изпълнява Министерството на земеделието. В Закона за българите в чужбина няма вписан изпълнителен орган. Но това, че няма закон, не значи, че няма политика за българите в чужбина. Една от най-успешните е именно политиката в сферата на образованието. Имаме постановление 103 за обучение в България на българи от чужбина, имаме постановление 90 и програма „Роден език“ и култура зад граница, които регламентират подпомагането от българската държава на българските училища в чужбина. Това работи. От друга страна, политиката в сферата на културата е най-аморфното нещо, което може да съществува.
- Защо, какво не се случва там?
- Защото имаме танцови състави, литературни клубове в различни държави, които са абсолютно самодейни и които са посланици на добра воля и не са в полезрението въобще на държавата. Дори най-фрапиращият е състав за български фолклорни танци в Будапеща, който е съставен изцяло от унгарци, които изпълняват български хора и песни.
- Да се върнем обаче на темата за българските училища в чужбина. Каква е ситуацията там и вашата роля?
- Не поради факта, че има български неделни училища в чужбина, а поради факта, че има държавно подпомагане, заслугата е изцяло на агенцията. До 1993-та, когато е основана агенцията, за България съществуват само трите държавни училища в Прага, Братислава и Будапеща. С останалите никой не се занимаваше.
- Колко са всъщност тези училища като бройка?
- Над 400 в целия свят, като една голяма част от тях се финансират и подпомагат от държавата. Тези, които отговарят на определени условия. Агенцията е тази, която започна да осъществява контакти с всички тях от 1993 г. Аз лично се заех да направя анализ и през 2005 г. успяхме да съберем 26 училища от 18 държави на среща тук и така започна всичко. През 2009-а с постановление 334 и сега вече по постановление 90 по програма роден език и култура започна финансирането им. Първоначално покривахме само материалите, докато сега има перо наеми, заплати и т.н. Без агенцията това нямаше да стане. Или щеше да стане много по-късно. Сега съм възложила да се направи анализ на студентските дружества, фолклорните дружества. Не можем да имаме политика без анализ, кой как е регистриран, кой как се регистрира, какво е местното законодателство. Така ще можем да създадем и работещ закон на базата на анализа.
- А има ли в момента бюджет, който е предвиден за финансирането на училищата?
- Бюджетът е към Министерството на образованието. През тях минава това финансиране.
- На практика работите съвместно с министерството?
- Не. Ние в момента не работим по това. Ние направихме контактите и анализа и го предложихме и в момента самите училища работят директно с Министерството по финансирането. Ние продължаваме да работим с тях по културната дейност. Ако имат някакви допълнителни нужди, участие в конкурси и т.н. Но ние сме вече извън учебната дейност.
- Която ви беше всъщност прерогатив и приоритет първоначално...
- Така беше, защото просто нямаше кой да се занимава с тях. Ние започнахме, а сега вече има цяла дирекция в Министерството на образованието за българите в чужбина. Аз ще съм щастлива, ако по същия начин се случи и с Министерството на културата. Да има там такава дирекция.
- А имаше време, в което ви обвиняваха, че агенцията е невидима, че няма присъствие. Това променя ли се?
- Не просто ни обвиняваха. Самата аз го констатирах това. Това стана най-вече след скандала от 2018 г. покрай историите с паспортите и обвиненията. Всички избягваха контакти с агенцията. На мен ми беше болно. Даже месеци след това имаше едно представяне на филм в една зала и никой не дойде. Празна зала. Избягваха ни като чумави.
- Това ли беше поводът за преместването на агенцията към външното министерство?
- Наистина не знам какви са мотивите. То стана пролетта на 2022 г., а аз тогава повече се занимавах с войната в Украйна.
- Темата за войната е неизбежна. Как промени ситуацията, още повече че голяма част от дейностите ви са именно в тези общности на бесарабските българи, гагаузите, таврийските българи?
- Ами как, ето таврийските българи са под окупация. Това означава, че те са прекъснали реално и институционално връзките си с България. Вследствие голяма част от преподавателите се евакуираха, те не желаят да работят с окупационните власти. Имаме сигнали за сваляне на портрети на български възрожденци в кабинетите на учебните заведения. Изнесено е оборудването от кабинета по български език на Мелитополския университет. Ние не можем да си позволим да преговаряме с окупационните власти.
- А какво стана с Тараклийския университет в Молдова?
- Университетът работи. Бяха гласувани 1 милион лева финансова помощ от наша страна. Надявам се да оцелее, но проблемът е, че местните деца предпочитат да дойдат и да учат тук и не искат да остават в Молдова.
- На практика по това постановление 103 всички с български произход могат да учат в България?
- Да, абсолютно. Но има един проблем. Има деца, българчета, които са родени в Гърция, Италия и въобще в държави от ЕС и възниква ситуацията, че при тях, ползвайки се от това предимство по това постановление, възниква една пречка. И тя е в европейското законодателство, което разглежда това предимство като дискриминационно. На практика дискриминираме гражданите на ЕС на национален принцип. Трябва да се работи и да се изчисти този проблем. Румъния например има добрата практика да създава програми с местни университети в други държави, които издават т. нар. двойни дипломи на децата – примерно молдовска и румънска, и така се спестяват много процедури, пътувания и разходи.
- Още ли се дава наградата „Българка на годината“ на името на Злата Мъгленска?
- О, разбира се! Имаше един момент около пандемията, когато наградата не се връчваше, но сега ще възстановим тази традиция. Оказва се, че тази награда, въпреки че няма парично изражение, е изключителна мотивация. Доказано е, че там, където жената е активна, се е запазило съзнанието.
- Може ли накрая един личен въпрос? Става въпрос за историята с брат ви, която предизвика голям отзвук. Нека да припомним, че той е украински военен, който беше свален и пленен от окупаторите.
- Брат ми е украински кадрови офицер. Той пострада по време на операция, свързана с осигуряването на медикаменти и извозване на ранени от зоната на конфликта в „Азовстал“ в Мариупол. Беше свален хеликоптерът му. Първото голямо чудо е, че оцеля. Второто чудо беше, че ние на третия ден научихме какво се случва с него, че е пленен. Оттам нататък вече беше въпрос не само на молитви, но и на много усилия за бързата му размяна. Успяхме да го доведем на лечение в България. Огромни благодарности на екипа на д-р Тасев от „Пирогов“. Толкова добрина видях от България извън това с брат ми. Още от първия ден на войната хора ми звъняха и ми предлагаха жилищата си, помощ, всичко. Започнаха да звънят още в 7 сутринта на онзи 24 февруари. Всякакви хора, непознати. Това е България. Това е моята България. Има толкова добрина и толкова много добри хора. За съжаление лошите са по-шумни.
Това е тя:
Родена е в украинската част на Бесарабия
Завършила е СУ „Климент Охридски“
За втори път оглавява Агенцията за българите в чужбина
Тя е и журналист и публицист, както и водещ на авторско телевизионно предаване
Иван Петрински
