- Нов политически сезон, но стари играчи и стари заявки от партиите. Какво очаквахте да чуете и видите, но не го чухте от тях?
- Няма изненади. През този политически сезон разговорът ще се изостри, и то в контекста на предстоящите местни избори. Всяка една от политическите партии в Народното събрание сигурно ще ползва тази трибуна, за да говори на избирателите си.
- Това противопоставяне – къде фиктивно, къде наистина, един път между президента Радев и партиите, друг път между самите партии във властта - как ще се отрази на местния вот?
- Това противопоставяне ще се задълбочи в зависимост от изборните резултати. Изходът от местния вот ще ни постави в нова политическа ситуация. Ако една политическа сила доминира значително над друга, то със сигурност ще се конструира различен разговор. Ще имаме основа за нов разговор в т.нар. сглобка. Местните избори са много специфични. Там личността има значение. Партийните структури са особено ключови за избора на кмет или общински съветници. Местните коалиции, които не са малко, също имат своето влияние и тежест.
Със сигурност местните избори ще изострят тона между политическите партии на национално ниво. Ще направят това и между политическите партньори, каквито реално са „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Пример е ситуацията в Бургас с издигането на един кандидат от „Продължаваме промяната“ и несъгласието на „Демократична България“ за това. Конфликти и напрежение ще има между изпълнителната власт и президента Румен Радев, както и между съставните части на управляващото мнозинство или „сглобката“.
- Това означава ли, че местните избори могат да са катализатор за разваляне на „некоалицията“?
- Няма да има разваляне на „сглобката“ след местните избори поради други причини. Те са свързани с факта, че нито една от политическите партии не иска да се отива на предсрочни избори. И най-малкото – да оставят властта отново в ръцете на президента. Това е изключително спояващ елемент. Но резултатите от местните избори ще дадат основа за преконфигуриране в рамките на мнозинството и правителството. Тази ротация, която трябва да се случи през март и Мария Габриел да поеме поста на министър-председател, може да стане на по-ранен етап. Не само в контекста на това как една политическа сила ще се позиционира, а дали ще затвърди позициите си. Местната власт е важна за всяка една партия и за нейното дълголетие.
- Т.е. ГЕРБ-СДС и Бойко Борисов може да поискат повече постове – министри, зам.-министри и други кадри още сега след местните избори, без да се чака ротацията?
- По-скоро може да има промяна на министри. Може да влязат повече политически лица, а не толкова експертни профили. Тази „сглобка“ няма интерес да се разглоби. От „Тренд“ публикувахме своето редовно проучване преди дни и там виждаме какво е съотношението на силите – увеличаващата се дистанция между ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), приближаващата се позиция между ПП-ДБ и „Възраждане“. Тези знаци не биха позволили на „сглобката“ да се разглоби като цяло.
- Казахте, че има изкачване на „Възраждане“. Имат ли потенциал да достигнат второто място и да изпреварят ПП-ДБ?
- Трудно е такива неща да се прогнозират. Преди няколко години всички подценявахме потенциала на „Възраждане“, а виждаме, че на всеки следващ вот те успяват да се позиционират все по-добре. Просто са оставени сами на едно поле, на което не се виждат други партии, способни да мобилизират електората, който споделя тези идеи. Местните избори също имат своето значение за „Възраждане“, особено ако техни кандидати отидат на балотаж или някъде спечелят кметски места. Това ще има значение за мобилизация на електората им. От днешна гледна точка няма да е коректно да правим дългосрочни прогнози. Може да изпаднем в ситуация, в която не „Възраждане“ расте, а по-скоро ПП-ДБ да свалят своя електорален потенциал.
- Споменахте примера от Бургас. ПП и ДБ се регистрираха заедно в ЦИК, ще се явят на местния вот с общи листи и кандидати за кметове, но не навсякъде. Знак за какво е това?
- Знак е, че е много сложен разговорът в рамките на коалицията. Самото събиране между ПП и ДБ, колкото и естествено да изглеждаше, не бе лесен процес. Казусът в Бургас е израз на тази сложна ситуация. Трудно би им било един без друг. В същото време комуникацията между тях не е най-плавна. Не върви без препятствия. Самото редене на листи и кметове е процес, който изостря техните отношения. Не би било правилен ход в политическата аритметика да се явят отделно на местните избори. Това би било лош сигнал към избирателите им.
- Това означава ли, че местните избори ще са последният вот, на който ще се явят заедно и на евроизборите догодина ще имаме друга картина?
- Трудно е да прогнозираме каква ще е ситуацията след няколко месеца, особено около европейските избори. Трябва да видим националната картина. Сред факторите е каква ротация ще има извън тази, която вече е заявена. Не личностното несъгласие помежду им, а политическият контекст ще бъде определящ дали ще се явят заедно или отделно.
- Каква е ролята на президента Радев в цялата тази картина?
- Румен Радев започна с изострения тон още с връчването на мандата на акад. Николай Денков. Този разговор ще продължи в същия тон. Управляващите имат интерес от тази конфронтация, особено ПП-ДБ. Те трябва да влязат в конфронтация с някого, след като загубиха основния си враг, който критикуваха – Бойко Борисов и Делян Пеевски. Радев е техен естествен враг, който припознаха и в контекста на войната в Украйна. Президентът също печели от това. Той се позиционира в една ситуация, където остава единствена опозиция. Има един въпрос – ще направи ли нещо президентът, за да мобилизира разочарованите българи, които не припознават партиите в мнозинството.
Сложен въпрос е дали той ще тръгне да прави политическа кариера извън президентската институция. Радев печели от ситуацията, защото е от другата страна. Данните от последното ни проучване сочат, че все по-малко хора биха излезли да гласуват, ако сега има парламентарни избори. Това се дължи на невъзможността те да се припознаят с никоя партия или коалиция. От друга страна, има разочаровани хора, които не са съгласни с „некоалицията“. Това са хора, които могат да бъдат активизирани и мобилизирани да се върнат пред урните. Въпросът е кой ще го направи това нещо и една от възможните хипотези е дали това няма да бъде президентът. Радев печели от сегашната ситуация.
- Проявата на Радев с пилона на Рожен, призивът му за всенародно движение за 3 март и сега издигането на знамето в Ямбол подготвяне на почвата за политически проект ли е?
-Не смятам, че има някаква ясна и избистрена цел в съзнанието на президента, че поставя основите на нов политически проект. Просто успява да натрупа позитиви от такъв тип акценти, които се споделят от немалка част от обществото. Дали ще се канализират в изграждане на политическа структура зависи от това дали ще има предсрочни избори, дали „сглобката“ ще издържи 4-годишен мандат. Това би съвпаднало с финала на втория мандат на президента Румен Радев. Това са две хипотези, които са крайно различни. Президентът си дава сметка, че ако прави някакъв политически проект, то трябва да е главно действащо лице. Подкрепата, която даде на ПП-ДБ, създаде възможност те през неговата легитимация да се затвърдят на политическата сцена. Това се пише като негатив на Румен Радев. От неговата легитимност се възползва и Стефан Янев с „Български възход“. Радев няма възможност за нови аватари. Ако има проект, то той трябва да бъде неговото лице, той да бъде начело.
- Ако Радев е лепилото за управляващото мнозинство, може ли да очакваме такова сътрудничество на местно ниво между ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната-Демократична България“ или негласна договорка кой какви градове може да спечели на местния вот?
- Не смятам, че има разговори за поделяне на градове. Най-малкото, защото ГЕРБ си дават сметка, че картата може да бъде синя. Това се дължи на два фактора. ПП-ДБ не вложиха особени усилия в изграждането на структури, които да работят за местните избори, а те имат особено значение за мобилизирането на електорат. Другият минус – няма безкрайно захласване към кабинета „Денков-Габриел“. Пасивите се броят по-скоро към кабинета и ПП-ДБ, а не толкова към ГЕРБ-СДС. Последните са в по-печелившата ситуация. Относно колаборацията на местно ниво и кметове, и общински съветници намират път помежду си. Убедена съм, че на места общински съветници на ГЕРБ-СДС работят добре с такива от други партии. След местните избори сигурно ще има такава колаборация и между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, но не защото има такава на централно ниво.
- Опасенията, че ГЕРБ-СДС може да загуби голяма част от градовете не са толкова реални?
- За да направим генерален извод, трябва да имаме цялостната картина за всички областни градове. Но на база на наблюденията ни от вота през пролетта, последните социологически проучвания, липсата на стабилни структури и на разпознаваеми кандидати от страна на ПП-ДБ, ще окажат влияние.
- Сътрудничеството с ДПС в парламента и доста честите примери за общи проекти за решения на кого се отразяват повече чисто електорално – на ГЕРБ-СДС или на ПП-ДБ?
- От данните на социологическите проучвания виждаме, че отражение от участието на ДПС има върху електоралната подкрепа за ПП-ДБ. Качването на политическата сцена на ПП и ДБ се основаваше на риториката: „Да сменим този модел“. Няма как да няма разочарование сред избирателите. Участието в изпълнителната власт също носи своите негативи.
- Успех или провал пред политическата заявка от страна на Васил Божков след завръщането му в България?
- Той е човек с доста спорна биография. Човек, който е под домашен арест. Човек, който вече имаше неуспешен политически опит. Мисля, че е много трудна основа за създаване на мащабен политически проект. Не съм сигурна, че не бе опит за блъф от страна на Божков. Тепърва ще видим дали ще има развитие в тази посока, но съм песимистично настроена за резултати, които да променят драматично политическата картина.
- Какво ще призовете избирателите?
- То е клише. Да отидат да гласуват. Колкото повече хора отидат да гласуват, толкова повече това би променило усещането, че техният глас няма значение. Нека гражданите да се запознават и с платформите и какво им казват кандидатите, за да не останат разочаровани след изборите и с действията на управляващите в местната власт.
Това е тя:
Бакалавър по социология в СУ „Св. Климент Охридски“
Магистър по политически мениджмънт
Съосновател на Изследователски център „Тренд“
Има над 200 електорални, социални и маркетингови проучвания
Тихомира Михайлова
