- Г-жо Славкова, преди дни лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че партньорите в коалицията ще стоят заедно поне до 15 декември, а при ротацията ще бъде трудно. Колко силни сътресения да очакваме в сглобката при ротацията предвид и последните скандали заради НЗОК?
- Тези отношения и тези скандали, които ежедневно виждаме, не са особена изненада. Те са заложени още в съставянето на сглобката. Трудно съвместими политически субекти съставиха този кабинет. Това означаваше, че се поставя основата на тежки скандали. Коментарът на Борисов е свързан с опитите да се приключат конституционните промени през декември. Това ще направи много трудно позиционирането на ДПС и обяснението на „Продължаваме промяната-Демократична България“ защо са в това мнозинство, след като с ГЕРБ-СДС имат достатъчно за мнозинство. Големият въпрос, който ще доведе до сътресения, е защо ДПС продължава да участва в политическия процес на ниво управление. Никой няма съмнения, че ДПС ще продължи да играе важна роля в живота на кабинета. Ротацията става все по-трудна в съзнанието на хората. Някои споделят, че дори няма да се стигне до ротация, нито до падане на този кабинет и излъчване на съвсем друг. Много трудно някоя от партиите в Народното събрание би се съгласила да отиде на предсрочни избори. Този парламент ще се крепи, а животът на кабинета и в каква конфигурация ще продължи управлението през март ще наблюдаваме с интерес - дали ротацията ще се осъществи, както е заложена, или ще има генерална промяна.
- Доколко е реалистичен сценарият за вот 2 в 1 - европейски избори и извънредни парламентарни?
- В чисто времево отношение е реалистично да се случи. Големият въпрос е имат ли интерес политическите формации да отидат на избори. Аз не виждам в момента такъв. Видяхме на местните избори, че се възпроизведе сходна картина в сравнение с резултатите от изборите през април. Няма нови политически партии, които да дават заявки. Отново ще имаме избори, които ще бъдат избори без решение. Съотношението на силите ще бъде почти сходно. Няма да се произведе нещо генерално, което да реши политическата криза. Международните ни партньори предпочитат да има евроатлантическо правителство в България. Това е спойка, която има тежест в калкулацията – да има или не предсрочни избори. Ако градусът на напрежение е толкова висок, колкото го наблюдаваме в момента, ако сглобката не започне да произвежда някакви положителни резултати, не изключвам да се стигне до предсрочен вот. Малко е вероятно това да се случи с евроизборите.
- Какво е това, което може да нагнети дотолкова напрежението, че наистина да се стигне до предсрочен вот на по-късен етап?
- Тази сглобка е дала заявка за управление в рамките на 18 месеца. Имаме времеви хоризонт, който е даден от самите управляващи. Дали ще се стигне до този период, или предсрочен вот може да се случи по-рано, зависи от развитието на политическата обстановка. Много неща могат да нагнетят ситуацията. Те обаче успяват да удържат. Повече интерес имат да останат и да продължат да управляват. Ако „Продължаваме промяната-Демократична България“ или ГЕРБ-СДС намерят изход от ситуацията, без да са губещи и да бъдат обвинени, че са предизвикали предсрочни избори, ако това не е проблем за нашите европартньори, тогава някой от тях ще „хвърли кърпата“ и ще има разбиване на сглобката. Не мисля, че бюджетът ще ги раздели.
- Казахте, че след местния вот е нямало такова разместване на пластовете, ще наблюдаваме ли такова обаче след евроизборите и създаване на предпоставки за нова формула на властта?
- Наблюдаваме една много лоша тенденция – една все по-намаляваща активност от гражданите. Евроизборите по принцип са този вид вот, който в най-голяма степен не мотивират хората да отидат до урните. А когато не излизат да гласуват много хора, това правят предимно твърдите партийни ядра. Много зависи дали няма да се случат някакви катаклизми. Всеки взе своето на местните избори. ГЕРБ запази своята позиция. Няма голям победител след местните избори. Скептична съм, че евроизборите също ще доведат до драматични електорални промени.
- Според последното ви проучване недоверието към кабинета расте – стига до 70%, а същевременно 50% от хората не искат нови избори. На какво се дължи това разминаване? Не са ли изборите инструментът за смяна на властта?
- По принцип това е основният инструмент. Това е шизофренен момент в нагласите: ние много не ви харесваме, но стойте. Това се дължи на факта, че хората не виждат кой друг. Не искат спирала от нови кризи, а има много въпроси за решаване. Те могат да се решат само от редовен кабинет и редовен парламент. Разочарованието на хората минава през това да не отидат да гласуват, а не да отидат на протест или да искат оставки. На местните избори, които по принцип са с висок заряд, също видяхме ниска активност. Няма и нещо ново, което също води до тази патова ситуация.
- Това напрежение по оста ДПС и Делян Пеевски от една страна, „Продължаваме промяната-Демократична България“ и Николай Денков от друга, как ще се отрази на отношенията в коалицията?
- ДПС през Делян Пеевски се позиционира по различен начин в политическия спектър. Стигна се до заявките от септември: „Вие ако не се справяте, обадете се. Ние ще се справим“. Или до тези отпреди дни: „Мога да поема премиерския пост за един месец“. Част от тези изказвания са за вътрешнопартийна употреба. Предстои избор на председател на ДПС. Много важно е той да създаде друг разказ пред електората на ДПС: „ДПС е успяло до тези позиции, но с мен може да се говори открито за шансовете за премиер от ДПС“. Същият електорат, който протестира през 2013 година срещу назначаването му за шеф на ДАНС, избра и ПП-ДБ, а те на свой ред „изпраха“ Пеевски. Това е дума, която чухме от лидерите на ПП-ДБ. Този сблъсък също е конфигуриран в тази евроатлантическа коалиция. Тези взаимоотношения са част от общата ситуация.
- Доколко е вярно и твърдението на ДПС, че свалянето на Николай Денков зависи само от ГЕРБ?
- Всеки си прехвърля топката. ГЕРБ и „Продължаваме промяната-Демократична България“ имат мнозинство. Естествено е да се смята, че ако ГЕРБ се отдръпнат, то „Продължаваме промяната-Демократична България“ веднага губят мнозинство. Не мисля, че ГЕРБ биха тръгнали в тази посока и ще са тази партия, която ще свали кабинета „Денков“. Те имат тази възможност, но не мисля, че в политическата им калкулация това стои на дневен ред. Скоро предстои и ротацията.
- „Продължаваме промяната-Демократична България“ обвиниха ГЕРБ, че се заиграват с „Възраждане“ и ИТН заради избора на подуправителя на НЗОК. Самият Христо Иванов обяви, че ще има политически последици. Как оценявате тези заигравки и какви биха били тези политически последици?
- Малко е иронично от страна на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Нека да припомним думите на Кирил Петков, който казваше, че те ще управляват с плаващи мнозинства. Сега за Столичния общински съвет също казват, че ще управляват с плаващи мнозинства. ГЕРБ и ДПС просто търсят и се възползват от подкрепата на други политически сили, за да направят това, което смятат, че е адекватно. В случая подуправителя на НЗОК. В същото време демонстрират към ПП и ДБ и казват: „Внимавайте. Ние можем и без вас. Вие не можете без нас, но ние можем и без вас“.
- А какъв би могъл да бъде ответният отговор на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България?
- Трудно е да се прогнозира. Но до момента от техни заявки за определи действия не съм видяла конкретни последици. Предполагам, че и това ще остане само като размахване на пръст, а не на дърпане на ухото.
- Споменахте плаващите мнозинства в Столичния общински съвет (СОС). Защо в София не може да се стигне до сформиране на сглобка, както на национално ниво? Кое е това, което може да отпуши блокажа в Общинския съвет?
- След поредния провален опит за избор на шеф на СОС блокажът може да бъде разрешен чрез издигане на консенсусна фугира. Такава, която е одобрявана както от ГЕРБ-СДС, така и от ПП-ДБ. Няма изненада, че и този опит е неуспешен, когато не участват и двете основни политически сили. Това консенсусно лице може да бъде и от друга политическа сила, но е важно и ГЕРБ-СДС, и ПП-ДБ да се спрат на нея. Така може да се приключи тази политическа криза в рамките на СОС. Може да се стигне и до някакъв вид ротация, каквато има и на национално ниво въпреки коментарите, че това не трябва да се случва. Казусът с тази задънена улица в СОС може да бъде решен или чрез този опит за ротация, или чрез консенсусна фигура.
- Възможен ли е изход чрез оферта за зам.-кметски места или други постове от страна на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ към ГЕРБ-СДС?
- Не мисля, че ГЕРБ-СДС ще се изкушат в това отношение. В крайна сметка забравяме, но е важно да се напомня, че основните решения за града минават през Столичния общински съвет. Така че ГЕРБ-СДС, които са достатъчно обиграни политически, не мисля, че ще попаднат в клопката. „Дайте ни място за зам.-кмет например по екологията, а ние ще подкрепим предложението ви за шеф на СОС.“ Това е малко възможен вариант. Ако се стигне до такъв сценарий, то ще има по-голяма договорка, която не е публично достояние.
- Тогава как си обяснявате тази неотстъпчивост досега с кандидатурата на Борис Бонев. Той чак на третия опит за гласуване на шеф на СОС се оттегли от надпреварата и май това не е категорично?
Оттеглянето на Борис Бонев е стъпка в търсенето на консенсуна фигура и да успее да се създаде мнозинство в СОС. Всичко зависи от следващите стъпки – дали просто ще предложат друга фигура или такава, която вече е коментирана и ГЕРБ-СДС ще дадат своето одобрение. От това зависи дали ще говорим за 4, 5 или 6-и неуспешен опит за избор на председател на Общинския съвет. Имаше високо неодобрение от страна на ГЕРБ-СДС по отношение на Борис Бонев.
- Коя според вас е тази консенсусна фигура в СОС, който би могъл да се ползва с доверието на ГЕРБ-СДС и на „Продължаваме промяната - Демократична България“?
- Не съм достатъчно запозната с всички представители на партиите в СОС. Убедена съм, че има такъв тип лица. До мен са достигали имена, които се коментират или биха изглеждали приемливи. Това на Вили Лилков е едно от тях. Това, че Борис Бонев оттегли кандидатурата си за председател на СОС, е стъпка за разрешаването на този конфликт и излизане от задънената улица.
Това е тя:
Бакалавър по социология в СУ „Св. Климент Охридски“
Магистър по политически мениджмънт
Съосновател на Изследователски център „Тренд“
Има над 200 електорални, социални и маркетингови проучвания
Тихомира Михайлова
