Б ългарите са най-пушещата и една от най-пиещите нации в Европа с най-ниската продължителност на живота. България е на 10-о място в света по брой пушачи на глава от населението, или казано като проценти - 40% от сънародниците ни пушат. По отношение на алкохола средно българинът пие годишно по 19.8 литра, а дамите по 5.59 литра. Това са средни стойности, което означава, че ако изключим непълнолетните и пенсионерите, числата придобиват драматичен характер.
Във война сме
Пушенето и пиенето са личен избор, но не съвсем, защото ако седнеш зад волана пил, ти вече застрашаваш живота на околните. Всеки божи ден 15 000 сънародници пият и карат - „само по две-три бири”, както казват невинно. Това означава тотална несигурност, която дебне отвсякъде и застрашава живота на децата ни. България практически е в ситуация на война, изпаднала от неспособността си да се пребори с тези 15 хил. потенциални убийци. Не трябва да има абсолютно никакво приемливо ниво на минимално количество употребен алкохол. Никакво. Българите не разбират от меки мерки. В момента на констатацията на шофьор, употребил алкохол, трябва да следва незабавно отнемане на превозното средство. Това са мерки в условия на война. Категорично съм за два/три и повече пъти повишаване на акциза върху алкохола и цигарите. Кутия цигари трябва да струва над 20 лева, алкохолът - поне двойно.
Омагьосан кръг
Ние сме изпаднали в омагьосан кръг, породен от собствените си заблуди. Кое е по-важно - да спрем тази война, или да мислим как ще оцелее магазинчето за алкохол в съседния вход? Смъртната статистика трябва да бъде публикувана всеки ден като водеща новина във всички медии, защото отдавна пиянството се е превърнало в пандемия с по-високи фатални последствия и от ковид. Как е възможно да се продава алкохол на бензиностанциите? Изобщо безразборното продаване на алкохол и категорично липсата на прилагане на каквито и да е рестрикции при продажбата му на непълнолетни е в генезиса на тази ситуация. Ами пушещите и пиещите ученици до училищните дворове и мънкането на минаващите край тях учители, че не се намират на територията на училището и нищо не могат да направят? Ами безмълвната ни реакция в парка, когато минаваме с наведени глави покрай деца с отворени бутилки по пейките? Загиваме все повече от нашата всеобща безотговорност и това е само видимото на повърхността, а под нея е още по-страшно.
Имаме ли сила да се справим с тази пандемия?
*Коментарът е написан специално за „Телеграф“.
Бисер Манолов, финансист
