С лед потопа в Карловско десетки хора са буквално на улицата. Кой им помага и от какво имат нужда – вижте коментара по темата на журналиста Захари Белчев.
Те искат къщите си и да възвърнат поне малко от онова, което с целия си живот са събирали, за да ги построят. И затова им е нужна държавата, но такава липсва. Затова са и обезверени. Защото именно при такива бедствия и тежки катаклизми се усеща ролята на държавата. Да сте чули във Флорида, Южна Каролина и други щати на САЩ, където почти всяка година има още по-тежки бедствия, някои от жителите на тамошните градове и села да се е оплакал, че държавата го е изоставила. Или пък в Япония, където земетресенията помитат огромни градове – държавата построява наново всичко и хората, макар и тежко пострадали, някак си не се чувстват толкова нещастни и изоставени като сънародниците ни.
Спорно
А у нас какво се случва? Поредното наводнение, за което е спорно дали е природно бедствие, или става дума за поредното безхаберие на отговорните институции, незаконната сеч и непочистените корита на реките. После се подават някакви подаяния на пострадалите хора под формата на консерви с боб, фургони, които са негодни за живеене, и се отчита дейност, разчитайки се на безработни. И пак се опира до частния сектор и многото доброволци. Единствената що-годе читава намеса е на армията, колкото и малка да е вече тя. Но и войската ни не може да запълва дупки по границата едновременно с подпирането на къщите да не паднат. А са към 200 къщи. Не много като бройка и още по-малко като обем. Не си представяйте масивни 3-4-етажни постройки.
Солидарно
Става дума за предимно кирпичени къщи, двуетажни и на по стотина години, които са и най-тежко пострадалите в тези села. В тях живеят бедни пенсионери, които цял живот са се лишавали, за да ги построят, да ги поддържат. И сега се оказва, че една държава членка на ЕС не може да отдели средства за ремонт или изцяло новоизграждане на тези домове на хората. Къде е гръмко нареченият фонд "Солидарност" на Европейския съюз, създаден именно за реагиране при големи природни бедствия и като израз на европейската солидарност. Къде е тази евросолидарност, къде са тези еврокомисари и изобщо всички, които иначе, за да бъдат избрани на постовете си, обещават всякакви чудеса. Няма ги! Няма ги и политиците, които преди изборите се изредиха да се снимат в калта на Богдан, Каравелово и другите села с лопати в ръка и гумени ботуши. Няма и да се появят. Изборите минаха. Сега всеки се спасява сам, както може и колкото може.
