- Г-жо Евтимова, в последните дни много се говори за образование и реверанси, които прави държавата, за да привлече младите хора. В тази връзка каква диагноза бихте дали на образованието днес?
- Всички ние знаем какви са резултатите от PISA теста. В тази светлина бих казала, че не би следвало да се отчайваме, защото на първо място е необходимо българските учители и образователните ни институции да се запознаят с това каква методология е използвана за създаването на този тест.
На първо място какви са точно изискванията, точно какви са критериите за оценка, така че когато човек знае своята диагноза, може да предприеме абсолютно решителни и адекватни стъпки за подобряване на своето състояние.
След като знаем как, защо и въз основа на какви критерии се оценяват учениците, нашите учители, в които дълбоко вярвам и на които се възхищавам, ще направят не само всичко възможно, ще направят и невъзможното в рамките на една до две години нашите ученици да подобрят драстично своите резултати.
От друга страна, смятам, че в българското образование е необходимо да се повиши дисциплината в рамките на всяко учебно заведение. Като казвам дисциплина, в никакъв случай нямам предвид карцер или затворническо сляпо подчинение. Имам предвид повишаване на отговорността на самите ученици – да знаят какъв тип поведение е адекватен в учебното заведение.
Освен това е необходимо и учителите го правят, а именно да изтъкват таланта на всяка отделна личност. Всеки човек, след като е плод на милиарди години еволюция, носи някакъв талант у себе си. Българските учители са подготвени, те са хора, които не пилеят думите си на вятъра и изтъкват таланта на всеки един млад човек.
- Подготвени ли са младите в този ред на мисли?
- Друг е въпросът дали младият човек е подготвен да разбере какво означава талант и кой е талантът, който той носи. Затова смятам, че дисциплината и повишаването на нейното ниво ще спомогне младите хора да осъзнават в по-висока степен, че те са носители на нещо безценно, те са носители на искра, която може да ги изведе на много високи позиции и в обществото, и в съзнанието на техните съвременници.
Като първа препоръка в тази посока е повишаване на дисциплината. Необходимо е да има критерии и при оценките. Във всяко учебно заведение трябва да има прозрачност при оценките. Например: цял един випуск периодично да бъде изпитван на даден учебен материал.
Преди това трябва да се знае как се завоюва отлична оценка, какво трябва да покаже ученикът за много добра оценка, за добра оценка и т.н. Това за мен е много важно. Като всичко е прозрачно и когато човек бива изпитван, да слуша целия клас, да може сам класът да даде оценка, същевременно изпитваният да го оцени. Той трябва да знае, че всеки незаслужен подарък, който е получил, всъщност съсипва получилия високата оценка, той губи знания и умения.
Позволим ли да се преписва в училище, ние създаваме много основа на младите хора, те ще очакват да препишат и от живота, но той няма да им позволи. Животът е нещо много взискателно и като учител, и като оценяващ. Всяко преписване съсипва човека.
- Те доста преписват обаче, особено в университетите...
- В момента водя майсторски клас по творческо писане в Софийския университет. Тук има много талантливи хора. България е гнездо на талантливи хора. Това е мястото, където се раждат толкова много таланти. Нашата отговорност пред тях е да им кажем колко са талантливи. Да им кажем, че ако лъжат самите себе си, че правят нещо, че постигат нещо, а всъщност знанието им клони към нула, по този начин сами те прерязват своя път към добруване.
- Доста от младите хора казват, че в България всичко е лошо и не се оценяват талантите и уменията им. Успяха ли родителите и обществото да ги превърнат в нихилисти?
- Всичко зависи от отделния индивид и от неговата семейна среда и възпитанието, което е получил. Искам да посоча, че в българските университети идват и студенти от далечни страни. В моята група имаше едно момиче от Китай, чието българско име беше Йен-и Джен. Тя успя да издаде книга разкази „Отдалеч“ тук, работейки с нас.
На основата на тази книга тя беше поканена да стане преподавател в Института по чуждестранни езици в Пекин, в специалност „Българска филология“. Това е извънредно трудно да се постигне в тази мизерна страна. Така че нека да кажа на родителите, които говорят колко е скапана нашата образователна система, да си помислим и аз се обръщам към себе си да си помислим – кой е в основата на това?
Нима не сме ние, които разглезваме децата си и ги учим да получават всичко само като го поискат. Човек, който получава, е свикнал да получава, а не да полага труд, не да полага усилия, за да добие някакво качество.
.
- Какво трябва да направим?
- Милиардите години еволюция, както и хилядите години развитие на човешкото общество показват, че получаващият не развива в себе си умения и качества, освен да съсипе това, което носи, а именно своя талант, своето желание да постига нещо. Затова си мисля, че ключът към повишаване престижа на българското образование е именно във всяко отделно българско семейство, за да може детето от съвсем мъничко да знае какво означава самичко да си подреди чантата за утре, без да е необходимо майка му да го проверява, само да си подготви закуската сутринта, да си приготви кутията с храна за междучасието.
Това да е негова отговорност и то вече не го нарича отговорност, а един много полезен навик. Това като се създаде още от 1-2 клас, детето ще свикне, че е необходимо на ден да решава две допълнителни страници със задачи по математика, да чете определен брой страници. Няма да го приема като тегоба, а като нещо съвсем естествено.
Липсата на такъв род дейност ще му се стори нещо, което го съсипва, като стъпка в една посока, която съсипва усилията на човека да постигне нещо. Военноморското училище във Варна например е в топ 3 не само по престиж, но и по качество на образование, което дава на своите студенти.
Хора, които са го завършили, са предпочитани по специалностите корабоплаване, поддръжка, радиоелектронна борба. Те са търсени в цял свят. Така че, оставяйки в България, младите хора не само ще получат добро образование, но се надявам в бъдеще те да дадат висок принос за повишаване качеството на образованието. Ще останат тук, ще постигнат висок резултат и ще могат след това в качеството си на академичен състав да подпомагат младостта на България.
- Казахте, че сме страна на таланти, защо тогава те се погубват, прибягвайки към наркотици, алкохол, агресия и други пороци?
- Ние имаме прекрасно подготвени учители. Може да има и такива, които не са така добре подготвени, но преобладаващата част от тях знаят и наистина ги боли, ако техните ученици се отнасят несериозно към предмета. Ако вместо да слушат история или да решават задачи по математика те си четат в телефоните, учителят страда от това.
Децата са в социалните мрежи по време на час, защото не са се сблъсквали със житейските истини, с онова, което се случва на практика в живота. В живота няма някой, който да му поднесе решение на задачата. Човекът сам е изправен пред нея. След като му липсват качества - и духовни и физически, защото той не ги е развил, а е имал блестящите условия да ги развие, какво му остава да извърши една противообществена проява, какво му остава да търси утеха в наркотиците, тъй като няма цел пред себе си, която би могъл да изпълни. И как би могъл да има цел, като годините в училище ги е прекарал в пушкома, в TikTok.
- Учениците масово гледат TikTok. Няма как да го забраним.
- Нека гледат TikTok, но да знаят, че той няма да ги храни утре, няма да има мама и тате, които да ги издържат, да им готвят, да ги подсещат да си измият ръцете. Няма такова нещо в живота, сам трябва не само ръцете, но да заработиш парите, с които ще купиш всичко.
В Германия се внушава от много малка възраст, че човек, който знае съвсем малко повече от своите съвременници, има огромен брой повече хоризонти, открити пред него. При паралелка от 26 деца във втори клас 6 остават да повтарят, защото не се справят с учебния материал. Не позволяват на човек, който не знае, да премине на по-високо ниво.
Това всъщност е начин да разбере човек от най-ранна възраст, че за да постигне нещо, за да си плати една почивка, да си купи хубава кола трябва да положи много усилия. Когато се срещам с ученици и студенти, им казвам, че човекът, който знае повече, който е придобил повече знания от учебния материал, който е внимавал в часовете и е натрупал умения, този човек привлича и любовта към себе си.
Това също може да послужи като поощрение на човек да учи повече. Може би когато осъзнаят цената на онова, което им е давано, тогава нашите много млади талантливи българчета ще знаят как да отворят сърцата и умовете си към този щедър дар, както отварят взора си към красивите гледки на българските планини, на родното море. Знанията, които им предоставят в училище, са не по-малко ценни, те са безценни.
- Безплатното образование не се ли обезценява по този начин?
- Не само че не се обезценява, а дава един прекрасен пример как е необходимо да се прави социална политика в сферата на образованието. Когато младежът има достъп до онова, за което е мечтал да стане, да се научи и когато то не го принуждава да работи по време на обучението, за да може да спечели пари да си плати таксата, това ще е голямо облекчение. Пак ще работят, но не толкова много.
Обикновено много талантливи хора работят изключително много в дюнерджийници, магазини, ателиета. Заради това понякога им се налага да пропускат ценни занимания.
- Ако успеем и да си върнем ценностите, всичко ще бъде по-хубаво, нали?
- Отново всичко отива в семейството. Дъщеря ми е учителка в детска градина и ми казва, че децата псуват и показват среден пръст. Това е първа група. Моля всички родители, всички ние знаем до какво ни води безпаричието, проблемите в службата, но нека когато децата са край нас, да крием гнева си от очите им, защото децата са онази почва, която поема всичко - и доброто, и лошото. Децата възприемат лесно и едното, и другото.
Това е тя:
Родена е в Перник
Автор на кратки разкази, публикувани в 32 страни по света
Носител е на национални и международни награди
В началото на годината беше удостоена с новоучредена награда за фантастика в Съединените щати за романа й „Той носи моето мълчание“
В България е двукратен носител на наградата за най-добър български разказ за годината „Златен ланец“ на вестник „Труд“ – 2006 и 2010 г.
Разказът й „Васил“ е един от десетте, спечелили в конкурса за къс разказ от цял свят на радио Би Би Си, Лондон, за 2005 г.
През 2014 г. тя спечели наградата „Балканика 2014“ за най-добра книга от балкански писател със сборника си „Пернишки разкази“
През 2016 г. нейната книга „Една и съща река“ печели наградата за роман, публикуван през 2015 г. в България на фонд „13 века България -2015“
Владимир Христовски
