- Г-н Стоичков, в последните три дни се съобщава за относително успокояване на обстановката в Еквадор, но е факт, че съседните държави са силно притеснени и търсят начин терорът да не се прехвърли при тях. Вие как бихте определили ситуацията, как живеете в момента?
- Мисля, че притеснението на съседите е чисто дипломатически ход, почти задължителен при подобни събития. Всъщност ситуацията не е толкова стряскаща, колкото се представя по международния обмен. Говори се за „въоръжен вътрешен конфликт“, което е евфемизъм на гражданска война. Но няма ни полъх за подобен сценарий. За една гражданска война е нужно група от хора с общи идеи – политически, религиозни, класови, да поеме контрол над част от страната и там да наложи свои правила, което да доведе до стълкновения с останалите райони. Тук не се случи нищо подобно. Конфликтът беше съсредоточен основно в няколко затвора и много бързо бе овладян.
- Според наш източник ситуацията в столицата е напрегната, но като цяло хората се държат спокойно. До каква степен проблемът е свързан с Гуаякил и може ли да обхване столицата?
- Според мен не може да се очаква ескалация. Ситуацията, както споменах, беше овладяна много бързо, след което започна да се преекспонира с темата. Тоест да се търсят странични ползи, подчинени на съвсем друга логика. Примерно, завишиха данъците с три процента, повдигна се въпросът за латиноамериканските емигранти в Еквадор, извършиха се пладнешки грабежи в магазини, уредиха се стари махленски сметки, бе прието американски и аржентински военни да влязат в страната, което връща лентата с десетина години назад, когато в Манта бе закрита американската военна база и т.н.
- Като журналист и университетски преподавател как бихте коментирали източника на избухналото насилие? Дали се корени само в проблемите с наркотрафика, или липсата на държавност постепенно ерозира?
- Когато има причина, повод винаги се намира. В случая поводът бе бягството на двама затворници – едното от тях кинематографично (две седмици никой не бе разбрал, че Фито се е изнесъл с цялата си луксозна покъщнина, за която е бил нужен камион). Този повод бе удобно използван от управляващите. Те моментално изкараха военните на улицата и ограничиха гражданските права. В скоби, това тук не е нещо ново – дори по време на пандемията изкараха военните, за да се демонстрира власт и контрол, чрез което да гримират липсата на държавност и неспособността да се вземат адекватни решения. В сегашния случай по-важното е какви са причините за подобна крайна реакция. И тук само мога да гадая: изгонването на колумбийци, венецуелци и перуанци от страната, налагането на нови данъци, възстановяването на чуждестранни военни бази, нова схема на наркопазара и т.н. Времето ще покаже кой е правилният отговор.
- Бихте ли разказали по-подробно за наркомафията в страната? Еквадор досега не е бил, поне на световно равнище, в центъра на новините за наркотрафика и бандитизма, свързан с него.
- Производството на дрога в Еквадор е незначително в сравнение с Мексико, Колумбия и Перу. Специалисти по темата твърдят, че Еквадор изпълнява сателитни функции в наркотрафика. Служи за изходна точка на стоката към Съединените щати и Европа и за „пералня“ на приходите от тази дейност. Съответно бандите в страната са на ниво посредници. Те работят за мексиканските и колумбийските картели и заемат най-ниските етажи в пирамидата. Голяма част от членовете им са неграмотни, дрогирани момчета, за които е абсурдно да си представим, че администрират стотици милиони месечно или пък са способни да извършат логистиката за износа на тонове дрога.
- Каква е прогнозата ви за развитието на ситуацията? Известна прокурорка получи смъртни заплахи заради работата й срещу еквадорско-перуанската мафия.
- Не изключвам индиректно да се търси налагането на модела Букеле. Тоест една полудиктатура, аплодирана от 95% от гражданите в страната. Дори вече започнаха сравнения между тукашния президент Нобоа и Букеле. Различията между Еквадор и Салвадор обаче са значими, затова не вярвам подобен сценарий да успее. В Еквадор не съществуват организации като салвадорските „лас марас“. Еквадорците в общи линии са мирни, любезни, конформисти, говорят тихо, често използват умалителни. Агресията ги плаши, не мисля, че биха търпели дълго един войнстващ президент. Освен това Букеле е с леви убеждения и е много ангажиран със социалните подобрения в обществото. Докато Нобоа е с дясноцентристки уклон и представлява едрия бизнес и банката. Първото му решение като управник бе да опрости над 80 млн. неплатени данъци от баща му Алваро Нобоа, който е бананов магнат.
- Всъщност до каква степен събитията са свързани с факта, че страната граничи с Колумбия – лидер в производството на кока и дом на страховитите партизани от ФАРК?
- Колумбийските и мексиканските картели командват наркопарада в Еквадор. Допускам, че влиянието им не само в Еквадор, но и в други страни, достига до много високи етажи в обществената пирамида. Колкото до ФАРК, те поне официално свалиха оръжието, но безспорно са фактор в Колумбия. А и нека не забравяме, че за много хора по света войната е доходоносна професия.
- Неотдавна по наша телевизия се извъртя сериалът на Нетфликс за историята на личния убиец на Ескобар – Хота Хота Веласкес, или т.нар. Попай. Прави впечатление, че избягалият от затвора наркобос в Гуаякил изцяло копира поведението му. Опитват ли се бандите в Еквадор да имитират съседите от севера?
- Тълпата винаги се е нуждаела от кумири, които да боготвори и имитира. Със сигурност и в наркосредите е така. Но в дълбочина няма допирни точки. Навремето Ескобар предложи да изплати външния дълг на страната си. Срещу определени политически облаги, разбира се. В Еквадор не съществува бос с подобен капацитет и е невъзможно да се появи поради маргиналния характер на тукашните банди.
- Перу също е замесена в цялата тази ситуация. Дали има достатъчно воля в тамошните управници, а и разполагат ли те с ресурси, за да се включат в помощ на еквадорските власти?
- Позволете ми да ви цитирам заглавието на уводната статия на най-продавания перуански вестник „Ел Комерсио“ от 14 януари: „На 800 км граница с Еквадор почти няма постове за наблюдение“. Три дни преди това Перу обяви, че въвежда строги мерки по границата с Еквадор предвид създалата се ситуация. Така пак стигаме до разминаването между приказки, дипломация и реалност.
- Различните държави и лидери от континента предлагат помощ за приемане на еквадорски затворници, сред тях е и венецуелският президент Мадуро. Целта е да не се търси помощ от „янките“. Вашият коментар?
- Всъщност е точно обратното. Неотдавна Мадуро върна чилийски самолет с венецуелски затворници. Сега Нобоа се опитва да прати перуански, колумбийски и венецуелски криминално проявени хора в съответните страни, но отникъде не откликват с ентусиазъм. Колкото до помощта от „янките“, тя вече е официално потърсена и потвърдена. Аржентина също ще прати военни. Куриозното е, че и Бразилия предложи военна помощ, но нямаше реакция от еквадорска страна. Може би, защото в Бразилия управлява Лула, чиито политически възгледи не съвпадат с тези на Нобоа.
- Оттук нататък, в дългосрочен план, притеснявате ли се за вашето всекидневие и това на семейството ви? За начина ви на живот, за бъдещите ви планове?
- Поводи за притеснение винаги има, но те не са свързани с разигралите се събития в последните дни. По-скоро ме притеснява прогресивното обедняване на хората в Еквадор, което води до негативни последствия на всички нива. Намалява броят на учащите се, увеличава се безработицата, съответно и престъпността, което пък разпалва омраза към латиноамериканските емигранти в Еквадор и т.н. За да има социален мир, е нужна реална и добре планирана социална политика. Обаче много от днешните политици – не само в Еквадор, явно гледат друг филм.
- Има ли вероятност събитията от миналата седмица да се разпространят в района и да предизвикат криза? Криминална, прерастваща в политическа?
- Латинска Америка въпреки значителните си ресурси и огромните пространства открай време се римува с думата „криза“. Причините са много, темата е дълга. Нека само отбележим, че това все пак е т.нар. нов свят. Държавите са на по двеста години, което, сравнено с Европа и Азия, е бебешка възраст. Тук всичко предстои да бъде направено и несъмнено ще се мине през различни сътресения, както се е случвало в Азия и Европа. Конкретните събития обаче няма да окажат съществено влияние. Пък и в Колумбия се е водила най-дългата гражданска война в историята, която дори още тлее. Надали един затворнически бунт може да ги впечатли. За Перу вече споменах. А останалите в региона си имат толкова проблеми, че Еквадор не е водеща новина при тях. Аржентина например регистрира най-високата инфлация в света за 2023 г.
- Еквадор е държава, за която в България не се знае почти нищо в днешно време от широката аудитория. Бихте ли казали три неща, с които да определите страната, в която сте избрали да градите настоящето и бъдещето си?
- Природна красота в три ивици (крайбрежие, планинска част и джунгла плюс островите Галапагос). Изобилие на плодове и зеленчуци. И „маняна“, сиреч утре, може би е най-често използваната дума в разговорите.
- Президентът на страната изглежда твърде млад, дали ще успее да поеме предизвикателството? Коментаторите отбелязват, че изминалата 2023 година е била най-трудната от създаването на държавата Еквадор. До каква степен може ситуацията да е заплаха за сегашната власт?
Не искам да бъда груб, но президентът Нобоа, подобно на някои български политици, е харвардски възпитаник, млад, неподготвен, всичко му стои голямо. Той е от милионерско семейство, роден е в Маями, дори в момента, насред кризата, потегли натам, за да чака раждането на детето си. Любим израз му е, че „носи фланелката на Еквадор“. Всъщност неговият мандат е само за година и осем месеца, тъй като „довършва“ мандата на предния дясноцентрист банкер, Ласо, който дойде да се бори с корупцията и бе свален с обвинения в корупция. Тук е задължително да се гласува – глобата за негласувалите е 40 долара. Реалният вот на Нобоа и въобще на десните кандидати от предишните избори витае около 20%. Левицата е с около 35%. На втория тур обаче, подобно на нашата действителност, се правят невъзможни „сглобки“ и така вече два пъти поред печели десният кандидат. Много е трудно да се управлява с толкова ниска популярност и с „невъзможни“ партньори. Така че не случилото се в изминалите дни е реалният проблем на президента. Но е възможно последствията от случилото се да се окажат печеливш коз в неговата ръка. Ще разберем след година и половина.
Това е той:
Владимир Стоичков преподава журналистика в УТПЛ, един от университетите на Лоха, в южната част на страната, близо до Перу
През 2022 г. защитава докторантура в Софийския университет, специалност „Журналистика“
Жена му Соледад е еквадорка, занимава се с изкуство и също преподава
Синът им Амадео е роден в Аржентина и е с три гражданства в момента
*Автори: Михайлина Димитрова и Иван Петрински
