З имата се измести през март и април. През последните години има тенденция да е по-студено в началото на пролетта, отколкото през декември и януари, обясни пред „Телеграф“ климатологът проф. Георги Рачев.
„Забелязва се едно преместване на сезона и така имаме по-хладно време в края на февруари. През пролетта температурите са по-ниски от обикновено. Изминалият март беше много студен, а през април се редуваха сняг и дъжд, все едно имахме типичен зимен месец“, каза проф. Рачев.
Той припомни, че тогава в планините се радвахме на добра снежна покривка и ски сезонът продължи дори след Великден. Според климатолога тенденцията се наблюдава с различна сила дори през последните 7-10 години. За да бъде отбелязано обаче като климатична промяна, са нужни поне 30.
„Тогава ще се превърне в статукво. Но промените са факт. В България става наистина по-топло. Не толкова, колкото в останалата част на Европа и особено на Северното полукълбо. Ние сме съвсем в периферията на повишението на температурите и те са между 0,4 и 0,8 градуса, а на някои места до 1 градус по-високи в сравнение с климатичния период от 1961-1990 година. Другият - от 1991-2000 година, се характеризира с това, че у нас е по-топло“, коментира Рачев.
Факти
Интересен факт е, че между Северна и Южна България има разлика през отделните сезони. През пролетта обаче няма съществено затопляне, напротив.
„През 80-те години се говореше например за сериозно засушаване у нас, валежите в продължение на десетина години бяха под нормата. Сега се наблюдава едно нормализиране, та дори и в отделни години дъждовете превишават средната норма. Така че ние сме много далече от общото развитие за климата. Вярно е, че непрекъснато се говори как ще станем като Гърция и у нас ще отглеждаме мандарини и какво ли не, но сме далеч от това“, каза климатологът.
В същото време това е шестата поредна безснежна и топла Коледа. По думите на проф. Рачев дебелата снежна покривка, която помним от детството ни, вече е рядко явление.
„В района на Хасково, Бургас, Свиленград има деца, които не са виждали сняг пред къщите си. Те не знаят е какво е да правиш снежен човек и да се спускат с найлони и шейни, освен когато отидат на почивка в планина, разбира се“, коментира ученият.
Така през следващите десетина дни - до 4-5 януари, не се очакват снеговалежи.
„Но по-лошото е, че сняг няма и в планините. Предишни години поне падаха снеговалежи там, съоръженията можеха да работят. Сега снегът се превърна в лукс“, обясни той.
Декември без рекорд
Въпреки високите температури декември няма да отбележи рекорд. Имаше няколко такива, но в отделни региони на страната. Такъв например регистрира Хасково.
„На 26 декември 1995 година в Плевен са измерени 22,5 градуса. Така че доста Коледи са топли, но има такива и с температури под 0 градуса“, каза проф. Рачев.
Прогнозата сочи, че отново ни предстои топла по отношение на метеорологията Коледа. Стойностите на термометъра ще са доста високи. Особено в ниската част до 550-600 метра надморска височина. Сутрешните температури дори след Стефановден ще са близки до 0 градуса. Максималните температури също ще са високи за това време на годината.
„Влязохме в астрономическата зима, имаме и най-късия ден, дори да е слънчево, няма как да е топло. Безснежна се очертава и Нова година. Имаше съмнение за циклон около 28-29 декември, който да донесе сняг, но се размина“, обясни климатологът. Около 31 януари и на 1 януари сутрин температурите ще са около 0 градуса, а по обед ще стигнат между 7-9 градуса. В северната част на страната ще е по-хладно и ще има мъгли.
Яна Йорданова
