- Г-жо Спасова, идва нова гореща вълна. С какво тя ще е по-различна от останалите?
- Втората гореща вълна – Харон, последва почти веднага след първата Цербер, като и двете освен че следваха една след друга, са и много интензивни, с високи абсолютни максимални температури. Появиха се и т.нар. тропични нощи с температури над 20℃, които представляват пречка за тялото да се охлади. За съжаление синоптиците предвиждат и трета гореща вълна, като целият период до края на юли и дори началото на август се очертава като много горещ. Горещите вълни са опасни за много стопански сектори и човешки дейности. Те засягат водните ресурси, повишават риска от пожари, размекват пътната настилка и железопътните релси, влияят на кондицията на водача и са предпоставка за ПТП, компрометират реколтите и т.н. По отношение на човешкото здраве е установено, че горещите вълни са най-смъртоносният метеорологичен феномен.
- Какво сочат данните
Например за Европа е установено, че през 2000-2020 г. 91% от смъртните случаи поради екстремни метеорологични явления се дължат на въздействието на горещите вълни. Конкретно за Харон и Цербер опасността е от това, че са първи за сезона, а е установено, че при първата гореща вълна загиват най-много хора. Освен това периодът на непрекъснато горещо време е много дълъг, а всеки следващ ден на топлинно натоварване повишава риска от топлинен удар и други, свързани с топлината усложнения. В момента въздухът още е влажен и след многото паднали валежи жегата се понася по-тежко. Положението се усложнява от преноса на сахарски прах, който дразни дихателните пътища.
- Какво точно представлява горещата вълна?
- През 1890 г. A. T. Burrows пръв дефинира горещата вълна като три или повече последователни дни с максимална температура на сянка от и над 90°F (32°С), но един век по-късно множеството изследвания показаха, че не съществува универсална дефиниция на феномена. Определено терминът се отнася за необичайно горещо време, доколкото температурите, нормални за горещ климат, могат да се възприемат като гореща вълна при един по-хладен климат.
Днес съществуват различни определения на термина “гореща вълна”. Прието е, че това са периоди от най-малко пет последователни дни, в които максималната дневна температура на въздуха надвишава с 5°C средната максимална дневна температура на въздуха за сезона. В умерения климатичен пояс като гореща вълна се определя период от поне три последователни дни, през които температурите достигат и надхвърлят 30°C. За вътрешността на Калифорния дефиницията е 3 или повече последователни дни с температури над 100°F (38°С). Според Американския Червен кръст опасността нараства, когато прекомерната топлина продължава повече от два дни. Съществуват индекси, отчитащи дневните и нощните температури, както и комбинирания ефект от температурата на въздуха и атмосферната влажност, която усилва усещането за прегряване, и др.
- Доколко организмът ни е приспособен към топлината, след като имахме хладна и дъждовна пролет?
- Рязкото затопляне определено е фактор, защото действително е „изненада“ за организма, нямаме време да привикнем към топлото. По принцип всяка следваща гореща вълна се понася малко по-леко от първата, но като цяло правилото е – колкото е по-дълга и интензивна е вълната, толкова повече се изтощава системата ни за терморегулация. От значение са и някои поведенчески фактори – облекло, пиене на вода, избягване на излизането на открито в най-топлото време, стоене в хладни помещения, подходяща диета, избягване на физическото натоварване и т.н. Тези неща стават актуални в началото на всяко лято и трябва да се припомнят, за да не сме изненадани като при всеки първи сняг.
- Кога горещините са най-опасни и кои са най-засегнати?
- Вече казах, че е установено, че първата гореща вълна е най-опасната за човешкото здраве. При нея се наблюдава т. нар. ефект на жътвата. При първата гореща вълна за сезона обикновено загиват хората в напреднала възраст, с отслабен организъм поради предшестващи хронични или остри заболявания. Освен това човек обикновено все още не е приспособил облеклото си към топлото време, а организмът му не е адаптиран към високите температури. Първата гореща вълна обикновено е и неочаквана от хората, на фона на няколко месеца предшестващо по-студено време, поради което обикновено те не вземат предпазни мерки срещу жегата.
В рисковата група попадат основно възрастни хора, над 65 г., хронично болни, особено страдащите от сърдечносъдови заболявания, респираторни, някои неврологични заболявания и психични разстройства, бъбречни заболявания и диабет. Напоследък се говори за т.нар. лятна енергийна бедност, която засяга много България, защото страната ни е последна в ЕС по климатизация в домовете.
- А какво да имат предвид живеещите в градовете?
- Те също са изложени на голям риск, защото там се наблюдава ефектът на “градския топъл остров”; живеещите на последните етажи и в жилища с недобра изолация, занимаващите се с интензивна физическа активност на открито, хора, работещи в помещения без климатици, хора, които работят на открито и до допълнителни източници на топлина, бебета, малки деца, бременни жени; хора, намиращи се под влиянието на наркотици или алкохол, бездомни хора. Спомням си, че в Индия видях хора, живеещи под голям мост, които бяха опънали въжета и закачили черги, за да не ги гледат. Освен сянката тези хора нямат нищо, което да ги защити от убийствените жеги, предполагам, че могат да разчитат единствено на вода, за да се охладят.
- Как може да се предпазим, какво да правим в дома си?
- Съветите, които дават специалистите, за облекло, пиене на вода, поведение и т.н. са добри, но според мен най-важният съвет е престой на климатик минимум 3 часа на ден, за да се охлади тялото и да си почине от топлинното натоварване и да не се стига до топлинен удар. Вкъщи, ако имате възможност, инсталирайте климатик поне в една стая, в която да престоявате няколко часа на ден. Начини за пасивно охлаждане са щори, тенти, външни ролетни щори, изолация на жилищата, проветряване само през нощта, чести душове, пиене на много вода.
- Защо обаче климатикът обикновено не се препоръчва? Смята се, че вреди на организма.
- За мен климатикът е животоспасяващ и говоря като човек, който по принцип никога не е бил почитател на климатиците. От личен опит, а и от литературата зная, че при гореща вълна климатикът е задължително условие за преживяване. Нищо друго не помага при температури над 35℃. Вентилаторът започва да духа нажежен въздух, който допълнително увеличава прегряването. В този случай единственото възможно е да намокрите лицето си и тогава да използвате вентилатор, или да сложите пред устройството бутилка или купа с лед. За съжаление климатиците създават и проблеми, защото увеличават външната температура и допринасят за ефекта на топлинния остров. Освен това в момента, тъй като все още повечето електроенергия идва от изкопаеми източници, увеличеното им използване е свързано с отделяне на повече парникови газове – но това ще се промени в бъдеще.
- Каква е разликата между топлинен и слънчев удар и как се действа в тези ситуации?
- Топлинният удар е едно от най-сериозните състояния на организма при гореща вълна. Той може да увреди мозъка и други жизненоважни органи и да доведе до летален изход. Получава се в резултат на излагане на високи температури и дехидратация на организма. Симптоми на топлинен удар са гадене, повръщане, припадане, обърканост, дезориентация, загуба на съзнание и кома. Температурата на тялото надхвърля 40°C. Признаци, по които може да се разпознае топлинният удар преди фаталния му развой, са: изтощение, крампи, припадък, главоболие, чувствителност към светлината, замаяност, гадене и повръщане, зачервяване на кожата, учестен пулс и дишане. Особено показателна е липсата на потене въпреки високата температура на тялото и околната среда. За разлика от слънчевия топлинен удар може да се получи и на сянка. При слънчевия удар основна причина се явява прякото нагряване на главата от слънчевите лъчи за по-продължителен период. Засяга се мозъкът, а симптомите са главоболие, гадене и повръщане, световъртеж. Потоотделянето е увеличено, лицето се зачервява. Усещат се отпадналост и шум в ушите. В тежките случаи на слънчев удар се наблюдават халюцинации, загуба на съзнание и дори гърчове.
- Какво не бива да правим в такива моменти? Кое е противопоказно?
- По време на горещини трябва да внимаваме с кафето. Трябва да се хидратираме добре, като алкохолът е забранен, дори бира. Не се препоръчват и подсладените напитки. Всички гореизброени всъщност обезводняват организма. Не трябва да се спортува и да се работи тежка физическа работа на открито. Да избягваме огън и други източници на топлина. Да не оставяме малки деца и домашни любимци в колите, защото температурата в тях се повишава много бързо при изключен двигател. Да внимаваме, когато шофираме кола без климатик.
- Става ли все по-горещо лятото в нашите ширини?
В България летата вече са станали по-топли, като затоплянето е по-голямо от средното за останалите сезони. Тропичните нощи са се увеличили с между 20 и 50%. Направено е проучване, според което, ако средната температура на лятото нарасне с 2-3 градуса, това води до двойно увеличение на честотата на горещите вълни.
- Как се променят като цяло сезоните у нас?
- Не съм срещала задълбочено изследване на промяната на сезоните в България в научната литература. От разговори с колеги от Националния институт по метеорология и хидрология мога да кажа, че зимите у нас стават по-меки, с все по-кратко задържане на снежната покривка, а летата – все по-горещи, с повече горещи вълни и по-чести засушавания.
- Какво да имаме предвид в горещините, когато сме на плажа?
- Като цяло плажът е едно спасително място в летните жеги. Тук трябва да се внимава отново да не се консумира алкохол, защото освен че дехидратира, може да доведе и до неприятни инциденти в морето. Често в тези горещини около обяд пясъкът се напича силно и са необходими джапанки, за да не се изгорим. Трябва да пазим очите си, защото заради отражението на слънчевите лъчи от пясъка и водата радиацията е много силна. И, разбира се, да използваме слънцезащитни продукти и да не прекаляваме със слънцето. На Илинден и морето се „обръща“, става по-бурно и се появява мъртвото течение, трябва да знаем как можем да се измъкнем, ако случайно попаднем в него.
Това е тя:
Има докторска степен по специалност “Климатология” от СУ „Св. Климент Охридски“
Занимава се с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве от 2008 г, като е специализирала в чужбина
Научен секретар е на Българското дружество по медицинска география, хъб мениджър на програма Climate KIC за НЦОЗА
Автор на Климатека
Яна Йорданова
