- Отец Николай, в Мелник се пазят две уникални икони на св. Антоний, а едната е считана за чудотворна. Бихте ли разказали повече за тях?
- Първо, нека кажем, че всяка икона е чудотворна в зависимост от вярата на човека. Тази тук, на св. Антоний, не е на самия иконостас, а е разположена малко по-вдясно. Тя е от самото начало на храма и в момента е реставрирана. Дело е на местен мелнишки майстор. Другата икона на този светец е по-живописна - рисувана е в по-ново време в руски стил, но също е доста въздействаща.
- Миряни споделят, че като застанат пред чудотворната икона, усещат необяснима енергия и благодат да лъхат от нея. Вие как гледате на подобни свидетелства и имат ли въобще обяснение тези неща?
- Обясняват се с две думи – вяра у Бога! Има доста знамения в тази черква. Кандилата например сами започват да се люлеят, ако някой се моли. Не всеки път, но се случва. В началото даже спирах климатика, защото си мислех, че той ги клати, но това продължаваше. Понякога знамението се случва пред иконата св. Антоний, друг път пред тази на Иисус Христос, някой път пред Богородица – различно е. Имам чувството, че който с каквато просба или молитва идва – това кандило се движи. Но това е мое мнение и обяснение.
- Иконата на св. Антоний Велики за какво се счита, че помага?
- На душевно болни хора, на бесновати помага най-много. Но и още при невралгии и ред други заболявания. Важно е да се отбележи, че това е иконата на истинския свети Антоний - основоположника на християнското монашество в целия свят. Той е роден през 250 г. в Египет. Защото има и друг свети Антони, но в Италия.
- Ставали сте свидетел на доста чудеса на вярата, кои са необходимите условия това да се случи?
- Аз затова все им казвам на миряните – вярвайте, вярвайте и пак вярвайте в Бога. Иначе чудеса са ставали, стават и ще стават. Ето наскоро дойде едно семейство от Тополница и сподели, че след молитва в храма са се сдобили с детенце, което вече е на един месец.
Идват и известни личности от доктори до министри, дето се казва. Без да споменавам имена, се сещам за едно семейство от Сливен, на което им четях молитва за рожбичка. По принцип в Мелник гълъбите са рядкост, защото има доста хищни птици, но тогава долетя едно и кацна на иконостаса, точно където се полагат гълъбите - символ на Св. Дух. Това бе сигурен знак, че молитвата им е чута. Случаите наистина са много. Преди записвах имена, дати на хората, свидетелства, но вече поспрях. Много семейства намират време и поне веднъж в годината идват да благодарят. Онзи ден например бяха дошли от Испания хора тука.
- Интересното е, че св. Антоний е основоположник на монашеството, но и по света са рядкост негови храмове. Има ли друг у нас, кръстен на него?
- В Мелник е единственият не само у нас, но може би и на Балканите. В Европа има още един известен храм на св. Антоний – в град Падуа. Този там обаче е в чест на португалец, живял през XVII век. Неговото тяло се счита за нетленно. Но този светия е съвсем различен от онзи живял в Египет. Спомням си навремето Симеон Идакиев по някогашното предаване „Атлас“ направи филм за Египет и вътре бе вмъкнал кадри от пещерата, където св. Антоний е живял като отшелник през III век. До нея водят над 1000 стъпала, а вътре може да се види цепнатината и иконостасчето на св. Антоний. Той е живял като отшелник, както нашия свети Иван Рилски. Имало е такива хора и преди него, но той пръв обединява братя и сестри, които тръгват да живеят по неговия пример.
- На следващия ден, 18 януари, пък се чества Атанасовден. Според народните вярвания св. Атанасий е брат на св. Антоний. Само с близостта на празниците ли да си обясним това предание?
- Реално св. Атанасий е бил ученик на св. Антоний Велики. Той е имал не брат, а сестра, която по-късно тръгва по неговия път и става монахиня.
- А как става така, че точно в Мелник е вдигнат единственият храм на св. Антоний? Да не би някой заможен благодетел или ктитор да е носил неговото име?
- Трудно е да се каже, но тука има и една още по-голяма загадка, защото според мен този храм не е от XIX век, както се твърди. Той е много-много по-стар. Въпреки че надписът е 1886 г., тука е имало базилика. От друга страна, не зная как ще прозвучи, но само на 20-30 метра над храма е къщата на Алекси Слав. А не ми се вярва в такава близост деспотът да е дал да се вдигне масово посещавана черква. Въобще има много загадки и всичко е според вярата на хората. Или както казва Апостол Павел: "Вярата е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що не се вижда".
- Хората в района вярват, че който преспи срещу празника Антоновден (17 януари) в храма, ще се излекува. Има ли възможност сега този ритуал да се случи?
- Наскоро един мирянин от Северна Македония, ми писа с въпрос, дали ще може да се нощува на празника. Казвам му „да, разбира се“. Но преспиване не е точно казано, защото в храм е грешно да се спи. Който иска, може да остане да будува, като се прави тип бдение - молитва. Е, някой може да се отпусне и да предреме на столчето, но не и чак да се ляга и да се спи с чувалите, както мнозина си представят. По принцип на 16-и правим вечерна молитва към 17 часа, след това акатист на св. Антоний и докъм 19,30. Много хора решават да останат до следващия ден, когато заранта владиката дядо Серафим оглавява светата литургия, каквато е традицията.
- А колко са онези, които решават да нощуват в черквата?
- Лани сигурно имаше 40-50 човека. Кой с онкологични проблеми, кой с невралгии, кой за рожбичка – всеки с каквато просба бе дошъл към светеца. Седят, вътре е топличко, влизат-излизат, молят се.
Иначе целогодишно идват много хора от страната или от чужбина. Даже руснаци и гърци като дойдат, повече от нас знаят. Миналата седмица имаше група чужденци, били в Рилския манастир и идват тука. Аз започвам да им говоря нещо, те веднага подемат темата - въобще личи колко са ревностни във вярата и колко много знаят. А ние, българите, дори не знаем какво богатство имаме на територията си.
- На болните какъв съвет давате?
- В дъното на доста физически болести стоят душевни терзания. Понякога обаче болестите ни се дават, за да се издигне душата, защото Господ наказва само тези, които обича. Наказва толкова, колкото можем да понесем. Затова нека имаме вяра, любов, надежда и смирение.
- Как сам обслужвате всички черкви в града на виното, че и пари за ремонти събирате?
- С Божия помощ всичко се постига. От 4-5 години от София идват презвитерии, които много ми помагат. На празника например седят по цяла вечер и четат акатиста и други псалми с миряните след мене. Всеки дом е своеобразна домашна църква, но молитвата е по-силна в храма. В това съм убеден!
Едно момиченце не щеше да прекрачи прага, но после го направи, а накрая поиска да се снима с мен. Разплаках се, защото и то усети духовната сила на светата обител. Всеки молитвен дом е шанс за миряните да вникнат в тайнствата на християнството и да се подготвят за вечния живот. Защото тук, на Земята, сме само временно.
Това е той:
Отец Николай служи в единствения храм у нас в чест на св. Антоний Велики
От 2016 г. превръща Мелник от дестинация за винен туризъм в духовен център
Бил е дякон на покойния владика Натанаил и сегашния Неврокопски митрополит Серафим
Свещеникът е пряк участник и свидетел на много от т. нар. чудеса на вярата
Любомир Старидолски