“Meчтая да погледна Земята от космоса. Едва ли ще мога да я видя от Луната, но има една мъничка надежда, че това би могло да се случи от космоса с развитието на космическите технологии“. Това сподели пред вестник „Телеграф“ първият българин, забил родния флаг на Южния полюс - проф. Христо Пимпирев.
Родният учен споделя, че като дете искал да стане летец или капитан на кораб. Тези мечти донякъде се сбъднали, тъй като почти обиколил земята по суша, море и въздух. Професията му го отвела поне 35 пъти до Антарктида и обратно. Бил е на всички континенти, и то по няколко пъти. „Не ми е хрумвало да броя страните, които съм посетил. Имам поне 3-4 подарени карти, на които се отбелязва в кои страни е стъпвал човек, но нито една не съм попълнил досега. Не ме влече и не ми е хрумвало. Генералният директор на БТА Кирил Вълев, който ми е приятел, е посетил 185 страни по света. Предишният генерален директор Максим Минчев, Бог да го прости, също беше с такова хоби“, разказва професор Пимпирев.
Най-екстремното изживяване на Антарктида за полярника било първото му пристигане на българската база през 1993 г. с испанския кораб „Есперидес“. Първите две къщички на остров Ливингстън били поставени през 1988 година. Тогава Пимпирев не участвал в издигането им. Затова и няколко години по-късно, когато трябвало да стигне до базата, не знаел къде точно се намират те. За капитана на кораба това също било първото плаване до Антарктика.
„Аз седях горе на мостика, беше вече тъмно, духаше леден вятър, имаше вълни, пуснахме котва. Първата лодка с Кузман Тухчиев и Крум Велчев стигна до брега. Бяхме готови да слизаме със следващата. Нямахме никакви непромокаеми костюми. Бяхме взели от военните ни противохимични облекла за предпазване от бойни отровни вещества от времето на Първата световна война. Пред очите на испанците, които са ни съседи по база, изглеждахме като някакви изкопаеми. Петима колеги останаха на брега, но нас не ни свалиха, защото времето беше много лошо и беше много рисковано да се дебаркира.
Слязохме в ранната утрин на следващия ден, когато вълните утихнаха. Заварихме в плачевно състояние двете къщи. В едната не капеше, а течеше. Затова се наложи да опъваме палатки и да спим в тях“, спомня си ръководителят на експедицията ни. Въпреки опасностите, които крие Леденият континент, на него е по-лесно да оцелееш, отколкото в България, смята професорът.
„Една от опасностите на Антарктида например е човек да падне в ледена пукнатина, ако е извън лагера. Другата е да се въведат дажби за хората, ако не е преценено колко точно запаси да се вземат, защото там магазини няма. В нормалния живот обаче има злоба, завист и мръсни номера, докато на Антарктида живеем с открити сърца и има любов между нас. Там сме едно голямо семейство, което тук рядко се случва“, описва видният българин една почти библейска идилия. Затова мечтата му за нашата база е да се запази този дух на взаимопомощ и да не влезе отчуждеността, която ни е завладяла в нормалния живот.
За да се сгреят в студените нощи, на полярниците не е нужен алкохол. „При нас на Антарктида не е студено, защото сърцата и душите ни са горещи. Уют внасят и жените. Дамите на Антарктида носят щастие“, категоричен е Пимпирев. Именно при неговото първо ходене до Ледения континент през 1987 година е била включена и първата дама, англичанка. Този континент дълго време е бил тера инкогнита за Евите. В българските експедиции обаче не е така. През годините понякога броят на жените бил равен на този мъжете. Според професора те се справят не по-зле от силния пол с тежката работа и условия, като в същото време внасят мекота и уют в едно изолирано общество.
Проф. Христо Пимпирев заявява, че бъдещето е в младостта - на това го научили студентите му. „Ако помагаме на младите, те ще спасят света“, казва полярник №1 на България. Затова винаги включва млади хора в българските експедиции. Въпреки че е дългогодишен преподавател, не крие, че още като студент първи курс бил скъсан на изпита по история на БКП. На поправката зорлем изкарал тройка. Това били и най-ниските му оценки по време на следването. Следване, дало началото на една бляскава кариера.
Малката Софи го връща към детството
Ръководителят на българската експедиция има нова роля в живота си. От година и половина е дядо на малко момиченце. Внучка му се казва Софи Жени Елизабет Пимпирева Тапинг. „Да станеш дядо, е една огромна радост, защото това малко същество продължава генетичния код, който ти си оставил на земята. А ти самият се връщаш много назад, още във времето, когато не си спомняш какъв си бил, защото човек няма спомени от една- или двегодишна възраст. Чрез това малко същество преживяваш тези съвсем ранни години“, разказва с усмивка проф. Пимпирев.
Лятото кръстосва моретата
Макар рядко да има свободно време, лятото задължително е на море. От 20 години си взема лодка под наем с приятели и я поверяват на някого от тях, който е много добър ветроходец. „10 дни кръстосваме морето. Можеш да пуснеш котва в някакъв отдалечен залив и да се чувстваш част от природата“, изтъква Пимпирев предимствата на този род почивка. Миналото лято бил в Тиренско море. „Плавали сме в Бяло и Йонийско море. Избираме места, където да има плажове“, разказва още той.
Готви пиле с ориз на Ледения континент
Признава, че не е кулинар, но животът му от почти 30 години на Антарктида го е научил да готви някои ястия. „Аз лично се специализирах в пиле с ориз и картофи. По-сложен е моментът с ориза, докато за картофите трябва да се внимава да не се преварят или да не останат сурови“, споделя професорът.
Милена Димитрова
