- Г-н Иванов, с колко се вдигнаха цените на основните хранителни продукти за година и в последната седмица?
- Ако сравним периода 7-18 март 2021 и същите дни на тази година общото поскъпване на храните е 18,5%. При част от продуктите има много малък процент увеличение, например месото, ориза и фасула, а съответно при олиото увеличението е много по-голямо, с над 50%. След последното поскъпване около 9-10 март към момента имаме 4,64 лева за литър средна цена на олиото на едро. Оризът на годишна база е почти без промяна, свинското също. При млечните продукти скокът е от порядъка на 21-23% при кашкавал, сирене и масло. Брашното пък поскъпна с 36-37%, като голямото увеличение идва през последната седмица, след като поскъпна с 25 ст. Всичко останало като плодове и зеленчуци, общо взето, поддържат постоянни цени, но и при тях има също ръст. Зелето също е с рекордни стойности спрямо минали години, доматите и краставиците пък са почти на нивата от миналата година и дори падат. Лимоните, бананите, ябълките, портокалите и мандарините са по-скъпи с около 10 на сто спрямо миналата година, което е вследствие на логистичните разходи. Като цяло пазарът в момента е в едно сравнително спокойно състояние, на фона на това, което се случва, но има устойчива тенденция за покачване на цените с плавни темпове заради високата конкурентна среда. На практика само при олиото и брашното има напрежение в момента. При яйцата има изменение с около 3 ст. за брой, като то е породено от кризата в енергийния пазар. Състоянието на световния пазар е в едно относително спокойствие.
- Тази тенденция за рязко поскъпване на олиото и брашното ще продължи ли?
- Брашното последва олиото с бърз темп, но се задържа и не се получи, както с олиото. Зърненият сектор е много добре осигурен. Очаква се добра реколта. Мисля, че няма напрежение на пазара на брашно в момента, цената се задържа на около 1,35 -1,40 лева за килограм вече цяла седмица. При олиото също се установи на нива 4,50-4,60 лв. цена на едро. Като цяло големи производители на олио и пшеница са извън пазара, визирам Русия и Украйна, и докато трае войната, ще има някакъв проблем, но ще се урегулират нещата, тъй като количествата и на зърно и олио, които ние притежаваме, никак не са малко. В момента обаче има страх от дефицит на тези стоки и доста държави задържаха количества от основни продукти, но идва и следваща реколта, която ще обезпечи баланса и нещата ще се уравновесят.
- Миналата седмица изнесоха данни, че има голям износ на пшеница и слънчоглед, това няма ли да повлияе върху запасите и пазара у нас?
- Износът е предварително уговорен. Естествено е държавата да се намеси, ако има и най-малката вероятност да останем без зърно, тъй като винаги е съществувала хипотезата да се изнесе всичкото зърно. По тази причина мисля, че държавата взе необходимите мерки да не оставаме без зърно и да не се повтарят едни неща, както от преди 30 години. Но за разлика от преди 30 години, сега имаме един доста развит сектор, с повече внимание към него, който предлага и доста добри възможности. Очаква се много добра реколта, и то не само в България, а и на целия континент. И след като излезе и новата реколта, мисля, че няма да съществува този проблем, който го коментираме сега. При всяко едно положение държавата трябва да вземе мерки да не се допусне недостиг специално на зърно, брашно, фураж и олио за българското население. Към момента няма такава опасност. Но има много хора, които искат да спечелят едни бързи пари или да възстановят загуби и те следват собствения интерес, вместо общия.
- В последните седмици ставаме свидетели на разлики в цените в рамките на 100% при олиото от завода до магазина. Има ли начин това да се контролира?
- Тук вече ролята е на потребителя да упражни контрол и там, където нивото е ненормално високо, да не купува. Има и много малки обекти, които си правят изцяло застраховка и завишават цената малко повече от необходимото.
- В по-малките населени места, където има един магазин, хората нямат богат избор от магазини и са принудени да си купуват от скъпото олио.
- Аз обикалям доста села с малки магазини и това, което видях в търговията на дребно, е, че там, където е лоша логистиката и предлагането се осъществява от малко на брой доставчици, тоест не е достатъчно конкурентно, на практика има доста по-висока цена. За съжаление това не е добре за хората с ниски доходи. На практика най-бедните региони са с най-високите цени. Там, където е голяма конкуренцията като Варна, Бургас, Пловдив и София, нещата много бързо се успокояват, но това е въпрос на търговска практика, а не на държавна регулация. Това е свободен пазар и няма как да се намесваш. Стига хората, които извършват тази дейност, да го правят по законен ред и да осчетоводяват всички свои продажби. Няма таван на търговските надценки, въпросът е да си платиш данъците върху това, което си продал. Мерките за ограничаване на ръста на цените са много крайни и груби и са извънпазарни.
- Ситуацията в момента не налага ли да се приложат мерки за натиск върху цените?
- Към момента не се обособява такава необходимост да бъдат налагани подобни мерки. Естествено при тази сложна ситуация, в която се намира светът, ако се наложи, биха могли да се мислят и за такива възможности. Важно е обаче да се подчертае, че когато държавата се намесва по този начин, се създават условия и за некоректни действия и измами и неведнъж се е доказвало, че пазарът е много по-добър регулатор. Доказателство е и случаят с олиото, в който само за няколко дни пазарът се успокои и в момента във всеки един магазин има олио, което е на нива до 4 лева. За хората е осигурено достатъчно от продукта и няма такъв наплив, няма презапасяване. Това е нерационална дейност, от която никой няма полза.
- Какви са очакванията за реколтата от зърно и трябва ли да се изключат Украйна и Русия от пазара?
- При всяко едно положение разходите по засаждане ще са по-високи, тоест ние няма как да се върнем на нива от 600-800 лева за тон слънчогледово семе, защото торовете са поскъпнали. Разходите по самото отглеждане са по-високи и ще има увеличение на цените заради разликите в енергийните ресурси. Каква ще бъде крайната реколта тепърва предстои да видим що се касае за пролетниците. Посевите с пшеница са в много добро състояние, има добра влагозапасяемост и това, което се очаква, реколтата да е близо до рекордната от миналата година. Да се надяваме, че ще има добър климат, за да има и добра реколта от слънчоглед. Ние сме традиционен производител, а ситуацията в момента ще мотивира още много производства в цяла Европа да се сее повече слънчоглед. През септември и октомври може да имаме съвсем различна гледна точка по отношение на търговията с олиото. Но да се молим бързо да свърши войната. Войната носи много неизвестни, докато тя трае, няма как да има нормално пазарно взаимодействие, особено що се касае до пшеница и олио, тъй като Русия и Украйна са много големи производители на тези два артикула. Зависи от новата реколта Русия как ще продава, аз не мога да си представя, че 40 млн. тона експортен потенциал ще остане в границата. Той най-вероятно ще бъде продаден на африкански и азиатски пазари, което ще възстанови балансите на световния пазар. Не бих прогнозирал трагедии, те няма да се случат, защото такава криза дава и възможности. За нашия експортно ориентиран бизнес това означава много приходи и съживяване. Ще има полза от цялата ситуация, защото изнасяме навън на високи цени, това би могло да компенсира абсолютно всички загуби. В рамките на този процес обаче не трябва да се допуска потребителите да пострадат за сметка на свръхпечалби в бранша. Това е единственото нещо и държавата е взела своите мерки, въпросът е да се внимава с грубите намеси да не се деформира пазарът ненужно.
- Скокът на цените е доста по-голям от ръста на доходите в страната. Как хората с ниски доходи да бъдат подпомогнати?
- За такъв тип инфлационни процеси, които се случиха, има два фактора. Единият е нестабилният пазар на цените на горивата и изобщо на енергийните ресурси и след което се намеси и факторът на войната. Наистина към момента при една група от населението доходите изостават.
Но това е от компетенцията на социалното министерство. Естествено е, че определени групи от хора трябва да бъдат подпомогнати, защото в противен случай те не биха могли да се оправят. От гледна точка на пазара няма някакъв особен проблем, защото няма да има дефицит. Що се касае до платежоспособността, тук вече трябва да сработят социални мерки, които нямат общо с пазара.
- Смятате ли, че намаляването на ДДС би имало благоприятно отражение в този момент на растящи цени?
- При такава мярка трябва да се направят много добри разчети за ползите от намаляването на ДДС и колко ще е вредата и какъв ще бъде постигнатият ефект, това е в прерогативите на Министерството на финансите. Като цяло моето лично мнение е, че не съм привърженик на пипането на данъка. Причината е, че често в такива случаи се усвоява един доход, но това не рефлектира върху цените, няма пряк ефект върху потребителите. По-скоро остават някакви пари в самия бранш и създава и доста мощна мотивировка за измама. Когато се прилага такава мярка, трябва да се направят много сложни разчети и да се осмисли много добре какви ще са ползите и вредите и това ще доведе ли до необходимите резултати. Има и други начини, като например по-лесен достъп до ресурси, на определена цена.
- Румъния например въведе таван на цените на тока.
Ние може да го направим по стопански начин, но това го казвам хипотетично, като въведем някаква предвидимост на цените на тока с по-дългосрочни договори през борсата. Има много идеи в тази посока, но не е моя работа аз да го коментирам. Има какво да се направи и е редно, но въпросът е каква е необходимостта от подобни мерки. Трябва да бъде преценено така, че да носи повече ползи от вреди.
Това е той:
Роден е през 1971 година
Завършил е аграрна икономика в УНСС
От 1997 г. до 2000 г. заема последователно длъжностите експерт, главен експерт и ръководител на сектор, а от 2000 г. е началник-отдел "Надзор" в комисията
От февруари 2010 г. е член на ДКСБТ
От 20 май 2015-а е председател на надзорния орган
Елена Иванова
