Н ай-колоритният тенор на световната оперна сцена е роден на 15 март преди 68 години в едно малко селце край Варна. Майка му няма и 17 години, когато на бял свят се появява Калуди. През цялото му детство в него гори жаравата на голямото желание – да стане музикант, и не просто добър, а световно знаменит. Но има и толкова прозаична причина – предвид възрастта на майка му той израства сред младежи (собствените му родители и техните приятели), които постоянно се забавляват, свирейки на акордеон у дома, пеейки, танцувайки. Ритъмът и музиката текат във вените на Калуди. Родителите му не са професионални музиканти, въпреки че майка му много искала да бъде народна певица. Пречка за кариерата й се оказала силната ревност на бащата на Калуди. Ако майка му губи мечтите си, то 8-годишният Калуди започва да лети, макар и плахо, на крилете на своите.
Година преди семейството да се премести във Варна, Калуди вече тества гласа си. Мечтата на баща му е обаче той да свири на цигулка. Инструментът е толкова скъп, че се взима компромисно решение – акордеон. Той обаче се оказва именно инструментът, от който има нужда Калуди. „Срещу нас се строеше читалище и аз излизах на едно балконче, сядах на едно столче и започвах да пея. А те все ме караха да им пея „Марийче, ле", припомня си Калуди Калудов. След това в живота му настъпил т. нар. варненски период. След като завършил осми клас, се насочил към музикалното училище.
Изпял на комисията с акордеона си италианската песен „В безкрайността". Не го приемат, а обяснението било, че няма глас. Препратили го към народното училище в Котел. Накрая по принуда завършил Техникум за двигатели с вътрешно горене. Това време се оказва неговата житейска трагедия. Налагало се да учи за оборот на запалване и още куп ненужни подробности. Решил обаче да постъпва хитро – изкарал тройка по металообработване с песен на Бисер Киров. Драмата продължава, защото се налага и задължителна практика в завод „Васил Коларов“. Но там среща Чико, който ще преобърне живота му. Свирел на китара, пеел арии, а мечтата на живота му била да стане оперен певец. Когато Калуди чуел опера, запушвал уши, но съдбата вече имала планове. Среща го с педагожката Веселина Зафирова. След като чула гласа му, възкликнала: „Абе, глупчо, къде си тръгнал из тия масла да се цапаш. Ти си тенор, имаш световен глас. Ще направиш страшна кариера.
"Решил, че се шегува, но не след дълго й се доверил. След 6 месеца, едва на 17 години, Калудов кандидатствал в сформиращия се тогава Военноморски ансамбъл, чийто артистичен директор бил хоровият диригент и композитор Атанас Димитров.
След още 6 месеца решил да се яви на конкурс за естрадни изпълнители. Но Зафирова поставила ултиматум за последен път. Калудов вече не се лута. Първият фестивал, на който опитал късмета си, бил „Светослав Обретенов". Получил бронзов медал. Обещали му да го приемат в консерваторията. Но и там не се чувствал на мястото си въпреки признанието на таланта и успехите си.
След толкова опити да открие вдъхновението си открива любовта. В трети курс се жени и се ражда първото му дете във Варшава. Докато очаквал детето си, пеел в местната консерватория. По една случайност го чул деканът и решил да го прослуша. „Аз на живо такъв певец като вас не съм чувал“, казва директорът. Получава ролята на Алфредо в „Травиата“. Първите критики за изявите му били повече от блестящи. Но за известно време работи и в Софийската опера. Заради жилищни неволи се налага да подаде молба за напускане. Просто нямало къде да се подслони. Някогашният министър на културата Георги Йорданов обаче веднага дал заповед да му се намери апартамент, и то тристаен. „Първите месеци нямах ни ток, ни топла вода. Светих си със свещи. Спях на земята, докато събера пари да си купя един матрак. Така започна моята идилия", спомня си Калуди Калудов.
Като солист на Софийската опера има късмета да работи с мнозина големи певци и режисьори. През 1983 г. е поканен да изпълни „Реквием“ на Верди в най-престижната зала на Лондон „Ковънт Гардън“. Това му дава не просто самочувствие като творец, но го стабилизира и финансово. Но големият шанс се появява чрез „Атила“. Подготвяли я във виенската Щатсопера. Преди това в софийската опера поставят същия спектакъл. Във Виена ролята на Атила изпълнявал Николай Гяуров. Титулярният тенор се разболял и трябвало спешно да му намерят заместник. Купили му билет, резервирали му хотел, сключили договор и Калуди заминал. Участието му в „Атила" в ролята на Форесто отваря повече от една врата. Започнали да го канят из цяла Европа. Осем години по-късно вече е в миланската „Ла Скала" за същата роля, но под диригентството на Рикардо Мути. „Атила" и досега си остава сред най-скъпите на сърцето му опери. Но една роля го изразява не само като артист, но и като човек - Де Грийо от „Манон Леско“. Подобно на героя си и той е всеотдаен, когато обича.
Имал е сезони, когато е играл в 90-100 спектакъла. Но, както сам казва, освен емоция трябва и разум и в никакъв случай един изпълнител не трябва да изразходва енергията си, иначе би слязъл от сцената години по-рано. Калуди Калудов е пял по най-големите европейски и световни сцени и с най-големите оперни певци. Но е блестящ и като артистичен директор на международния певчески фестивал Viva il canto в Чешин. По негова инициатива се учредява асоциация „Булканто" , която реализира майсторски класове във Варна и подпомага младите оперни певци в тяхното вокално и професионално усъвършенстване. След толкова успехи колегите му дори казват: „Като троянски кон си. Влезеш ли, не можем да те спрем“. Така мисли и Райна Кабаиванска. След първата им среща на сцената започват да си пишат писма, някои тях дълги по двадесетина страници, в които споделят най-съкровените си тайни.
Пее всеки ден и така поддържа гласа си във форма. Никога не би си позволил да преподава, ако гласът му не е на нивото на световната му слава. Не би си позволил да дискредитира авторитета си или пък да прекали в желанието да бъде дълго на сцена. От години работи и по сериозен изследователски труд, свързан със спецификата и особеностите на човешкия глас, на пеенето и тънкостите и тайните на вокалната педагогика. В теоретичната си разработка Маестрото излага своите лични наблюдения и изводи, които се базират на натрупан практически опит в продължение на 30 години.
Обирджии задигнали колекцията от писалки на маестрото
Среднощни обирджии лишили маестро Калуди Калудов от събираната му години наред колекция от класни писалки. За именития тенор всяка една от писалките имала особена сантиментална стойност. С покупката им той отбелязвал пореден връх в професионалната си сценична кариера. Имало от най-престижните марки. На едната, която била KROSS, гравирали инициалите му ККК (Калуди Купенов Калудов). Закупил я, за да отбележи 12-ото си явяване в образа на Атила от едноименния Вердиев шедьовър във виенската опера. Останали били само две: едната с марката „Пиер Карден“ и една „Дипломат“, но с позлатено перо.
Рисува и излага картините си
Калудов се оказва и талантлив художник. Неотдавна изложи 41 картини, които познавачи оприличават на работи, излезли изпод ръката на фламандски майстори. Авторът ги рисува, консултиран от семейство художници от Полша – известни маринисти. Те му препоръчват да премине към рисуване с цвят, защото техниката му в графиката е вече достатъчно усъвършенствана. Калуди Калудов рисува за удоволствие в свободното време, което му остава от педагогическата му дейност в международни майсторски класове, които води. „Рисуването е като пеенето – постоянна работа. Пеенето изгради в мен вътрешен критерий, усещане за симетрия... То също е комуникиране между чувства и усещания. Най-важното за един оперен певец е да е осъзнат пеещ човек… а да е любознателен е едно от изискванията за световна кариера“, споделя Калуди Калудов.“
