С равнението е неизбежно – между него, отец Георги Сарадинов от село Илинденци, и героя на Елин Пелин от „Под манастирската лоза” - отец Сисой. Защото и двамата са открили магията на виното - напитката на боговете.
75-годишният свещеник отдавна знае тайните на този истински еликсир. И е категоричен, че човек без вино не може. А за него това питие е част от живота. Откакто се е родил, все е на лозята – да помага на семейството си в отглеждането на грозде, а години по-късно започва и да майстори чудния еликсир.
Истината
Къде е истината – в Бог или във виното? За някои това питане сякаш тежи колкото въпроса на Хамлет „Да бъдеш или да не бъдеш?”. Но не и за отец Георги, който със сигурност знае верния отговор. Защото е сред най-добрите лозари и винари в селището, край което са засадени над 3000 декара лозя. И отдавна не го стряскат следните питания: Църквата или лозето? Библията или мотиката? Бог или виното? Търговец ли е, или е свещеник?
Защото божият служител е наясно, че истината е и в Бог, и във виното. „Виното е кръвта на Исус Христос. Аз служа смирено и всеотдайно в нашата православна църква. От години се грижа и за своите лозови масиви. Защото Бог е любов, а виното се прави с много любов”, твърди свещеникът, който отива да учи в Духовната семинария в Черепиш през 1961 г. След това изкарва 4 години в академията. През цялото това време на духовно учение не престава да изкачва своята Голгота по пътя към вярата. Разбира обаче твърде рано и още нещо - няма по-хубаво питие от червения еликсир. Само вярата и виното могат да излекуват човешката душа, казва отец Георги. Разбира се, тя се лекува най-добре с вяра, но някои я церят и с напитката на боговете.
Духовната „сватба” на отец Георги е на 19 октомври 1973 г. в Кресна - там е първата му служба. Само 2 дни по-късно е въдворен като свещеник в църквата "Света Марина" в родното си село. Вече над 48 години е изключение от библейската мъдрост "Никой пророк не е приет в отечеството си".
Изглед от китното село
Изповед
"Аз съм преди всичко свещеник и чак след това производител на грозде и вино. Най-важна е службата ми в църквата", изповядва божият служител.
Библията е в сърцето му. Без нея не могат, без мотиката могат. "Но и лозето не ще само молитва, иска и работа. Затова често от църквата тичам у дома, преобличам се и отивам на лозето. То се гледа с много любов, но и с труд", казва един от най-добрите винари сред свещениците в страната.
Той няма никакви притеснения, че произвежда хубаво вино и качествена ракия. Защото е работник в полето, когато не е в църквата. В работата няма нищо лошо, а Бог е навсякъде - и в нивата, и в лозето, и във виното. Господ благословил виното, а делвите с вода са станали с червен еликсир. Затова то е истинското питие. Но никой не бива да прекалява с употребата му. Особено това важи за свещениците. Тази година е доволен от берекета. Макар че преди време заради строежа на автомагистрала „Струма” лозето му се смалило значително. Държавата му взела 4,5 декара от насажденията, останали му само 3 декара. Но Бог дал, Бог взел. Не се кахъри за това. Надява се на добра реколта и сега. Много важно е плодът да се постави в чисти съдове, хигиената е от огромно значение за правенето на вино, категоричен е отец Георги. После трябва да се спазва технологията – на петия, шестия ден да се преточи, същото се прави и на 20-ия ден. Нужно е да се ръководите от вкуса и цвета, което ври всеки майстор е интуитивно. По тях всеки домашен производител най-безпогрешно може да определи кога да отдели виното от джибрите.
„Това става след бурната ферментация при определени сортове, а при други – преди да е приключила. Виното, което сте отделили от джибрите, все още съдържа малко захар, която деферментира по време на процеса на тихата ферментация в бъчвите. Затова се поставя тампон или торбичка с пясък върху отвора на бъчвата или бидона”, съветва свещеникът.
Това е причината отец Георги да е търсен не само за молитва, но и за хубаво вино. Миряни и любители на еликсира на боговете се редят пред дома на божия служител в прочутото с хилядите си декари лозови масиви селище. Свещеникът е сред най-добрите винари в региона. Затова след службата в храма слиза в мазето, където са бъчвите с вино, за да почерпи поредния си гост. Всеки ден идват хора да го питат как да си направят качествено питие. Той не пази тайната на качествения червен еликсир само за себе си, а щедро я споделя със своите съселяни и с другоселци. Търсят го много хора за съвети и често се налага да ходи в домовете им, за да контролира процеса на превръщането на гроздето в прекрасно вино. Не му тежи, защото служи не само на бог, но и на хората.
Вяра
Бог на нас, а ние на вас. Това казва на миряните, които черпи с хубаво и руйно вино. „Всичко ни е дадено от Господ. Той решава на кого колко и кога да даде. Бог дава на мен, а аз давам на миряните”, твърди свещеникът, който продължава да служи в родното си село и в Сандански. Отчето обаче не прекалява с почерпките за съселяните си. Налива им по една, най-много по две чаши с течен еликсир, за да не се напият. Категоричен е, че виното се пие с мярка. Това важи особено за свещениците. Убеден е, че пиян поп на мига трябва да се разпопи. Абсурд е човек в расо да влезе почерпен в храма, това е светотатство, не се прощава такова нещо. Който сбърка, да хвърля расото и да се занимава с нещо друго, вярата не търпи подобни своеволия и човешки слабости. Но не е грях да имаш слабост към лозето, гроздето и виното. Защото и поповете са хора, нищо човешко не им е чуждо. Но тяхното призвание е да служат на Бога и на народа си. Но да обичаш вино, това не е грях. И отец Георги няма никакви угризения на своята съвест. Защото и той е човек като всички останали. Но призванието му е да служи на Бога и на народа си. "Вярата е опората на всеки народ. Без нея никой няма бъдеще. Докато виното се ползва и за светото причастие, и за лек на душата, то просто подслажда живота ни", твърди отец Георги. А на човек като него – служител на вярата и на хората, няма как да не повярваме.
Лозовите масиви на Илинденци
Владимир Симеонов
