0

- Г-жо Георгиева, каква е ситуацията с украинските бежанци в момента, има ли дублиране на имена и периоди, както установихте по-рано от проверката на заявленията на хотелиерите за подпомагане?

- Приключи вторият период на кандидатстване, който обхваща от 1 до 30 април. По програмата за хуманитарна помощ за бежанците от 1 до 5 май се подаваха заявленията от хотелиерите за настанените бежанци през април. Предстои да видим какъв брой чужденци са настанени, надяваме се да бъдат избегнати някои от проблемите, които срещнахме при първото разплащане, но се очаква развитие по този въпрос. Що се отнася до това, което се случи в първия период на кандидатстване за настаняване от 24 февруари до 31 март, към момента разплатените средства са в размер на 10,5 млн. лева с 9% ДДС и обхващаха близо 241 000 нощувки. Но той е намален спрямо заявените от хотелиерите, което обаче успяхме да верифицираме преди първото плащане на 19 април и към днешна дата (бел. ред., интервюто е взето на 5 май) е прието решение от Министерски съвет за допълнително плащане за този период. Това се наложи, тъй като първоначално одобрените нощувки бяха по-малко заради проблеми, свързани със заявленията и приложените списъци. Те бяха от най-различен характер - от чисто административен, като подписани с електронен подпис, но не на лицето, което представлява фирмата, неприложени списъци, разминаване между актуалните уникални идентификационни кодове на обектите до дублирани имена. Това на практика означава украинци с едни и същи идентифициращи данни, които в един период са пребивавали в различни обекти. При първия преглед на документите бяха приблизително 3700 човека. Трябваше ни малко повече време да проверим причините за това дали наистина става дума за повторение или има технически проблем. Това, което мога да кажа към момента, е, че допълнително са одобрените още близо 87 000 нощувки, освен първите и те ще бъдат изплатени. Общата сума за тях е 4,4 млн. лв. само за първия период.

- Каква е причината за дублиране на имена на украински бежанци в хотелите, опит за измама ли е или друго?

- Искам най-малко да мисля, че е било опит за измама. Това, на което се натъкнахме, е, че украински граждани напускат един хотел и отиват на друго място. Имаше такъв период, който се дължи на възможността на украинските граждани да избират хотелите, в които да бъдат настанени и изхранвани. Има недоглеждане от страна на хотелиерите. По някакви причини не са направили отписването на тези украинци, ако те са се обадили, а впоследствие не са го направили веднага, тъй като те могат да коригират данните в хотелските системи в рамките на 7 дни. Не ми се иска да си мисля, че е имало опит умишлено неотписване на украинските граждани. Както ви казах, всичко това е уточнено. На някои, при които не е могло да бъде направено по технически причини, са зададени изрични въпроси.

- Какво ще предприемете за следващите плащания?

- Нашата практика за напред ще е, ако има такъв случай, да не заплатим дублираните нощувки на първия хотел, там, откъдето не е отписан настаненият. Ще броим нощувките за втория или третия, където е отишъл.

- Казвате, че се местят от един хотел в друг. Защо го правят?

- Реално това не е забранено и вероятно причината е, че се опитват да търсят по-добри условия. Трябва да подчертая, че сме единствената страна, която предлага на бежанците настаняване в хотели. Възможно е нуждата, с която тези хора са тръгнали от Украйна, попадайки в едни условия тук на черноморското ни крайбрежие, да им създаде и друга нагласа. Тоест съвсем нормално е да търсят по-добри условия. Като цяло хотелиерите се отнасят изключително добронамерено към бежанците. Проявяват грижа към тях. Да, вероятно има разлика в качеството на предлаганата храна и когато човек има възможност, съответно търси по-добри варианти. Надявам се тези случаи да са по-малко.

- Има ли жалби от украински бежанци относно проблеми, свързани с пребиваването им в хотелите?

- Има специален имейл за такива жалби. Те не са много и са свързани с това, че в хотелите няма специална детска храна, имам предвид пюрета, каши и др. за малки деца. Свързани са още с не дотам добри хигиенни условия. Имаме обаче много бърза процедура за действие и всички тези жалби препращаме към компетентните органи в лицето на Българската агенция по безопасност на храните и районните здравни инспекции, за да могат на място да ги проверят. Истината е, че не голяма част от тези жалби са потвърдени. Има разминаване по отношение на храната, но то се дължи на различни хранителни вкусове. Например разбрах, че украинците не припознават нашата леща, а държат на тяхната елда. В началото е имало и такива желания и е разбираемо да търсят собствения си вкус. Но мисля, че не са много подобни жалби, които са стигнали до нас.

Знаете, че около 30 на сто от украинците, които бягат от войната, са деца. Много от хотелите, които разполагат с по-голяма площ и повече възможности, имат добра анимация за децата. Това е много важно за хората, които могат да работят. В голямата си част хотелиерите са проявили истинско гостоприемство.

- Имате ли информация за украинци, които вече са започнали работа, например в хотелите?

- По информация на Агенцията по заетостта и Министерството на труда и социалната политика се работи много активно за тях. Бяха организирани трудови борси, а преди това направиха анкета сред тях за готовността им да започнат работа. Към края на април са анкетирани повече от 10 000 човека в трудоспособна възраст, като повече от 68 на сто изразяват желание да започнат работа веднага. Сключените трудови договори са около 2000. Според нас причината за ниската бройка наети е заради невъзможността малките деца да бъдат обхванати в специални занимания. От Министерството на здравеопазването посочиха, че има добър пример в Пловдив, където по информация на общината знаем, че в сграда, предназначена за детска градина, но празна, е организирана като кооператив и майките на смени по график се организират за занимания с децата, а други са свободни да осъществяват друга дейност.

- Колко излиза издръжката на един бежанец в хотел?

- Тя е фиксирана и е 40 лева на ден на човек. Сметката е проста, ако говорим за един украинец, който е настанен от 24 февруари до 31 май, се умножава съответният брой дни по 40 лева и се получава сумата, която струва издръжката на бежанците. Трябва да се каже, че този размер на помощта се отнася както за възрастни, така и за деца, дори под 3 години. Ако една майка идва с 3-4 деца, които в някои случаи не са нейни всички, но са успели да ги вземат със себе си, за да ги спасят от война, то се умножава 4 души по 40 лева, което прави 160 лева. Това е една сума, която би следвало да осигури добро преживяване в България и да овъзмезди хотелиерите.

- Има ли вероятност програмата за приемане на бежанци да се удължи след 31 май, когато реално украинците трябва да напуснат хотелите или да си плащат за престоя?

- Тази програма категорично няма да се удължи, тя завършва на 31 май. Изпратили сме информация до хотелиерите, за да могат да си направят съответната подготовка за летния сезон.

- В навечерието сме на летния сезон, какво се случва с бежанците, настанени в хотелите, които се очаква тогава да започнат да приемат туристи?

- Това е задача, върху която Оперативната координационна група работи активно в настоящия момент. Предвижда се украинските бежанци да бъдат пренастанени, както използваме това понятие, в държавни, ведомствени и общински бази. Това ще се случи в зависимост от профила на бежанците. Хора, които имат готовност веднага да почнат работа, ще се търси настаняване в бази, които се намират в близост до съответните работни места. Уязвимите социални групи за тях ще се търси настаняване в държавни бази. Такива, в които по една или друга причина ще започне да се търси помощта на доброволци. Основната посока е настаняване в държавни ведомствени бази. И така да се създаде по-широка възможност за интеграцията на тези хора в обществото.

- Колко украински бежанци има на територията на хотели и колко места за настаняване предлагат престой за бежанците?

- 59 000 са настанените украински граждани в момента в 1109 места за наставяне. Тук има и държавни бази, тъй като дадохме възможност и те да участват в програмата, като единственото условие е да се регистрират в допълнителен модул в националния туристически регистър, за да стане по-лесно отчитането в ЕСТИ.

- Пристигнаха и първите туристи по морето, как съжителстват?

- Има такива случаи, но като цяло хотелиерите избягват настаняването на туристи и бежанци на едно място. Като цяло, ако хотелът има различни бази и сгради, това е възможно, но като цяло хотелиерите считат, че това съчетаване на два типа гости е по-добре да бъде избегнато.

- Има ли специални изисквания към менюто, което трябва да предлагат хотелиерите на бежанците?

- То не е специално. Това са основните изисквания за качеството, както е по наредбата на Министерството на здравеопазването. И трябва да се спазва от абсолютно всички места за настаняване, включително и от заведенията за обществено хранене. То осигурява минимални качества на храната, но са напълно постижими. Няма специални изисквания, каквито има в наредбата за категоризиране към Закона за туризма. Това са просто минимални изисквания, които са залегнали към всяко хранене, предоставено от заведения за обществено хранене.

- Има ли изисквания менюто да е тристепенно?

- Не, но е нормално да имат три хранения на ден. Да има здравословни и полезни храни – плодове, зеленчуци и млечни продукти. Възможно е да е на бюфет или по меню.

- Предвижда ли се намаление на концесионните такси за плажовете през тази година?

- Тази година не се обмисля да има мярка за намаление на таксите, срещу което да бъдат свалени и цените за отдаване под наем на плажните принадлежности. Това беше кризисна мярка, приложена през двете години на пандемията. Тя обаче нямаше толкова положителен резултат във връзка намаляването на цените на плажните принадлежности. При анализа се оказа, че това създава проблеми за ползването на платената зона на плажовете от съвсем елементарен характер, например по-евтините чадъри или безплатните се заемат още от 6 часа сутринта. Това създаваше напрежение между плажуващите. Важно е да кажем за тази мярка, че трябваше и в крайна сметка осигури балансирана защита на интересите на икономическите оператори в лицето на концесионерите и, разбира се, интереса на потребителя. Но концесионното възнаграждение е източник на приход за държавата. Така че в този смисъл в едни по-нормални условия не би следвало да ощетяваме икономическия интерес на държавата, което в същото време не донесе достатъчно ползи.

Сега 2022 година концесионерите и наемателите на плажовете би трябвало да се върнат към стойностите на чадърите, които са обявили в договорите. Те са длъжни да спазват изискването за 50% свободна зона, тоест половината от плажа трябва да е платена, а другата половина е за свободно плажуване.

- Има ли инициатива от страна на концесионерите да прилагат друг подход, вместо да таксуват хората или да намалят отново цените?

- Те могат да го направят и доброволно. В някои от договорите е записана цена на плажните принадлежности до определен размер, тоест може да е и под тази. Във връзка с подготовката за летния сезон планираме през този месец да направим среща с бизнеса, който стопанисва плажовете. Те са общо около 135, за да чуем и тяхната гледна точка. Но ние като Министерство на туризма, което управлява плажовете, следва да съблюдаваме балансирания интерес на едната и другата страна.

- Какъв ще е сезонът тази година, като вземем впредвид, че няма да дойдат и руските туристи?

- Със сигурност няма да посрещнем руски туристи. Очакванията са за труден сезон, но има добро развитие на резервациите и записванията за лятна почивка от някои от важните пазари. Ако говорим за руския и украинския пазар, те са важни за нас, тъй като осигуряваха 10 на сто от туристопотока. 2018 година сме посрещнали близо 470 000 украински туристи и 450 000 руски, но сега конюнктурата е различна. Вероятно тези пазари няма да бъдат компенсирани. Но има интерес от Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Великобритания. В началото на годината записванията започнаха много добре, интересът към нашите зимни курорти беше възстановен. Готвим и специална рекламна кампания за този пазар и разчитаме да се възстанови интересът на британските туристи към лятна почивка в България. Ще заложим на кампания и в социалните мрежи.

- Каква рекламна планирате на туризма?

- Бюджетът за реклама е с 2 млн. лева повече. Ще продължим с онлайн и телевизионна реклама на целеви пазари в Германия, Полша, Чехия, Великобритания и Израел. Имаме подписани договори с Нешънъл джиографик, 24китчън и други. Много успешни се оказаха туровете за туроператори, както и журналистическите.

Това е тя:

- Завършила е социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със златен медал за отличен успех и активна обществена дейност

- Има близо 25-годишен управленски опит в туризма като ръководител на туристически агенции

- На длъжността заместник-министър на туризма е била и в периода февруари 2015 - май 2021 и в момента

- От 2006 г. е член на управителния съвет на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА), а от 2009 до 2013 е председател на АББТА.

- Владее руски, френски и английски език