Д-р Лъчезар Арабаджиев е нефролог с дългогодишен опит от гр. Русе. От 2016г. работи във вътрешно отделение в УМБАЛ Медика гр. Русе. Има амбулаторна практика в ДКЦ 2 гр. Русе.
- Д-р Арабаджиев, какво представлява хроничното бъбречно заболяване /ХБЗ/?
- ХБЗ настъпва при унищожаване на над 20-30% от функционалните структури на двата бъбрека - нефрони. Това състояние води до постепенно отпадане на основните бъбречни функции. Когато тези функции отпаднат напълно се стига до най-напредналата степен на заболяването, налагащо провеждане на органозаместително лечение. Това е хемодиализно лечение и трансплантация на бъбрек. Колкото повече нефрони се унищожават, толкова повече останалите нефрони се претоварват и загиват. Така заболяването се влошава в геометрична прогресия, независимо от първичната причина, която го е отключила. Затова, когато се открие в напреднал стадий са много малко възможностите за лечение и бързо напредва към органозаместително лечение.
- Кои хора са с най-висок риск от развитие на ХБЗ?
- На първи място това са хората със захарен диабет. Най-много пациенти на хемодиализа са диабетици. На второ място това е нелекуваната артериална хипертония. Едва на трето и следващо масто идват камъните в бъбреците, възпалителните заболявания, гломерулонефритите и т.н.
Нелекуваното ХБЗ може да доведе до т.н. терминална бъбречна недостатъчност. Тогава се налага започване на органно заместваща терапия – хемодиализа, перитонеална диализа или трансплантация.
- Какви са симптомите на ХБЗ?
- За съжаление ХБЗ често няма симптоми в началните стадии. Късните симптоми са свързани с намаляване количеството на урината и поява на задух до най-тежкото състояние – белодробен оток, тежка анемия, подуване на краката и др. Но това се явава при много напреднало заболяване и налага спешна животоспасяваща хемодиализа.
- Как пациентите да разберат, че имат ХБЗ?
- Диагнозата ХБЗ може да се постави с лабораторни изследвания и образно изследване, най-често ехография. Лабораторните изследвания са елементарни, не са скъпи и са достъпни. Това са изследване на урея, креатинин и пикочна киселина. Когато те са над нормата или близки до горна граница се приема че вероятно се касае за ХБЗ. При диагностицирана вече такава, пациентът се лекува и проследява от нефролог с контролни изследвания 3 пъти годишно. При влошаване следва незабавна хоспитализация.
- Лечение и профилактика на ХБЗ?
- Съвременната наука разполага с методи за забавяне прогресията на ХБЗ. На първо място това е контрол на рисковите фактори: кръвно налягане, кръвна захар (при диабетици), пикочна киселина, наднормено тегло. На второ място е спазване на диетичен режим с ограничен прием на сол, намален прием на белтък, под ръководството на нефролог. Категорично при ХБЗ не трябва да се приема минерална вода под каквато и да е форма, както и билкови чайове. На трето място е медикаментозното лечение, което изцяло трябва да се води от нефролог. Има съвременни терапевтични подходи, които могат значително да забавят развитието на ХБЗ.
* Материалът се публикува с подкрепата на AстраЗенека България
