"Ще дадем всичко, за да спечелим Купата, защото всичко се случва в този турнир, но ще се хвърлим в него. В нашата ситуация ще се опитаме да се борим за Европа и евентуално за нещо повече в първенството, но засега конкуретоспособността ни е за Топ 5. Не говоря за шампионската титла, ще се опитаме за завоюваме Купата на България и да сме в Топ 5. Това е реалността. Знам, че може би някои няма да са щастливи, но трябва да сме реалисти. Нямаме натиск върху нас сега и просто се опитвам да гледам реалистично. Разбира се, че ще се борим до край и ще даден най-доброто - ще се борим на всички фронтове на максимум, но трябва да сме реалисти". Думите на старши треньора на ЦСКА Томислав Стипич седмица преди старта на новия сезон и дербито с Лудогорец още в първия кръг буквално шамаросаха привържениците на "армейците". Неслучайно и авторът на тези редове попита поясняващо хърватския специалист за коя купа точно говори - титлата или националния трофей. Шокиращото откровение на Стипич със сигурност прозвуча изненадващо за "Червена България", може би дори леко дезертьорски. Нима най-титулуваният клуб у нас предварително "хвърля бялата кърпа" в шампионската битка с хегемона от Разград?
Нима ЦСКА бяга от изконната
си генетично заложена цел?
Нима новото ръководство е занижило целите пред отбора и пак предстои "играйкане"? Едва ли...
Ключовата дума в изказването на 44-годишния Стипич е "реализъм". Умишлено преведохме почти буквално треньора, за да се види как четири пъти той повтори думата "реализъм реалистичен". И надали някой "червен" привърженик може да му се разсърди. Особено след сезона на провалите, разделите и отрезвяването в клуба. Загубата в евробаража означаваше безспорно едно - в ЦСКА ще се гради (почти) от нулата, а този процес ще изисква време. Да, де, ама в Борисовата градина време няма и никога не е имало. Стипич обаче очевидно не е наивен, а и шефовете над него явно са максимално откровени с него, каквито е и редно да бъдат. Към този момент
"червените" нямат отбор,
който да се бори за титлата.
Ако ще и 100 от 100 контроли да спечелят в подготвителния период, ЦСКА няма и отбор, който да има увереността и гаранциите, че ще завоюва със сигурност евроквота догодина. Има потенциала, но не и стиковката между все още напасващите се помежду си футболисти. Защото "армейците" само на пръв поглед имат ядро и донякъде класа за атака на челото, но не и резултатите в изминалите 1-2 сезона, с което да са доказали наличието на шампионски манталитет и воля. Затова и Стипич вероятно се кръсти за 45-ия си рожден ден на 1 август да е получил поне два-три "трансферни" подаръка от ръководството и скаутското звено. Новосъздаденият отдел засега търпи най-сериозни критики заради бавния селекционен процес и тромавото привличане на класни попълнения на невралгичните постове - централен нападател, остри крила, та дори и едър централен защитник. Побългаряването на състава с доста "червени" юноши определено е плюс на сметката на главния скаут Иван Славов и останалите съгледвачи, а и говори за поглед в бъдещето. За омлет обаче са нужни яйца, ако можем да цитираме бившия наставник на тима Стойчо Младенов.
"Армейският" реализъм засега постига две цели - да успокои и да свали тежестта от плещите на младите футболисти в отбора, както и да занижи поне временно очакванията и изискванията на феновете, които така или иначе няма да са на трибуните поне до 9-ия кръг. Това "снишаване" и играта на умряла лисица преди новия шампионат може и да свърши работа в началните мачове, а и да даде възможност на Томислав Стипич да се адаптира още по-добре към родната действителност. Без положителни резултати и победи обаче,
ЦСКА рискува да заживее в един "сюрреализъм" на спокойствието,
който исторически не приляга на клуба. Със сигурност ръководството, а и самите играчи го осъзнават - натискът от публиката, очакванията за титли и безпрекословната борба с "подводните камъни" са факторите, които могат да върнат час по-скоро армейския дух и шампионското мислене в тима. Само за справка, в средата на 90-те двете поредни пети места в "А" група бяха окачествени като провал за ЦСКА, а не като изпълнена цел. Именно след тях дойде и последният до момента дубъл на "червените" през 1997-а начело с Георги Василев-Гочето. В изкуството сюрреалистите се стремят да разрешат противоречивите състояния на съня и реалността, да създават нова естетика и нов социален порядък. ЦСКА по-скоро се нуждае от стария си порядък отпреди ерата "Ганчеви", игото "Титан" и хаоса при Томов. Май стигнахме до реда, дисциплината, опита и авторитета на Стефан Орманджиев в периода "Божков". Е, наследникът Орманджиев-младши е тук и положително знае каква машина са изграждали и дядо му, и баща му в Борисовата градина.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ, "Мач Телеграф"
Мач Телеграф
