Л евски не успя да победи Лудогорец в дербито на кръга, а голове в този толкова чакан мач така и не паднаха. Нека първо разгледаме това, което стана на терена. Левски, безспорно, доминираше през първото полувреме, в което Лудогорец не игра нищо. През втората част дали, защото „сините“ се поумориха, дали защото съперникът се мобилизира, играта се водеше по-продължително време в половината на тима на Хулио Веласкес. Дори и тогава обаче Лудогорец не отправи точен удар. Единственият такъв, при който Вуцов блестящо спаси, отпадна от статистиката. Това е така защото секунди след като положението отмина, бе отсъдена засада.
Кайо Видал отляво веднъж нахлу, но стреля встрани, а накрая Вуцов сам си създаде проблеми и можеше да се стигне до загуба за Левски. Серджио Пад пък направи виртуозно спасяване при изпълнение на фал от Рилдо в края и така се стигна до това 0:0. С оглед недобрите игри на Лудогорец в последно време и очевидният напредък, който е налице при Левски, огромна част от феновете на „сините“ очакваха победа. Тя обаче не бе постигната, като затова си има поне няколко причини.
На Левски продължава да му липса голаджия. Не централен нападател, а голаджия. И Сангаре, и Рупанов са добри играчи, но не и такива, които могат да вкарват по 20 гола на сезон. И вероятно търсенето на такъв тип футболист в зимната селекция ще бъде приоритет, след като през лятото на почти всички останали постове конкуренцията се засили. И в резултат на това Веласкес има качествени и титуляри, и резерви. Точно поради това може би е добре малко по-рано да си прави смените, а не както стана онзи ден – 4 от 5-те да са след 80-ата минута.
При очевидни признаци на умора освежаването на половината състав с пускането на 5-те резерви би следвало да се осъществи в по-ранен етап от двубоя. В конкретния мач положението на терена вероятно щеше да стане съвсем друго, ако Кайо Видал бе изгонен още през първото полувреме. А като се има предвид за какво бе изпъден играч на Локо Пд срещу Лудогорец миналия кръг, нарушението на Видал сега не изглеждаше по-безобидно. Това обаче са детайли, които не изменят цялостната картина.
А тя е, че Лудогорец си остава фаворит за титлата. И заради опита си, и заради това, че си остава труден за побеждаване дори и в сегашното си състояние, което хич не изглежда добро. И след като директния мач между двата тима отмина, в кръговете до следващото дерби между тях едва ли Лудогорец ще е този, който ще губи повече точки. Хубавото за Левски е, че се научи поне да не губи от хегемона. И го направи вече в 4 поредни мача. При условие, че такава серия не се бе случвала никога досега, това означава че е налице сериозно развитие при Левски.
Сега най-важната задача пред „сините“ е да избегнат есенната криза, която ги сполетяваше неизменно в последните няколко години. При Станимир Стоилов тя стана доста дълга – 11 мача и се проточи и през пролетта. При Николай Костов беше 5 мача и феновете почнаха да му вдигат плакати „Кольо, кога ще бием“. При Станислав Генчев илюзиите за титла пък приключиха след 3 поредни загуби – от Берое и Септември вкъщи, а между тях и от Черно море във Варна. Всички тези черни серии почваха да се нижат по това време на годината. Сега е важно това да се избегне. И когато приключи есенният дял Левски да е близо до Лудогорец, ако може и пред него. В конкретния случай е добре и че Веласкес е човек, който мисли ден за ден и мач за мач и не си прави много дългосрочни планове. Поне такива впечатления издава с всяко свое изказване. Когато си фокусиран само върху предстоящия мач и насочваш цялата си енергия към него, шансовете за успех винаги са по-големи. Така ако сега октомврийската криза от предишните години се избегне, титлата ще бъде много по-близо.
ЗДРАВКО ГЮРОВ
