М оделът на модерния футбол често се асоциира с Пеп Гуардиола, който от своя страна успя да надгради наученото от Йохан Кройф и Луис ван Гаал.
Испанецът, сега в Манчестър Сити, не е измислил позиционния футбол, но го изведе на ново, по-високо ниво и го утвърди като феномен. Независимо дали ви харесва или не, този модел доминира в целия свят.
Трима от учениците на Пеп – Луис Енрике, Микел Артета и Ханзи Флик, изведоха отборите си в полуфиналите на Шампионската лига. Методът „Гуардиола“ е превзел напълно най-престижния европейски футболен турнир. Но е факт също така, че има нарастваща съпротива срещу този метод. Според критиците той превръща играчите в роботи, изтегля защитниците, прави ги халфове и убива импровизацията. Много фенове споделят, че вече им липсва тръпката от „истинския футбол”.
Модел
Всъщност опозицията вероятно не е насочена толкова към самия модел, а към неадекватното му прилагане. Фактите са красноречиви. Пет от осемте четвъртфиналисти в Шампионската лига практикуват версия на позиционния футбол. Клубове от цяла Европа, включително гигантите Ливърпул и Манчестър Юнайтед при Рубен Аморим, също са се ориентирали към него. В резултат на всичко това в Европа се играят уникални мачове с участието на най-добрите треньори и футболисти.
Не на всички им се получава, но това е нормално. През 70-те години също имаше клубове, които не можеха да играят като Ливърпул или Нотингам Форест. Всяка ера във футбола има своя печеливш модел, който всички се опитват да копират. Досега властваше дисциплинираната защита. Казано с други думи: паркираме автобуса отзад, а в атака разчитаме на импровизацията на нападателите.
За да се промени един подобен модел, е необходимо време. С днешна дата говорим за атака, която е разбита на три фази – изграждане, оформяне и завършване. Французите дори говорят за допълнителна четвърта фаза – подготовка за головия пас, която трябва да бъде между оформянето и завършека. Но нека приемем, че става дума за три фази.
Тактик
Все още завършващата фаза остава неорганизирана. Във футбола още не е измислено как да бъде систематизиран завършекът на атаката. Играчи и треньори още не са готови на това, но един ден ще станем свидетели на нова революция във футбола, която ще засегне завършека на атаките. Засега обаче имаме в наличност уникални професионалисти, които работят, за да усъвършенстват съществуващия модел. Към групата от тримата полуфиналисти трябва да добавим още Унай Емери и Енцо Мареска.
„Пеп е модел за всички нас, за начина, по който да постигнеш футболните си цели. Винаги научаваш много, като гледаш как играят отборите му. Винаги”, казва треньорът на ПСЖ Луис Енрике. „Работата с него промени начина, по който гледах на футбола. Той ми даде основата да бъда треньор”, твърди и Микел Артета от Арсенал.
„Пеп има огромно влияние върху мен. Той има уникалната способност да организира играта, да контролира свободните пространства и постоянно да намира нови решения. Когато гледах как тренира Байерн, ми се отвориха очите за играта. Той е най-добрият тактик на всички времена”, казва треньорът на Барселона Ханзи Флик.
Минало
Много е лесно човек да вади романтични спомени за миналото и да казва, че тогава футболът е бил по-красив и спонтанен. Истината обаче е, че днешният футбол е по-добър. Той е по-комплексен колективен спорт, който е и по-интелигентен. Всичко това позволява на треньори като Емери да се представят толкова изключително. Той работи и се развива, следи еволюцията на спорта и се адаптира към нея. Той възприема позиционния футбол не като идеология, а като средство да наложи по-добър контрол и да вдигне нивото дори когато не разполага с най-елитните футболисти. Да си гъвкав означава да си смел. Това не е за всеки треньор. Не е и за всеки играч. Уважавам отборите, които избират да живеят с настоящето, а не да се чудят какво би могло да стане в миналото. Защо защитници като Върджил ван Дайк, Пау Торес или Пау Кубарси да не играят с топката колкото халфовете? Защо те да не са плеймейкърите? Защо да не бъдат модел за новото поколение защитници?
Най-трудното нещо във футбола, както и в живота, е да погледнеш в бъдещето и да си представиш какво предстои, а не да живееш с миналото и да казваш „тогава беше по-добре”. Нямам претенциите да разбирам толкова от футбол, че да мога да кажа какво ще се случи след едно десетилетие, но слушам тези, които могат, и твърдя, че позиционният футбол е настоящето и бъдещето.
В момента сме в период на преход. Някои треньори се опитват да копират модела. Едни успяват, други още се учат, а трети го отричат. Но вероятно в рамките на следващите пет години всички ще играят някаква форма на позиционен футбол. Ще го направят не защото са принудени да го направят, а защото футболът не чака онези, които отказват да се развиват и да вървят напред.
Гюлем Балаг, ВВC
