К рейг Хоуп, „Дейли Мейл“
Преди месец германската легенда Лотар Матеус върна на Аржентина фланелката на Диего Марадона от финала на Мондиал'86. „Гаучосите“ победиха с 3:2, а на почивката двамата си разменят екипите. За разлика от Стив Ходж, който пусна на търг фланелката на Марадона от 1/4-финала на същия мондиал и прибра малко над 7 милиона паунда. На Матеус на два пъти са му предлагали буквално сакове с пари.
Първият е през 1986 година, мястото е ресторант в Мюнхен, а в сака под масата има един милион германски марки. Вторият път е само преди седмици, когато му предлагат пак милиони за гореспоменатата фланелка. На 61-годишния Матеус въобще не му е минавало през ума да продава екипа на Диего за сума, която ще осигури на него и четирите му деца му спокойно бъдеще.Той обаче реши да върне реликвата на Аржентина чрез нейния посланик в Мадрид.
„За 36 години въобще и не съм си помислял да продам фланелката и да взема пари за нея. За мен бе удоволствие да я върна на народа на Аржентина“, обяснява Матеус. В своята автобиография Марадона разкрива, че именно Лотар е най-великият му съперник. За германеца това признание струва цяло състояние. “Никога не съм получавал и няма и да получа по-голям комплимент. Диего бе най-великият играч на моето време. Няма играч на Земята, който да правил това, което той правеше с топката. Играли сме в нашите прощални мачове, но само веднъж сме били в един отбор – в бенефиса на Мишел Платини в Севиля през 1988 година. Вкарах гол след негов пас. След това всички имахме незабравима вечер с много бири. Диего беше бог в Аржентина, точно заради това за мен бе наистина специален момент да си сменим фланелките“, обяснява Лотар.
И сега е време да се върнем на първия момент, когато на него му предлагат буквално торба с пари. Година е 1986-а, а той е на 25 и е в разцвета на силите си, когато е посетен от италиански джентълмени в Мюнхен. На езика му е да каже „мафиозо“, но се спира и поема дъх.„Беше веднага след Мондиал'86 и Диего изправи хора от Наполи при мен. Казал им е: „Доведете ми Матеус в отбора“. Беше една събота и имах мач от Бундеслигата в Кьолн. Хванах сутринта самолета за Мюнхен и се срещнах в 10 сутринта в един италиански ресторант. Там моите представители бяха яли и пили цяла нощ с италианците. Обясниха ми какво искат и предложиха 3-годишен договор с Наполи. В черния сак имаше 1 милион немски марки (б. Р – 500 000 долара тогава). Ако реша да подпиша, той бе за мен. Можех да го взема и при още едно условие – да не подписвам с друг италиански тим. В такъв момент започваш да си мислиш, че това настина са много пари – четири пъти повече от заплата ми тогава в Байерн. Аз отказах с димите: „Никой не може да ми купи“. Това не беше моят стил. Италианците си тръгнаха с парите си, но не и с подписа ми“, разкрива Матеус.
След 2 години той все пак отива в Серия А, след като подписва с Интер и печели скудетото още в първия си сезон, а Наполи на Марадона остава на второ място. Точно заради това онези италиански пратеници са искали Матеус да вземе парите във всички случаи. Отношенията между него и Марадона обаче си остават чудесни. Общият респект започва именно на финала на Мондиал'86, когато Франц Бекенбауер поставя на Матеус задачата да бъде сянка на Диего. При 2:0 за Аржентина Матеус заиграва на любимата си позиция като офанзивен халф и Германия изравнява в 80-ата минута. До този момент Марадона до голяма степен е опазен, но малко след това изригва с гениално изпълнение и извежда Буручага сам срещу Шумахер за 3:2.
„Диего сам доминираше в мачовете. Правеше всичко да изглежда специално. Ако бяхме стигнали до продължения, вярвам, че щяхме да бием, но все пак най-добрият тим и най-добрият играч спечелиха“, сигурен е Лотар.
Целият материал четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
