Андрий Шевченко е новият президент на Украинската футболна асоциация. Бившият национал е селекционер, беше единственият кандидат на провелия се вчера изборен конгрес. Той бе избран с пълно мнозинство и получи 93 от 93 възможни гласа.
„Г-н Галиани, може ли да занеса трофея от Шампионската лига в Украйна?”.
Лицето на Адриано Галиано светва. Той е вицепрезидент на Силвио Берлускони в Милан – клуба, който току-що е спечелил за шести път Шампионската лига/КЕШ в драматичен финал с дузпи срещу Ювентус. Годината е 2003-та. В неговия офис с необичайната молба е дошъл нападателят, който реализира решителната дузпа. „Ела с мен, Шева. Бързо!”. Шефът отвежда героя към трофейната зала.
„Андрий, избери си, която искаш! Имаме шест”. Футболистът посочва най-крайната купа, същата, която е вдигнал преди няколко дни в онази вечер на „Олд Трафорд“. Малко по-късно същата купа вече пътува на седалката до него в частен самолет, който лети към Киев.
Андрий вкара победната дузпа във финала на Шампионската лига срещу Ювентус, а по-късно занесе трофея пред паметника на покойния Лобановски.
Обещанието
Причината? Както Шева си спомня в своята автобиография „Моят живот, моят футбол” - обещанията трябва да се спазват. Той е дал своето след последния съдийски сигнал на уникалния полуфинал между Интер и Милан през същия този сезон 2002/03. Дадено е на човека, който е положил основите за пробива му в Шампионската лига, Серия А, „Златната топка”. Човекът, който беше починал преди една година.
„Ако се докопам до тази купа, ще ви я донеса, Валерий Василиевич”. В знак на уважение Шевченко се обръща с презиме към своя бивш наставник, но във футболната история той е познат като Лобановски, гениален специалист, чиито успехи се простират през три десетилетия и три поколения като наставник на Динамо (Киев) - отбора от града, в който са родени той и Шевченко.
Лобановски беше безпощаден треньор и гениален тактик. Той бе един от първите, които се довериха на компютърните анализи, беше и страхотен психолог.
Легендата
По пътя към дома и с трофея от Шампионската лига на съседната седалка Шевченко си спомня за върховите моменти в славната 30-годишна кариера на знаменития треньор.
Като играч на Динамо и СССР той играе в халфовата линия. Връща се, за да поеме родния си клуб през 1973 година, след като показва впечатляващи резултати като помощник в Днипро. Още по време на първия си престой започва да прилага идеите, които стават емблема на цялата му кариера. Първият велик отбор на Лобановски печели през 1975 г. Купата на носителите на национални купи (КНК), като на финала смазва с 3:0 унгарския Ференцварош.
Победният път
През есента на същата година Динамо печели и Суперкупата на Европа, като побеждава носителя на КЕШ Байерн с 1:0 пред 100 000 в Мюнхен и с 2:0 в домакинския мач в Киев. Олег Блохин вкарва и трите гола и печели „Златната топка”. Той бе единственият играч от онзи отбор, който се задържа в Динамо и дочака втория престой на Лобановски, който междувременно за кратко бе селекционер на СССР.
През 1986 г. Динамо за втори път взема КНК, а Блохин вкарва дежурния си гол на финала срещу Атлетико Мадрид (3:0). Този път той си партнира в атаката с Игор Беланов, който става вторият от футболистите на Лобановски, спечелил „Златна топка”.
Но за да разберем мотивацията на Шевченко през 2003 г., трябва да обърнем внимание не само на спечелените трофеи, но и на моментите, в които нещо мъничко не достига за крайния успех на европейската сцена.
През 1977-а, две години след като триумфира със Суперкупата на Европа, Динамо отново среща Байерн, този път в четвъртфинал на КЕШ. В редиците на баварците се открояват световните шампиони Франц Бекенбауер и Ули Хьонес. Германският отбор се опитва да спечели трофея за четвърти път в историята си. Динамо губи с 0:1 първия мач, но в реванша вкарва два гола в последните 10 минути и слага точка на доминацията на Байерн. Но съдбата обръща гръб на украинците в полуфинала срещу Борусия Мьонхенгладбах. През 1987 г. Динамо за втори път достига до финалната четворка на най-престижния европейски турнир, но отпада от бъдещия шампион Порто след две загуби с по 1:2.
Благодарност
Шевченко и Лобановски се срещат за първи път през 1997-а, когато треньорът се завръща за трети и последен път в Динамо след шестгодишен гастрол зад граница – първо в ОАЕ, а после и в Кувейт.
„В знак на благодарност и признателност неговият кабинет на стадиона стоеше заключен и непокътнат. Той се прибра у дома“, спомня си Андрий. „Беше гений, визионер, който винаги преследваше съвършенството”.
Украйна обявява своята независимост през 1991 г. и Динамо вече не е на върха на съветската система, но пак се осмелява да се пречка на големите от Европа. Променят се времената, но не и принципите на Лобановски.
Преди първия мач от Шампионската лига през 1997/98 година той води отбора на подготвителен лагер в Германия, където играчите се сблъскват челно с методите му. „Виждах опитни футболисти, които плачеха като деца и го умоляваха да спре тренировката по-рано. Той винаги отказваше”, спомня си Шевченко. „Той е крайъгълен камък в кариерата ми. Има време преди и след Лобановски”.
Валерий Лобановски е крайъгълен камък в кариерата на Шева.
Когато Андрий се възстановява от контузия в коляното преди мачовете в Европа през въпросния сезон, треньорът му измисля поредния тест. „Трябваше да пробягам пет пъти разстоянието от 300 метра до стадиона с почивки от по три минути между бяганията. Последният път беше като „Зелената миля”. Чувствах се като човек, който прави последната си обиколка, преди да умре”.
Резултати
Методите били крайни, но резултатите впечатляващи. Динамо се пада в брутална група с ПСВ Айндховен, Нюкасъл и Барселона. За украинците по това време блестят Шевченко и Серхий Ребров.
Двамата се разписват при победата с 3:1 над Айндховен и същото се повтаря при равенството 2:2 с Нюкасъл. В първия мач с Барселона Динамо печели с 3:0. Ребров отново вкарва.
В реванша в Испания над всички е 21-годишният Шевченко. Още през първото полувреме той бележи хеттрик, а отборът на Динамо размазва домакините, водени от Луис ван Гаал и с Луиш Фиго и Ривалдо в състава. Ребров също се записва сред голмайсторите с четвъртия си гол в четири мача. Крайният резултат е 4:0.
След мача Лобановски дърпа Шевченко настрани: „Това е само началото - казва му той. - Достигаш ниво, до което малцина ще могат да се доближат. Не спирай. Никога не бъди доволен от постигнатото”.
Динамо печели групата, но отпада от бъдещия финалист Ювентус. През следващия сезон те се представят още по-добре. Мачкат Арсенал, Ланс и Панатинайкос и печелят групата си. На четвъртфинала ги очаква действащият шампион Реал (Мадрид).
Краят
Първият мач в Испания завършва 1:1. На реванша пред 81 500 фенове, които са изпълнили до краен предел стадиона в Киев, Динамо печели с 2:0. Шевченко бележи и двата гола. Победата извежда украинския тим до трети полуфинал в ерата „Лобановски“. Времето между първия и последния е 22 години.
В този момент Шева и Лобановски крият тайна от останалите в съблекалнята. След края на сезона нападателят ще напусне, за да продължи в Милан срещу 23,9 милиона евро.
На полуфинала Лобановски се изправя срещу старите си познайници от Байерн. 12 минути преди последния съдийски сигнал в Киев неговият отбор води с 3:1. Шевченко вкарва своите голове номер 7 и 8 в турнира за сезона. Баварците обаче се вдигат и с късни попадения на Щефан Ефенберг и Карстен Янкер докарват мача до равенство. В Германия двата отбора са разделени от едно-единствено попадение на Марио Баслер. Това означава, че Байерн, а не Динамо се изправя срещу Манчестър Юнайтед, който преследва своя исторически требъл.
„Онази вечер в Мюнхен гримасата на Лобановски казваше всичко. Знаех колко много искаше да спечели този трофей”.
След три години - 13 май 2002 г., Лобановски колабира на тъчлинията по време на мач с Металург Запорожие. Новината достига до Шевченко по време на предсезонното турне на Милан в САЩ. Той веднага взема следващия самолет, завръща се в родината си и заедно с още над 200 000 запалянковци изпраща спортната икона в последния му път. Тленните останки са положени за поклонение на стадиона на Динамо, който по-късно през годината е прекръстен на „Валерий Лобановски“.
„Изобщо не разсъждавах рационално. През цялото време си мислех, че той просто е заспал и всеки момент ще се събуди, че докторите са се объркали и той е жив”, казва Шевченко.
През 2003-та пред стадиона е вдигнат паметник на големия треньор. Оттам той може да наблюдава целия град и своите футболисти.
На това място само няколко месеца по-късно се завръща Шевченко. Носи в ръце купата, която липсва в богатата визитка на треньора, за да я постави на пейката – там, където неговият Валерий Василиевич обичаше да седи и размишлява. „От онзи момент нататък споменът за него от 1999 г. стана някак си по-светъл. Той се усмихваше и това ще остане в мен завинаги. Той беше станал европейски шампион”.
Нийл Уайт ,BBC Sport
