В ъпреки изконните си мрачни футболни традиции почти по Шекспир, Англия не само не се продъни под продънения покрив на „Сигнал Идуна Парк” в Дортмунд в полуфинала с Нидерландия, ами и спечели заслужено с 2:1.
Така в 40-ия си мач на континентално първенство „Трите лъва”, които не са триумфирали в голям шампионат от брадясалата в историята им титла от световното през 1966-а, се класираха за втори пореден финал след 2020-а, когато в решителния сблъсък загубиха с 2:3 след дузпи от Италия.
Сега поданиците на Чарлз III ще опитат да вдигнат за първи път за Англия трофея „Анри Делоне”, за който ще спорят с 3-кратния му носител Испания тази неделя в Берлин от 22 часа.
Чави Симонс откри в 7-ата минута за „лалетата” и даде надежда на хората от Ниската земя, че това няма да бъде 4-ият им загубен полуфинал на европейско, а е врата към римейк на 1988-а. Преди 36 години точно тук, в Германия, сегашният им треньор Роналд Куман бе част от отбора, заслужил короната на Стария континент.
Друго обаче мислеха момчетата на мистър Южновратов (точно това означава фамилията на английския селекционер Гарет Саутгейт). В 18-ата минута капитанът им Хари Кейн вкара от дузпа, изравнявайки и резултата, и постижението на великия си предшественик Алън Шиърър по голове на европейско, Двамата вече са с по 7. Човекът, пък който смени Кейн в 81-вата – Оли Уоткинс, направи 2:1 в последните секунди на добавеното време. За героя на англичаните трябва да се знае, че играе в Астън Вила и че жена му – Ели, си има задължителен ритуал - целува го след всеки мач на турнира. Дали е някаква магаия от келтско време, или пък е терапия за здравословно разджуркване на хормоните - едва ли има значение, защото финално важен е резултатът и в пряк, и в преносен смисъл.
А накрая - и малко класика от учебниците: „Това ще остане в историята. Сигурен съм, защото аз самият ще го впиша там.” Думите принадлежат на знаменития британски министър-председател Уинстън Чърчил и важат с пълна сила за националния отбор на страната му, който прави същото днес.
