В испанския лагер, където играчите всяка сутрин тръгват със скутер за тренировъчно игрище № 3, организират залози за турнира. В навечерието на мача с Япония, загубен с 1:2, равносметката бе следната - никой не е познал онова 7:0 срещу Коста Рика. Начело по познати мачове е Фернандо Гинер, делегатът на отбора. Топ сред играчите е Гави. Аймерик Лапорт бе на дъното по успеваемост.
Дъно
„Не е готино“, казва той, след което като светкавица добавя: „Но работата е там, че не го правя сам. Някой залага вместо мен. „Не мога да нося отговорност“, мръщи се Лапорт. Залаганията всъщност не са негова тръпка. Поне така твърди той, но се оказва, че това важи и за футбола като цяло. Всъщност той обича да играе, но толкова. В телевизионната зала обикновено се събират пет или шест играчи за всеки мач. Защитникът на Манчестър Сити най-често не е един от тях. „Не съм пристрастен към футбола. Честно казано, не обичам да гледам мачове“, признава той. Видял е обаче достатъчно, за да знае едно нещо: няма по-добър отбор от Испания.
Още преди да започне турнирът Лапорт беше попитан защо Испания ще спечели Световната купа. Отговорът му беше от три думи: „А защо не?“. Две седмици и един ден, откакто националният отбор кацна в Доха, и 34 мача по-късно той изтъква причините защо Ла Фурия може да бъде №1 в надпреварата. „Тук сме, за да ни видят всички. Нашата игра е пример за много национални отбори. Играем много добре, имаме зрелищни футболисти, движим страхотно топката. Срещу Германия, един от най-добрите отбори в света, показахме какво можем. Способността да управляваме топката, да доминираме в притежанието й, да намираме пространства за пасове между линиите - честно казано, мисля, че се справихме много добре”.
Игра
Дали Аймерик е виждал някой по-добър от Ла Фурия? „По отношение на играта съвсем искрено - не. Индивидуално има много отбори с наистина страхотни играчи, но по отношение на футбола като цяло много малко са като нас”, казва Лапорт.
Показаното срещу Германия затвърди това негово мнение. Макар че Испания остави усещане за пропусната възможност. Можеше да си осигури класирането на елиминации още срещу Бундестима. Вместо това се подхлъзна. „Имаме чувството, че изпуснахме две точки. Но за да водиш с 1:0 в 83-та минута срещу Германия, трябва да направиш много добри неща. Особено когато те имаха повече нужда от нас от точката. Малко бяхме разочаровани, но и щастливи. Загубихме глупава топка, имаше рикошет. Те знаят, че футболът е в дребните детайли и допускането на онзи гол беше такъв малък детайл. Малките неща решават мачовете. Не знам дали това бе моментно невнимание или късмет за тях, но това беше разликата“, споделя защитникът.
Възможност
После пък тимът падна в тактическия капан на непретенциозната Япония. Испанците се събудиха едва след като получиха два гола и изоставаха в резултата. В другия мач Коста Рика в един момент също поведе на Германия и иберийците бяха с единия крак извън турнира. Това породи много въпроси. Още след мача с Германия Антонио Рюдигер се промъкна до своя съотборник в Реал (М) Дани Карвахал и зашепна в ухото му. Търсеше уверение, че Испания задължително ще победи Япония в последния мач. Много се говореше за възможността Ла Фурия да не го направи и така да тласне Германия към изхода. Пък и за Испания би било по-добре да се класира на второ място, за да избегне Бразилия при елиминациите.
„Това вече е прекалено, настоява Лапорт. - Дори няма смисъл, Испания не беше в позиция да рискува“. Нищо не бе ясно и никой нямаше нищо гарантирано, казва той. Що се отнася до сметките, той настоява, че дори не е гледал схемата с потока, в който е националният отбор. Дори не знаел от коя група ще е съперникът на осминафиналите. „Нямам представа“, усмихва се Аймерик и изглежда напълно искрен.
„Честно казано, когато играя за Сити, дори не знам в колко е началният час на мача. Семейството ми се обажда и казва: „Хей, в колко часа играеш утре?“, и аз отговарям „Не знам“.
