Т ретият полуфинал на световно първенство за Хърватия чука на вратата. Големи думи за една нация, която обяви своята независимост през юни 1991 г., нещо, което беше международно признато през януари следващата година.
Със спорт като свое знаме, хърватите участваха в шест от седемте световни футболни първенства, до които имаха достъп, тъй като през 1994 г. не бяха допуснати от ФИФА. Те се провалиха само през 2010 г., в квалификационна група, в която бяха трети след Англия и Украйна.
И на тези шест световни първенства, на които са участвали, присъствието в челната четворка е 50%: 1998 (трети), 2018 (подгласници) и в Катар „ватрените“ ще търсят втория си финал.
Данните са страхотни, особено в сравнение с първите шест световни първенства за европейските футболни гиганти. Само Германия, която е четири пъти в челната четворка на първите си шест световни първенства, я изпреварва. Отзад е Италия (2 от 6) и с едно от шест Испания, Франция, Англия и Португалия.
Хърватите са единствената нация, излязла от разпадането на онези, които кръжаха около Съветския съюз, която се наложи в елита на световния футбол. Установяването му сред най-добрите се основава на световното първенство, но Хърватия се класира за шест от седемте европейски първенства, които се играят от нейната независимост. Два пъти оставаха на вратата на полуфиналите: 1996 г., 2-1 срещу Германия, и през 2008 г., когато празнуваха след гол на Класнич в 119-ата минута, но Турция изравни в 122-ата и спечели с дузпи.
Нито един от другите 24 отбора, които днес съставляват УЕФА и които са били част от Желязната завеса, дори не се доближава до това, което са постигнали хърватите. От другата страна на границата си сърбите не успяха да смесят естествения си талант със състезателния хъс, който превърна хърватския отбор в тим, от който всички се страхуваха. Сърбите са били на пет световни първенства след разпадането на Югославия; само във Франция през 1998 г. те преминаха първата фаза, за да паднат на осминафиналите от Холандия.
България на Стоичков през 1994 г. е единствената, която успя да влезе в челната четворка на световно първенство, стъпка, която хърватите вече надминаха през 2018 г., когато стигнаха до финала, който загубиха от буйната Франция, която царува в Русия (4-2).
От комунистическия блок имаше четири други прецедента на финалите на Световната купа. Две преди Европа да се раздели на две поради Втората световна война (пораженията на Чехословакия и Унгария срещу Италия, 1934 и 1938 г.) и две вече с Москва като баща на Изтока: Федерална Германия - Унгария 3:2 (1954) и Бразилия - Чехословакия 3:1 (1962).
От 1991 г. насам трите полуфинала на Световното първенство в Хърватия са надминати само от четирите на Бразилия (1994, 1998, 2002 и 2014), Германия (2002, 2006, 2010 и 2014) и Франция (1998, 2006, 2014 и 2022). Тя е изравнена с Холандия (1998, 2010 и 2014), а всички останали се виждат от Хърватия в нейното огледало за обратно виждане на световното първенство.
Какво е особеното за хърватите, че са постигнали такъв статус в световния футбол? Това е обяснено от някой, който защитаваше фланелката на Хърватия, Мате Билич.
„Когато играе националният отбор, все едно играе цялата страна“, казва бившият играч на Спортинг. И той подчертава един аспект: „Когато Хърватия почувства, че върви към това, че я карат да страда, тя се превръща във войн. Те могат да ги победят, но никога лесно. Всеки, който облече тази фланелка, знае, че не може да се откаже. Но не само това. Не всичко опира до защита, битка и бунт. Хърватия винаги е имала качество. Това е смесено с техния характер. Освен това нашите играчи са в големи отбори“, казва той. Всичко това превърна хърватския отбор в национален символ: „Всеки път, когато играе, животът в страната спира. Няма значение кой е съперникът. От всяка къща, всеки квадрат, всеки град се вика. И където и да се играе, има са хървати до селекцията“, добавя Билич.
Той избира три термина, за да определи хърватския играч: „Състезател, боец и победител.
