Я рослава Магучих отива на първата си тренировка, когато е 8-годишна. Тогава тя е малка и крехка, спомня си майка й Олга, която също е била атлетка. „Всъщност израсна повече, когато беше на 16-17. Стана висока като баща си Алексей, който пък беше се занимавал с кану-каяк. И е слаба като него – никога не е имала проблем с килограмите, яде каквото си иска“, разкрива Олга, чиято дъщеря е с мерки 55 кг и 180 см.
Със същия ръст е и великата й предшественичка в скока на височина Стефка Костадинова. Приликите с нея не свършват дотук – българката е на 22 г., когато прелита летвата на 209 см на световното в Рим на 30 август 1987 г. Магучих, която ще навърши 23 г. на 19 септември, счупи с 1 см задържалия се близо 37 г. рекорд в Париж.
Гени
„Цялото ни семейство е спортно – обяснява Олга. - Другата ми дъщеря Анастасия, която е с 8 г. по-голяма от Ярослава, стана европейска вицешампионка по карате, имаше кафяв колан. Тя също тренираше скок на височина. Малката също винаги е била много подвижна, енергична, трудно я задържахме на едно място и затова Настя я взе със себе си в залата. Каратето обаче не хареса на Ярослава, но пък леката атлетика я привлече. Всъщност интересни й бяха не тренировките, а загрявката – беше във възторг, че никой не й забранява да бяга и скача. В началото се пробва в бягането с препятствия и дългия скок“.
Любовта й към скока на височина се заражда, когато е на 13 и в младежката спортна школа в Днепропетровск идва треньорката Татяна Степанова.
„Като цяло Ярослава е упорита и целеустремена – отчита Олга. - Ако реши нещо – така и става. Ала имаше момент, в който мислеше да остави спорта, умори се от непрестанните тренировки, от липсата на почивка. Настя обаче работи като психолог и поговори с нея, та всичко се нареди. Щастлива съм, че между дъщерите ми се запазиха топлите приятелски отношения“.
Наред с уменията си в сектора Ярослава показвала такива и с молива и с четката, като участва в конкурси за абстрактна живопис. „После й се наложи да избира между рисуването и спорта – обяснява майка й. - И сега рисува, но рядко, защото на практика няма свободно време“.
Кариера
Макар да израства като доста самостоятелно дете – на 13 пътува сама в чужбина, Ярослава винаги разчита на подкрепата на треньорката си, която й става като втора майка. „Дъщеря ни не искаше на състезания да я придружава някой от семейството, защото знаеше, че много преживяваме и й създавахме допълнително напрежение“.
Вкъщи обаче винаги я посрещат с пир – с любимия й сладкиш, торта и пилешки пържоли. „На 11 исках да напусна атлетиката и да се съсредоточа върху пеенето, но треньорът ми ме задържа с правилните думи. Спомням си първото си първенство на Украйна във Виница, където видях голям стадион с очите си, а не по телевизията. Бях шокирана от мащаба и осъзнах: „Искам да бягам на тези стадиони и да показвам резултати“. Искрено вярвам, че детството ми в никакъв случай не беше лишено от радости. Юношеството, когато вече ти се иска да излизаш, изглеждаше по-дисциплинирано. Но бързо формирах цели и мечти, така че знаех за какво правя всичко това“, споделя Магучих.
“Имах труден момент през 2017 г. в Кения. Местните тичаха пред мен и огромният стадион, пълен догоре с публика, ги подкрепяше. Разбира се, беше ми трудно да се приспособя към скока, но успях! Това е суперсилата на спортиста: способността да скачаш въпреки всичко. Още нещо интересно: преди скок, независимо къде се случва, винаги търся с поглед треньора си, този зрителен контакт ми дава увереност“, разказва Ярослава, която през 2019-а на световното в Доха чупи световния рекорд за девойки с 204 см и печели своя първи голям медал при жените - сребърен.
След това два пъти става европейска шампионка на открито (от Мюнхен 2022 и Рим 2024) и два пъти на закрито. Освен това взима световните титли в зала и на открито, съответно от Белград 2022 и Будапеща 2023. От първите си олимпийски игри в Токио 2021 взима бронз, за което получава апартамент в родния си град. Така сбъдва една от трите си детски мечти – да има собствено жилище, да бъде треньор и да стане олимпийска шампионка. Последната цел ще атакува на 4 август в Париж, който вече й донесе късмет със световния рекорд, записан на Диамантената лига.
Война
Магучих използва нарастващия интерес към нея, за да привлече отново вниманието на хората към войната. В Инстаграм, където има 203 000 последователи, красавицата написа: „Никакъв рекорд не може да ми донесе радост, докато Русия атакува моята страна всеки ден, убива нашите войници и отнема живота на децата и техните родители“.
В интервю за сп. Elle през септември Ярослава каза по този повод: „Носителят на златния медал има повече възможности да говори с журналисти и да напомня, че войната в Украйна продължава и ние защитаваме земята си. Ето защо трябва да говорим открито и да се борим. Благодарна съм на президентите на Международната федерация и на европейската лека атлетика, че имат принципна позиция за недопускане на руски и беларуски спортисти до състезания от началото на войната. Не знам как да се състезавам, когато присъстват представители на тези вражески държави. Много ми хареса постъпката на Олга Харлан, която отказа да стисне ръката на съперничката си от Русия (фехтовачката го направи на световното в Милано преди година – б.р.). Знаеше какви рискове поема, но запази достойнството си. Спортът не може да бъде извън политиката. Днес целият ни живот е политика“.
Дори с външния си вид Магучих иска да покаже коя е. „Започнах да си правя плитките, които са моя запазена марка, за да се успокоя и да се подготвя за скок. Малко по-късно ми хрумна идеята за грим, когато имаше нужда да се откроя сред другите и да подчертая своята идентичност, защото не можете да се представяте с екип в цветовете на Украйна в комерсиално състезание. Тогава измислих жълтата и синя очна линия, която веднага имаше „уау“ ефект. Минаващите хора питаха: „От Украйна ли сте? С теб сме!". Въпреки сирените се чувствам много по-спокойна у дома. Само там се възстановявам истински“.
Сгодена е за сина на треньорката си
От есента Ярослава е сгодена за сина на треньорката си – Назар Степанов, който се състезава на 110 м с препятствия и се готви в групата на майка си. Младежът на 8 юни стана на 20 г., а сватбата е планирана за след олимпиадата.
„Имам си пръстен, който избрахме заедно в Америка – похвали се блондинката. - Приятелят ми направи предложение, когато се върнахме в Украйна при родителите ни. Така че сърцето ми е заето. Имам късмета, че човекът до мен разбира начина ми на живот като никой друг. Трудно ли се съчетават спорт и връзка? Моята формула е, че всичко е възможно, ако искаш да го комбинираш и да влагаш усилия“.
