Т ихомир Иванов спечели златен медал в скока на височина на Балканиадата по лека атлетика в Крайова (Рум). Националът скочи 221 см и взе първата си титла след завръщането след операция през зимата. От миналата година Иванов се подготвя в Атина (Гър) под ръководството на българския треньор Георги Помашки, който изведе Милтиадис Тентоглу до олимпийската титла в Токио в скока на дължина, злато от световното първенство в зала през 2022, както и три европейски титли – две в зала и една на открито.
Пред „Мач Телеграф“ Иванов разказа за претърпяната операция и за живота и подготовката си в Гърция.
- Честита титла от Балканиадата. Как ще коментирате представянето си?
- Много се радвам, че успяхме да участваме, както и на националното първенство на Гърция (Иванов завърши втори в него – б.а.), което беше по-предната седмица. Вече под ръководството на новия треньор за мен беше много важно да участвам, защото зимата не успях заради травмата, която имах. Много се вълнувах за тези две състезания. И двамата сме доволни от Балканиадата. Неговата перспектива за работа е да надграждаме по малко във всяко състезание и вече на най-голямото състезание да се достигне пиковия резултат, което е разбираемо. И двамата сме доволни, но това вече е минало, вчера започна нова седмица, вече работим за следващото състезание и за надграждане на този резултат, който, няма какво да се лъжем, не е нещо кой знае какво, но за 2 месеца и половина тренировки не съм очаквал веднага да започна да скачам. Нещата се развиват добре за момента.
- Каква точно беше контузията, заради която трябваше операция?
- Контузих се още миналата година преди олимпиадата и влачих тази травма толкова много време. След олимпиадата разбрахме какво е, но идеята беше, вече след като бях говорил с Георги Помашки и с моя клуб Берое (Стара Загора), да пробвам, да тренирам така с някои упражнения и с инжекции. Почнах да тренирам нормално, но се оказа, че като почна да скачам, се появява болката. Имах израстване на кост на самата става на глезена и при движение надолу и нагоре се получаваше търкане в ставата. Не може да се нарече болка, но е дискомфорт, който е много дразнещ. Не е мускул, не е връзки, да може да мине, единственият начин беше оперативна намеса. Артроскопия мисля, че се казва операцията, влязоха вътре и махнаха този шип. Не беше сложна операция, в края на февруари се оперирах, през април започнах да тренирам нормално. Мина бързо, но все пак си изисква време да почна да скачам нормални резултати.
- Миналата година взехте решение да се преместите в Гърция и да се готвите при Георги Помашки. Как и защо се решихте на тази промяна?
- Не беше лесно решение. Въртеше ми се в главата още по време на пандемията от коронавирус. Не съм бил недоволен от предния ми треньор, просто исках промяна, усещах, че имам нужда от промяна. След олимпиадата седнах да говоря с управителния съвет на Берое в лицето на Иван Колев и Емилия Драгиева, казах им какъв ми е планът за следващия олимпийски цикъл, получих пълна подкрепа от тях. След това съобщих на федерацията, оттам също ме подкрепиха. Нямах идея при кой треньор искам да отида всичко стана супер импулсивно. С Помашки никога не сме имали някакви разговори да ходя при него или пък той да ме е викал при него. На олимпиадата се видяхме 2-3 пъти, но си казахме само „здравей, как си“. И преди сме виждали, но аз си казах: „Може би това са някакви знаци, че трябва да съм при него.“ Така го почувствах. Обадих му се по телефона, той си беше в България тогава, каза ми да отида да се видим, седнахме, говорихме, пита ме дали съм сигурен и аз му казах, че съм 100% сигурен. Казах му, че идвам при него поне до следващата олимпиада и се разбрахме, че ме чака в Атина на 20 септември.
- Във Фейсбук написахте: „Не отворих нова страница, започнах нова книга.“ Колко по-различна e подготовката?
- Коренно различна. Целият подготвителен период, цялото планиране на състезания, на тренировки – всичко е много различно. Имам чувството, че тепърва съм започнал да тренирам лека атлетика отново, което звучи странно, защото тренирам от 15 години. Да направя цялата тази промяна беше огромен шок за мен в началото, отне ми около 2-3 месеца да свикна да тренирам с група, досега не бях тренирал с група. Начинът на комуникация също е различен, разбираме се много добре, няма някакви конфликти, целият тренировъчен процес е прецизно дозиран. Аз като състезател от висок клас не задържам в себе си информация. Преди това с предишния ми треньор не споделях някои неща, защото така съм бил възпитан, тук няма такова нещо. Ако нещо не е наред в тренировките, имам някакви болежки, ако нещо не е ОК, веднага го споделям. Работи се по съвсем различен начин. Супер щастлив съм, че взех това решение. Разбирам, че резултатите няма да дойдат веднага, взискателен съм към себе си. Сега не съм доволен от този резултат, но не мисля, че преди 2 месеца съм правил операция, може би изисквам малко повече от себе си в момента, но и двамата с треньора ми сме търпеливи и вярваме, че нещата ще се получат когато трябва и където трябва.
- Колко голяма е групата, с която тренирате?
- Бяхме над 10 души през септември, зимата отпаднаха двама-трима, сега може би ще отпаднат още, но треньорът си има методи на работа, а и някои са при него от много време, ако не се вижда прогрес, си взима такива решения, но това си е негово право, той е треньорът, той си решава. Но да тренираш с олимпийски, световен и европейски шампион си е привилегия. Всъщност, самата група е много конкурентна. Винаги се опитваш да си конкурентен на Тентоглу. Щом той е успял да постигне такива резултати, значи има какво да се научи от него, да гледаш от него. И ако можеш да го победиш в някое упражнение, това ти носи вътрешно самочувствие и се отразява много добре на тренировъчния процес.
- Помашки беше казал, че трябва да ви направи доберман. Започна ли?
- Определено има промяна. Аз напълно го разбирам, но това няма да стане за 2-3 месеца. Все пак определено има промяна, той е много доволен от работата до момента. Постоянно има окуражителни думи от негова страна. Ще стана доберман, но ще отнеме време.
- Извън спортната страна, все пак се преместихте в друга държава. Колко по-различен е животът в Атина?
- Беше ми много трудно в началото. Тъкмо си бяхме взели апартамент в Стара Загора с моята годеница Елеонора, тъкмо бяхме започнали да живеем там и се наложи да взема това решение да отида в Атина. В началото ми беше много трудно. Първо – да заменя цялата база в Стара Загора, която имаме благодарение на клуба, със залата в Атина. Тук тренираме само в зала. Беше тежко, първите месеци беше различно – целият тренировъчен процес, подготовката, това, че нямаш близки до себе си, единствено треньора. Не беше потискащо или депресиращо, но беше различно. Радвам се, че не се стигна до някакви депресии и подобни неща, да се чувствам лишен от нещо и това е единствено благодарение на треньора и на клуба, застанаха плътно до мен и знаеха какво е да напуснеш България и да отидеш да живееш на друго място. Сега, като се прибера вкъщи, ме питат как се чувствам в България, за мен е супер странно, защото всичко ми липсва, много неща са различни. Но се свиква.
- Кое е различното?
- Базата е едното, защото тук (бел.ред. - в Атина) нямат. Има само зала, стадиони няма хубави. Другото е липсата на семейството и приятелите, липсват ми много. Денят ми минава по следния начин – ставам, закусвам, отивам на тренировка, прибирам се, стоя си вкъщи сам, след това отивам на тренировка пак, после се прибирам вкъщи сам. И така минава един ден, една седмица, месец, така минават няколко месеца. Моята годеница идва при мен, но не е постоянно тук и е доста тежко, но това е рискът, който сме поели и двамата, ще потърпим. Важното е, че имам пълна подкрепя и от нея, и от клуба и от всички. За мен е достатъчно, за да знам защо съм тук и че всички тези лишения си заслужават.
Пропуска световното, целта му е европейското
Тихомир Иванов няма да участва на световното първенство по лека атлетика в Юджийн (САЩ) през юли, а голямата му цел през лятото ще е европейското в Мюнхен през август.
„Предстои световно, на което няма да участвам, защото не се чувствам подготвен. Имам възможност да участвам по ранкинг системата, но въпреки това няма да търсим участие там. Нашата цел е европейското първенство, в което е включен финал и Топ 5. Така че имаме още около 2 месеца да се подготвим. Предстоят ми няколко международни турнира, следващата сряда ще участвам в Белгия, след това има турнир на 4 юли. По време на световното ще съм в България и ще тренирам, тъй като групата ще пътува за Юджийн, а след световното се надявам да направя още 2-3 старта до европейското. Но основната цел е европейското в Мюнхен през август.
Чувствам се много спокоен при Помашки, имам му пълно доверие. Той ми каза: „Целта на мениджърите е да те закараме на европейското със състезанията, в които ще участваш, а за там аз ще те подготвя, не се притеснявай.“ За мен това е достатъчно“, каза Иванов.
Мач Телеграф
