У чени откриха нов вид гигантски плъх с дължина над 85 см – три пъти по-голям от обикновения кафяв плъх.

Става дума за вида подалпийски вълнест плъх (Mallomys istapantap) – впечатляващ по размер, с остри резци, гъста козина и лапи с дължина 8 см. За пръв път той е заснет в естествената си среда: нощен видеозапис показва как животното се катери по дърво в търсене на храна.

Гигантският гризач обаче не броди из Европа – той обитава само трудно достъпните височини на планината Уилхелм в Папуа Нова Гвинея. Откритието е дело на чешкия зоолог и биолог д-р Франтишек Веймелка от Биологичния център на Чешката академия на науките и Университета в Южна Бохемия.

„Удивително е, че толкова голям и впечатляващ вид е останал толкова слабо изучен,“ казва ученият. „Колко още тайни крият тропическите планини?“

Mallomys istapantap е описан научно за пръв път през 1989 г. по музейни екземпляри. До днес обаче нямаше снимки или видеозаписи на животното в дивата природа, а последният регистриран екземпляр датира от преди 30 години.

Новите кадри и снимки, направени от екипа на Веймелка, са първото наблюдение на вида в естественото му местообитание – прохладни мъгливи гори и тревни зони на около 3700 метра надморска височина.

Измерванията показват, че плъхът достига 85 см с опашката и тежи почти 2 килограма – сравнимо с домашна котка. За сравнение: кафявият плъх е дълъг около 28 см и тежи между 200–300 грама.

По време на шестмесечната експедиция д-р Веймелка сътрудничи с местни племена. С помощта на фотокапани и директни наблюдения, той събира данни за начина на живот, диетата, паразитите и поведението на този таен нощен обитател на горите.

Плъхът е изцяло тревопасен, скрива се в хралупи или подземни дупки през деня и се катери по дърветата през нощта. Тези особености вероятно обясняват защо видът остава недоизучен и почти непознат за науката.

Въпреки внушителните си размери, Mallomys istapantap не е най-големият плъх в света. Тази титла принадлежи на гамбийския кесиевиден плъх (Cricetomys gambianus), който достига 90 см, включително опашката. Също така впечатляващ е гигантският малгашки плъх от Мадагаскар, който стига до 60 см.

А най-големият гризач, съществувал някога, е вече изчезналият Neoepiblema acreensis – живял преди 10 милиона години в Амазония. Той е тежал около 80 кг и е бил с дължина 1,5 метра – колкото човек. За разлика от днешните гризачи, той е притежавал гигантски резци и миниатюрен мозък с тегло едва 114 грама.

Историята сочи, че повечето представители от така наречената мегaфауна – включително гигантските гризачи – са изчезнали заради климатични промени и човешка дейност. Изолирани екосистеми като планините на Папуа Нова Гвинея обаче продължават да съхраняват редки, недокументирани видове – доказателство за колко много още ни остава да научим за биологичното разнообразие на планетата.

Откритието на подалпийския вълнест плъх показва, че дори в 21 век има големи, забележими животни, които остават скрити от науката. А това напомня колко крехка е връзката между човека и дивата природа – и колко належащо е да я опазим, преди да изгубим още неразкрити чудеса.

плъхове гигантски биолози откриха