Б ългария спря да използва руски газ през 2022 г., но не излезе от глобалната политическа игра със синьото гориво.
Напротив, газовата печка се нажежи отново до червено и територията ни е стратегическа за енергията, която достига до населението на няколко централноевропейски държави. Те са в близки отношения с Русия въпреки санкциите на ЕС, цялостното драстично намаляване на доставките на руски газ за Европа и критичната точка, до която стигна войната в Украйна. Това са Словакия, Унгария и Австрия.
Оспорване
Те оспорват общия подход на ЕС. Твърдят, че руското гориво е най-икономично и не искат да плащат големи транзитни такси за алтернативни източници. Виена все още получава по-голямата част от своя газ през Украйна, Русия представлява около две трети от вноса на газ за Унгария. Братислава получава около 3 милиарда кубически метра от енергийния гигант "Газпром" годишно, също около две трети от нуждите на страната. На този фон повечето други руски газови маршрути към Европа са затворени, включително тръбопроводът "Ямал – Европа" - през Беларус за Полша и Германия, и газопроводът "Северен поток" - по дъното на Балтийско море, напомня Ройтерс.
И така единственият действащ маршрут за руския газ в момента е по "Турски поток" и "Син поток", чието продължение е българската тръба „Балкански поток“. Днес тя става ключова в голямата газова игра, която прави голямата европейска политика.
Срив
Цялостната картина през декември 2024 г. се влоши, когато горивото стана за пореден път разменна монета между воюващите Русия и Украйна. На фона на очертаващите се все по-ясно преговори за мир, двете страни поставиха на масата искания, които няма как да бъдат изпълнени. Киев може да обмисли продължаване на транзита на руски газ, при условие че Москва не получава плащания за горивото преди да прекрати инвазията си. Така тя няма да може да ги използва, за да финансира войната си. Естествено, Кремъл не приема, поне на този етап, тези условия. Но нищо чудно след броени дни да обяви, че е склонил, за да извлече политически дивиденти от добрите си отношения със Словакия, чийто премиер Роберт Фицо бе при Путин без капка срам, за да се пазари за доставките на гориво. Това се случи, след като Украйна съобщи, че няма да преподпише договора с Русия за транзит на газ, който изтича на 31 декември 2024 г.
Дежа вю
Както се казва, в България този филм сме го гледали. Години наред, преди изтичането на поредния договор за доставки с ,,Газпром'', се създаваше напрегнато очакване какво ще се случи и в последния момент нещата се уреждаха. Повече от десетилетие за нас бе немислимо да си представим, че наистина може да минем без руския газ. Но ето, оказа се, че може. В момента България получава доставки от Азербайджан през също толкова дълго одумвания, но все пак построен интерконектор с Гърция. В микса влиза малко количество роден добив от хранилището в Чирен, както и втечнен газ от САЩ. Така се изпълни и поговорката за вълка и агнето, защото американските дългогодишни мераци да участват с техен газ в България се сбъднаха автоматично, след като войната в Украйна наложи спирането на руските доставки.
Припомних тези факти, за да илюстрирам как и Словакия, и Унгария при желание могат да прекратят доставките от Москва. Но тук желание поне засега липсва – евтиното според тях остава руското. И ако при Фицо нещата засега спират дотук – без отказ от Русия, без военна помощ за Украйна, при Орбан нещата стоят другояче.
Сметки
Унгарският премиер е ловък политически играч и мисли винаги с няколко хода напред. И при тотално забатаченото положение в третата година от нахлуването на Русия в Украйна, Орбан видя добра пазарна възможност за Унгария. Реши да я превърне в поредния енергиен лидер в Европа. С руския газ.
За да стане това му е необходима България. Тя не използва горивото на Москва, но продължава да го транзитира по Балканския поток. Тръбата през българската територия е продължението на "Турски поток" и по него тече газът от "Газпром" до клиенти от Европа. Транзитът ни е основно към Сърбия и Унгария. Капацитетът на газопровода е 16 млрд. куб. метра годишно, като основната част от него е резервирана от "Газпром". Затова не е чудно, че унгарската MOL Group играе за закупуването на „Лукойл Нефтохим“ - Бургас, най-голямата петролна рафинерия в региона. Там има и други, които наддават, но самият факт, че Будапеща иска да влезе у нас и с петрола, е достатъчно показателен за стратегическите намерения на Орбан.
Действията
Ето тези въпроси го докараха при българския президент Румен Радев през декември. Той пък с радост го посрещна, защото напоследък в София не се появяват много държавни ръководители. Унгарецът е и в близко приятелство от години с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който също се срещна с него. Какво разбрахме? Някои важни неща за газа, нито дума за „Нефтохим“ засега.
"85% от нашата икономика работи с газ. Сега вече не е толкова сигурен, но ние се стремим да го осигурим през България. През миналата година успяхме да внесем 5,6 милиарда кубически метра синьо гориво през България. Тази година количествата са 9 милиарда. 7 милиарда кубически метра от природния газ, който получаваме, минава през страната ви, което показва колко ключова страна е България".
Думите са на Орбан. По-ясно от това, здраве му кажи. Той добави след разговорите при Борисов: „Вие играете критична роля за сигурността на Унгария. Сега успяхме с американците да се споразумеем да има изключение за 3 месеца на санкциите срещу Газпромбанк - така че към момента тази опасност не съществува... Така за момента Унгария е в безопасна позиция и можем да продължим с новото българско правителство да работим за удължаване на този положителен период. Що се отнася до санкциите срещу Русия - това е друг въпрос“.
А Борисов обяви, че „Балкански поток“ е „тръба на дружбата“.
Изводи
На фона на политическата обстановка у нас, за която Орбан също бе достатъчно откровен - „не е лесно един унгарец да държи дългосрочни връзки в България, защото условията се променят“ - не можем да очакваме извличане на политически дивиденти от създалата се много изгодна ситуация. За подобни екстри е необходимо стабилно редовно правителство с ясна визия по геополитическите реалности.
А синьото гориво бе в главната роля в началото на войната в Украйна и ще остане в нея и в края.
През 2022 г. упорито вървяха теории, че именно изграждането на Северен и Турски поток са развързали ръцете на Путин, защото са намалили ролята на Украйна в преноса на руския газ към Европа и са отслабили геополитическите й позиции. През 2025 г., когато очакваме с надежда Киев и Москва да седнат да преговарят за мир, преносът, плащанията и трасетата за газа ще са основа за пазарлъка.
Оттук вече е прокарана и нова политическа сюжетна линия. Зависимите от руското гориво Унгария и Словакия са независими от останалите в ЕС в политическите си виждания. Това е една нова средна Европа, където се проповядва убеден консервативен национализъм, който не се възмущава от Русия на Владимир Путин. И бъдещето на целия континент остава твърде неясно, твърде хлъзгаво и рисковано.
За жалост България се държи от много дълго време не като съсед на воюващата държава, каквато Украйна на практика е за нас. Някак твърде безхаберно е политическото говорене за българската сигурност. Газът е част от тази сигурност. За щастие, поне тази част към момента ни е сигурна.
Михайлина Димитрова
