П осланикът на Република Северна Македония Н. Пр. Агнеза Руси Поповска с първо телевизионно интервю за NOVA. Пред Деси Банова-Плевнелиева тя разкрива какво ще предприеме Скопие по всички болезнени теми за българите и как според нея можем да подобрим отношенията между двете държави.
- Ваше Превъзходителство, това е първото Ви телевизионно интервю. Благодаря ви за доверието! В България сте от година и малко – как се чувствате в нашата страна?
- Благодаря Ви за възможността и интереса към този разговор. София е сред най-важните дипломатически дестинации за Северна Македония, за македонската дипломация и за мен е истинско удоволствие, но и голяма чест и привилегия да бъда в София и да представлявам Северна Македония в Република България.
- Вие сте била ръководител на постоянната мисия на Република Северна Македония в ЕС. Има ли консенсус сред македонците за присъединяване на страната Ви към Европейския съюз?
- В македонското общество има широк консенсус за членство в Европейския съюз, както политически, така и междуетнически, и това е така от независимостта на тогавашната Република Македония до днес. По време на независимостта моето поколение съзряваше. И си спомням, че тогава мечтаехме, имахме цел да станем част от европейското и евроатлантическото семейство, да изградим справедлива и приобщаваща мултиетническа държава, с демократични институции, с върховенство на закона, с уважение към правата на човека, където всеки ще има гарантирано право на справедливост, стабилност, сигурност и просперитет. И ние виждаме процеса на членство в Европейския съюз точно в този смисъл. Въпреки всички предизвикателства европейската интеграция няма алтернатива за Северна Македония, както няма алтернатива изграждането на приятелство, добросъседство и сътрудничество между Северна Македония и България и аз дълбоко вярвам в това.
- А имате ли национален план по пътя Ви към членство на страната към ЕС?
- Северна Македония е най-старият кандидат за членство в Европейския съюз от Западните Балкани. Ние сме кандидат на практика от 2005 г., това са 18 години. Тези дни приключваме процеса на скрининг с Европейската комисия и това е процес, който дава възможност за задълбочено изследване на цялата страна и оценка на степента на съответствие със стандартите на Европейския съюз. Първите резултати от този процес на скрининг са наистина обнадеждаващи. И всъщност те навеждат на извода, че Северна Македония, дори в сравнение с други страни в региона, които отдавна преговарят за членство в Европейския съюз, практически не изостава по отношение на спазването на правата в ЕС. В момента финализираме 3 много важни пътни карти - това са пътните карти за върховенството на закона, за реформи в публичната администрация и за функционирането на демократичните институции, и разбира се, ние хармонизираме, подготвяме и плана за действие за малцинствата и на практика се подготвяме за отварянето на първия клъстер от преговорния процес веднага след като приемем конституционните промени.
- Знаете за нас колко е важен въпросът защо буксува конституцуионната реформа, която да впише българите като държавотворен народ в Конституцията на Република Северна Македония?
- Започна формално-юридическия процес по вписване в конституцията на Северна Македония на тези македонски граждани, които сами се самоопределят като българи, тоест като част от българския народ, както гласи правната терминология в нашата конституция. А процесът изисква мнозинство от минимум две трети, тоест подкрепа от две трети в Събранието на Северна Македония. Правителството и парламентарното мнозинство и част от опозицията категорично подкрепят този процес, подкрепят конституционните промени, подкрепят вписването на българския народ в конституцията, но част от опозицията са против тези промени. Без нейната подкрепа не може да се постигне необходимото мнозинство от две трети. Причините са вътрешнополитически. Държавният интерес, е да извършим конституционните промени възможно най-скоро, за да не бъде блокиран процесът на европейска интеграция и европейското бъдеще на страната.
- Друга болезнена тема за нас българите е и обективното отразяване на общата ни история, както и премахване на учебно съдържание, насаждащо омраза към България и спазване на договора за добросъседство от 2017 г. Какво ще предприеме Скопие по тези болезнени за нас въпроси?
- Двете страни, Македония и България, приеха план от взаимосвързани дейности с определена динамика за изпълнение във всички области, обхванати от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Говоря за протокола, който сключихме миналата година. Добавената стойност на Договора за приятелство е, че с него създадохме и механизъм за диалог по исторически теми – теми, които са чувствителни и предизвикват напрежение, бих казала, в двете общества и в отношенията между двете страни, и всичко това беше целта на диалога по тези чувствителни теми, преди всичко историческите въпроси, да се водят от експерти, да се водят от историци, а не от политици или общества. И тези експерти да хармонизират препоръки за съдържанието на уроците, които ще се основават на постулатите на съвременната историческа наука. И съществуващата експертна комисия по исторически образователни въпроси между нашите две страни досега е хармонизирала такива препоръки за учебници в двете страни. Тези препоръки бяха приети от двете правителства и те бяха публикувани. В момента тече процес на включването им в учебниците. По време на реформата на учебното съдържание в учебниците в Северна Македония се внимава да няма текстове, които предизвикват език на омразата или предразсъдъци или обиди към другите. Македонското общество е мултиетническо и насърчаването на междуетническото помирение и сближаване чрез образователната система е много важно за Северна Македония, то е ключово за нашето социално сближаване. Разбира се, правителствата са тези, които дават тона за насърчаване на сътрудничеството, но мисля, че гражданският сектор и авторитетни личности с широко обществено влияние, с които и двете страни разполагат, могат да изиграят голяма роля. Тук бих споменала и научните и образователни институции, медиите.
- Българските медии отразиха не един случай на е етническа ненавист и физическа саморазправа на ваши граждани с хора от български произход, в това число и случаят с побоя над секретаря на закрития вече български клуб „Цар Борис III” – това е Християн Пендиков. Според Вас властите реагират ли правилно и какво трябва да се направи и от двете страни, за да се спре с омразата?
- Нека първо да кажа, че всяко подбуждане към насилие, реч на омраза или етническо насилие е неприемливо и не може да бъде оправдано. В случая със Северна Македония не смятам, че това е системно явление, нито смятам, че трябва да се омаловажават случаите. Смятам, че е много важно при подобни прояви да има бърза и адекватна институционална реакция, публично и ясно осъждане, строго осъждане и разследване на случаите от съответните органи и разбира се, адекватно санкциониране на извършителите. Мисля, че институциите в Северна Македония правят това: полицията, прокуратурата, съдебните институции. Казусът, който споменахте с Християн Пендиков е вече в съда, има редовни заседания и той също присъства. Също така се работи и по случая, свързан с нападението срещу българския фен на неотдавнашния футболен мач в Скопие, извършителят беше арестуван наскоро. И по този случай ще има съдебна процедура. Но освен реакцията на подобен тип инциденти, мисля, че е много важна и превенцията. Смятам, че е много важно да имаме диалог и да инвестираме в позитивна комуникация, в изграждане на взаимно доверие и разбира се, уважение.
- Освен негативните новини, вие споменахте някои позитивни тенденции.
- Бих казала, че потенциалът за по-динамично многосекторно сътрудничество между Северна Македония и България е наистина огромен. Миналата година имахме исторически високо ниво на търговия от над един милиард евро. Прогнозите за тази година са, че ще успеем да постигнем същото ниво и може би дори леко да надминем нивото на стокообмен, което постигнахме през миналата година. Тук искам да спомена и трансграничното сътрудничество - имаме непрекъснати положителни резултати.. Коридор 8 е стратегически проект между нашите две страни, чиято стойност напоследък нараства. В Северна Македония работим по железопътната връзка и нашите очаквания са до края на 2027 г. да имаме жп връзка до границата с България. Културното сътрудничество е с много динамично качество, естествено тук допринасят културно-информационните центрове в София и Скопие, но имаме потенциал и интерес за още по-голямо сътрудничество. Тук бих искала да спомена примера с културните столици – Пловдив беше европейска столица на културата през 2019 г., Скопие ще бъде европейска столица на културата през 2028 г. и мисля, че има много теми и много неща, които можем да научим от опита на Пловдив. Имаме много да работим в сферата на туризма, в областта на околната среда, земеделието, дигитализацията - тук България има наистина голям опит, който според мен отваря голямо пространство за сътрудничество в тази област. Дълбоко вярвам, че можем да бъдем най-близките държави и съм убедена, че чрез изграждане наатмосфера на диалог и взаимно уважение, с мъдрост и такт наистина можем да отворим нова парадигма в македонско-българските отношения.
- Миналата седмица Скопие беше домакин на срещата на върха на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, като българският вицепремиер и министър на външните работи Мария Габриел напусна срещата. Както самата тя каза, “за да избегне да седи на една маса с хора, които проявяват анти-български и анти-европейски прояви”, визирайки Сергей Лавров и Мария Захарова. Какви са обаче отношенията на Република Северна Македония с Руската Федерация?
- Руската федерация определи Северна Македония за вражеска държава. Така че отношенията ни може би са на най-ниско ниво. Северна Македония застана до Украйна както политически, така и дипломатически и с подкрепа от всякакъв вид и ще продължи да го прави, докато е необходимо, ясно осъждайки военната агресия на Русия срещу Украйна. И ние ще изпълняваме задълженията си като страна-членка на НАТО, и като надежден партньор и страна кандидатка за членство в ЕС сме напълно съобразени с политиката на ЕС, със санкциите на ЕС срещу Руската федерация, осъждаме тази непровокирана военна агресия срещу Украйна.
- Работата на посланика е 24/7. Успявате ли обаче да намирате време да релаксирате, да си почивате и имате ли си любими места в България, където успявате да си починете?
- Да, опитвам се да правя почивки и релаксация първо в непосредственото си обкръжение със съпруга ми. Например, обичаме да се разхождаме в Борисовата градина, обичаме да посещаваме културни събития. Несебър ми направи много добро впечатление. Градът наистина е съхранил представително, културно наследство. Родопите ми направиха впечатление! Пловдив ми направи впечатление като един наистина оживен град и мисля, че положителните резултати от периода на европейската столица на културата все още се усеща и точно затова искам да свържа Пловдив и Скопие, за да предам целия този опит. Разбира се София е красив град и наистина е удоволствие да бъда тук!
- Ваше Превъзходителство, кое е най-голямото чудо в живота Ви?
- Мисля, че животът ни поднася малки чудеса всеки ден, само да сме достатъчно мъдри да ги разпознаем, да ги приемем, да им се насладим. Имам късмет, че съпругът ми е с мен, тук в София и че наистина можем, и аз, както посланик на Северна Македония в България, но и той, който идва от консултантския сектор, да допринесем за изграждане на приятелството, за изграждане на мостове между различните слоеве на нашите две общества. В моето семейство, например, имам две племенници и един племенник и ги смятам за малки и големи чудеса! Те са тийнейджъри, с които съм в постоянна връзка и които идват да ме посещават и това ми носи голямо удоволствие!
