К ървавата война в Украйна, която започна на тази дата точно преди една година, се превърна в най-кървавия и жесток конфликт след Втората световна война. Нахлуването на Русия в съседната й страна отне живота на стотици хиляди хора, принуди милиони да напуснат домовете си, като съсипа живота им завинаги и изтри цели градове от лицето на земята. Конфликтът засили страховете на хората, че може да излезе от сегашните си рамки и да се превърне в глобален. Той доведе до световен недостиг на храни и горива, както и незапомнена инфлация.
До момента, по западни оценки, са загинали и ранени около 180 000 руски военни и около 100 000 украински. Това не включва цивилните жертви, които вероятно са десетки хиляди.
Западът предостави на Киев огромна военна и финансова помощ, като САЩ са дали 112 милиарда долара. Почти 40 е делът на ЕС. България е на 7-о място в страните с най-голям принос на помощта спрямо БВП-то си. „Телеграф“ се свърза с експерти, които коментираха специално за нас годишнината на конфликта.
О.Р. Полковник Владимир Миленски, Атлантически съвет: Москва ще понесе смазваща загуба
Целият свят проумя, че Русия е достигнала уродливи нива в своята култура на международни отношения, дори е още по-уродлива към собствения си народ, който е докарала до необратими изменения в ценностна система, в манталитет и в поведение към себе си и към света. Руската армия е слабо подготвена, изостанала технологично и морално, със закостенели в миналото генерали, които на първо място се оказват корумпирани мултимилионери. Русия е отровна до степен несъвместима с живота на една държава.
Русия ще понесе смазваща загуба. Тя има окончателно сринат дипломатически, икономически и военен авторитет, което неизбежно се пренася и върху културния имидж, независимо от неговата история. Вероятността Русия да се разпадне на части се превръща в най-голямото притеснение за света - поради нейния мащаб и притежаваните ядрени оръжия. Във всеки случай Русия ще се нуждае от поне 50 години възстановяване под международен контрол.
Ангел Найденов, бивш министър на отбраната: Мирът изглежда все по-далече
В навечерието на годишнината от руската инвазия в Украйна станахме свидетели на две речи – на президента на Русия Владимир Путин и на американския президент Джо Байдън. Речта на руския президент беше повече насочена към руското общество. Тезите бяха за вътрешна употреба.
Трябва да отбележим символиката при речта на американския президент – това е неговото посещение в Киев и после във Варшава. Беше демонстрирана решимост за подкрепа на Украйна, колкото дълго, колкото е необходимо и с каквото е необходимо, за да се защити и да брани своята свобода. За пореден път беше заявено единството на съюзниците в НАТО. Ако направим рекапитулацията – страните членки на НАТО успяха да загърбят своите различия и да изчистят различията по отношение на Русия като заплаха. Прозвуча убеждението, че Украйна няма да бъде победена. Анализирайки и двете изказвания, затвърждава се становището, че ще има още война. Мирът изглежда по-далече, отколкото преди година.
Първоначалните цели на войната на Путин очевидно не бяха постигнати.
През тази една година не мога да се отърся от известна двусмисленост и уклончивост на българската позиция. Ако съдим по основните решения в рамките на НАТО и на ЕС, българската позиция е достатъчно категорична. Да напомним срещата на върха в Мадрид м.г., когато беше утвърдена и новата стратегическа концепция на НАТО. В нея Русия се определя като най-значимата и пряка заплаха за сигурността на съюзниците, за мира и стабилността на евроатлантическото пространство. България като част от ЕС постигна своята енергийна автономност и независимост. На прага сме на 10-и пакет от санкции срещу Русия. Това я прави най-санкционираната държава. В крайна сметка вместо по-малко НАТО Русия получи НАТО в добавка по своите граници с решенията на Швеция и Финландия за членство в пакта.
.
Тодор Тагарев, бивш министър на отбраната: Русия не разполага с потенциал да постигне целите си
Изминалата една година от мащабната руска агресия срещу Украйна показа, че Руската федерация не разполага с военен, икономически, технологичен, дипломатически и информационен капацитет, за да постигне своите цели. Руската армия не успя да удържи значителна част от окупираните към началото на юли 2022 г. територии, а демократичният свят все по-ясно разбира необходимостта Украйна да удържи на агресията и да възстанови териториалната си цялост като основа за бъдещо възстановяване на международния правов ред. Хибридните действия на Русия не успяха да разбият единството на Запада, към който принадлежи и България, и Украйна ще получи необходимата помощ и дипломатическа подкрепа, за да победи.
По решение на Народното събрание България вече предостави военнотехническа помощ на Украйна, която обаче не съответства на нуждите на Украйна и нашите възможности. Риториката на президента Радев и указанията му към назначените от него служебни кабинети не позволяват да се изпълни волята на законодателя и водят до пропуснати възможности за получаване на заместващо въоръжение и/или финансови компенсации. Нещо повече, поредица от действия на президента ни отдалечават от направения още през 90-те години на миналия век ясен цивилизационен избор за развитие на България като модерна европейска страна, достоен член на НАТО.
2023 г. ще е решителна. С новите доставки на тежко въоръжение Украйна подготвя контранастъпление и ще освободи значителна част от окупираните територии. В желания оптимистичен сценарий това ще доведе до срив във военния капацитет на Русия и приключване на военните действия до края на годината.
Димитър Стоянов: Писмото на Борел е бланкетно, няма да подкопая армията
Като „бланкетно“ определи военният министър Димитър Стоянов писмото на върховния представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел до всички държави в съюза да дадат спешно боеприпаси на Украйна. В него не се дават изрични указания, а само призив всеки да даде според възможностите си. „В голяма част от писмото е отразено желанието на Естония за съвместна покупка на 150 мм муниции, с които България не разполага“, каза Стоянов. Министърът добави, че кабинетът е изпълнил решението на парламента. „Няма как да подкопая устоите и способностите на Българската армия. Имаме нормативни документи, които казват ясно какви запаси трябва да поддържаме“, посочи той. Стоянов изтъкна, че в момента войната навлиза в процес на изтощение.
Съпричастност
Както политиците, така и обществото е силно разделено относно войната в Украйна. Оказването на помощ от едни се възприема като съпричастност, а за други това е индиректна намеса в конфликта. Днес в пет областни града ще се проведат мирни шествия - София, Велико Търново, Пловдив, Русе и Варна. Събитието е под наслов „Не на руския терор! България е с Украйна!“ и се организира в социалните мрежи. Още в началото на войната Народното събрание излезе с декларация в подкрепа на Украйна. Това обаче стана след 7 часа дебати, много компромиси между партиите и напрежение около точката със санкциите срещу Русия в документа. В резултат по искане на БСП декларацията беше гласувана точка по точка. Частта, която се отнася до подкрепата на санкциите срещу Русия, все пак беше приета, но без гласовете на БСП и „Възраждане“.
Решение
Такова разделение имаше в НС и при гласуването на военната помощ за Киев, която по неофициална информация е на стойност 20 млн. лева. Законът бе одобрен със 166 гласа "за" от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната“, ДПС и „Демократична България“. Срещу решението гласуваха 28 от БСП и „Възраждане“. Левицата веднага поиска президентът Румен Радев да наложи вето. До това не се стигна, но държавният глава многократно е изразявал недоволството си и неведнъж е наричал „военолюбци“ депутатите. В началото на тази година се разбра, че сме помагали тайно на Украйна. Нашите военни заводи са реализирали сделки с трети страни – предимно САЩ и Полша, а след това продукцията е отивала за Украйна. Преди дни стана ясно, че общата стойност на хуманитарната ни помощ за Киев е 240 млн. евро, а близо 150 000 украинци са получили временна закрила у нас.
Иван Петрински
