Р азрешението на САЩ и част от европейските страни Украйна да използва тяхно оръжие на територията на Русия вкарва войната в съвсем нова фаза, при която дори търсенето на компромис става почти невъзможно. От една страна, Путин използва всяка възможност да засили антиевропейската риторика и откровено заплашва Европа с война, от друга, Украйна отказва каквито и да е призиви за преговори. Особено след като Конгресът на САЩ гласува поредната помощ от 61 милиарда долара.
Проблеми
Инвазията на Русия срещу Украйна се превърна в най-големия военен сблъсък в Европа от Втората световна война насам. По-кървав и жесток дори от войната в бивша Югославия. И няма перспектива да завърши скоро въпреки спорадичните успехи на двете страни. Поради една очевидна тенденция – в момента, в който Русия започва да губи позиции, помощта на Запада за Украйна спира. И обратно, щом Киев е принуден да отстъпва, той получава подкрепа в пари и оръжия. Проблемът обаче е, че тази помощ няма да е вечна. В Европа и в самата Украйна най-вече се чувства сериозно умората от войната. Киев има огромен проблем с живата сила, мобилизацията и попълването на армията. Москва няма такава трудност – там просто те пращат на фронта, без да те питат. От друга страна, на Запад се убедиха, че непрекъснатото финансиране на украинската армия не води до положителен край на конфликта, но задълбочава вътрешните проблеми на Европейския съюз – социалното неравенство, мигрантската криза, рецесията. На този фон расте и подкрепата за ултрадесни партии точно преди евроизборите, за които войната не е приоритет.
Още по-сложна е ситуацията в САЩ, където президентските избори през ноември могат напълно да обърнат тренда и Украйна буквално да бъде изоставена в борбата си срещу агресора Путин. Големият проблем на Запада в момента е липсата на ярък лидер, който да предложи наистина работещо решение за спиране на конфликта или поне неговото замразяване. Опитите на френския президент Макрон да поеме инициативата засега не се увенчават с успех. Идеята му да изпрати войски в Украйна бе посрещната много враждебно и набързо отхвърлена от Германия например.
Историята
Преди 29 години Европа бе изправена пред същата дилема при кървавия сблъсък в бивша Югославия – никой не вярваше, че може да се стигне до компромис. Но се намеси Бил Клинтън и така се появиха Дейтънските споразумения, които сложиха край на кръвопролитията. Малцина вярваха, че тогавашният сръбски президент Слободан Милошевич ще се подпише под тях, но той го направи. Сега ситуацията е сходна, въпросът е дали Путин ще се съгласи. Неговите искания са ясни – спиране на войната в сегашните граници, сиреч 18 процента от територията на Украйна да стане руска. Това за Киев е абсурдно и не защото Володимир Зеленски ще остане в историята като президента, предал страната си. А защото самите украинци са против независимо от умората и отвращението от битките. Всички социологически проучвания сочат, че гражданите на страната не искат каквито и да е териториални отстъпки. Дори и преговори с Путин, защото на руския президент не бива да се вярва.
Игри
На какво разчита Кремъл в тази обстановка? В Москва се опитват да използват изборната ситуация в Европа и в САЩ. Надеждите са, че Доналд Тръмп ще спечели срещу Байдън за следващ американски президент и по този начин ще се разчисти пътят за преговори, при това с условията на Путин. На пръв поглед Тръмп наистина звучи като човек, който като нищо ще спре всякаква помощ за Киев, ще отстрани НАТО и лично ще седне да разговаря със стария си приятел. Но има няколко пречки пред този ход. На първо място, Тръмп има проблем с правосъдието, който вече се отразява на неговия рейтинг и шансовете му отново да влезе в Белия дом. На второ, той вече декларира промяна в позицията си и даде възможност Конгресът да гласува 61 милиарда долара помощ за Украйна. Вярно, направи го с предизборна цел и не е много ясно дали е искрен. Но ако реши да се отметне от думите си, това може да подкопае доверието в него в редиците на републиканците, част от които и без това трудно го понасят.
Варианти
При всички положения сценарият, по който ще се развият събитията, зависи от изборните резултати както в Европа, така и в САЩ. Който и да дойде на власт обаче, ще се сблъска с конфликт, който може да продължи безкрайно във времето, както показва историята. Първият и много вероятен сценарий включва създаването на отделна област, силно автономна, която да включва сегашните квазирепублики – Донецка и Луганска. Огромна роля тук ще играе етническият състав на двата района – голяма част от хората там имат украинско и руско гражданство, а повечето определят руския като майчин език. Между другото Путин сам даде знак, че е готов на такъв вариант, след като през последния месец Русия изгради пропускателни пунктове на границата с тези „републики“. От друга страна, те вече 10 години чакат да бъдат включени в състава на Руската федерация, но това не се случва. За разлика от регионите, които бяха превзети от началото на войната и които Путин няма да върне на Украйна за нищо на света.
Вторият сценарий включва намесата на ООН, както стана при сблъсъка между сърби и албанци в Косово – създаване на буферна зона, в която да влязат „сини каски“ и да пазят двете страни от нова конфронтация. Това е вариантът, който най-много устройва Владимир Путин. Той никога няма да приеме мироопазваща роля да играе НАТО. Но войски на ООН са напълно приемливи за него. Така завладяната територия, макар и само формално, остава руска. Но най-важното е, че ще може да представи ситуацията като победа пред руската общественост и световните му последователи.
Третият възможен финал на войната включва силно федерализиране на Украйна по модела на Босна и Херцеговина. Създаването на различни автономни региони отново по етнически признак – украински, руски, унгарски и румънски. Които са и най-големите етнически общности в страната. Този сценарий е мечтата на унгарския премиер Виктор Орбан, който никога не е криел амбицията си за силно влияние върху вътрешната политика на Украйна именно чрез унгарското малцинство в страната.
Рискове
Всички тези възможности крият няколко риска, които ги правят взривоопасни и неработещи в дългосрочен план. На първо място, Киев и Зеленски по никакъв начин не биха се съгласили с тях и трябва да бъдат подложени на много силен натиск от Запада, за да приемат. Точно сега Киев се чувства в по-силна позиция – получи помощта от САЩ, има достатъчно оръжия и системи, за да издържи поне година на агресията на Москва. Походът на Русия към Харков отново е спрян, а съседният руски град Белгород е пред масова евакуация заради очаквани украински бомбардировки.
На второ място, нито един от вариантите няма да донесе траен и пълен мир в региона. И това е доказано от историята. Косово е в перманентно състояние на конфликт с Белград и днес. Както Сърбия никога няма да се откаже от претенциите си върху тази държава, така и Русия няма да престане с опитите си да завладее източната част на Украйна. И Путин ще продължи да размахва призрака на ядрената война, докато нерешителните политици в Европа се интересуват само от ежедневните лайкове в социалните мрежи и от това как да не загубят постовете си във властта.
Автор: Добромир Кожухаров
