- Г-н Цочев, музиката на Украйна ще звучи на благотворителен концерт на 21 март в зала "България". Вие ще четете стихове от известния украински поет Тарас Шевченко. Почитател ли сте на неговото творчество?
- Благотворителният концерт “Музиката на Украйна“ ще бъде с участието на вокалните състави Bella Voce и "Славяни", струнен квартет "Филхармоника" и пианистът Светлин Христов. Концертът се организира от Софийската филхармония в помощ на пострадалите от войната в Украйна. В програма на концерта ще звучат и стихове на Тарас Шевченко - емблематична фигура за украинската култура. Освен поет той е бил художник и политически деятел. С литературното наследство, което оставя, Шевченко поставя основите на украинската литература. С творчеството си оказва силно влияние и върху Петко Славейков и Любен Кравелов. И макар и да е живял през XIX век, чуйте колко актуално звучат стиховете му и днес:
Щом умра, ме погребете
мене на могила,
там, сред степите широки
на Украйна мила.
Сред поля широкополи,
Днепър там захожда,
да се вижда, да се чува
как реве тревожно.
Как той носи от Украйна
към морето синьо
вража кръв...
...
Погребете и станете,
окови строшете,
свободата с кръв душманска
поръсете-укрепете.
- Защо се съгласихте да се включите в благотворителната инициатива и вярвате ли, че това е верният път към емпатията, която, уви, липсва все повече и повече в наше време и по нашите географски ширини?
- Мисля си, че в трудни времена всеки от нас трябва да прави всичко по силите си, за да помага. Не знам да има по-тежко на изпитания време от това на войната. Да се включа в благотворителен концерт, средствата от който ще бъдат дарени за пострадали от войната в Украйна, е чест за мен. Творците имат тази привилегия – да могат да допринасят за каузи с това, което правят в живота си, с професионалната си изява. Затова и без колебание приех поканата за благотворителния концерт „Музиката на Украйна“. По време на пандемията участвах в благотворителни инициативи като пеещ актьор. Без колебание давам гласа си за популяризиране на кампании за каузи, които подкрепям. Това е, което умея, и когато с това помагам, когато допринасям за нещо добро, се чувствам полезен и самият аз благодарен.
Емпатията едновременно я има, но и я няма. Има ужасни примери за липсата й. Има и далеч повече вдъхновяващи примери за наличието и проявата й. Нека говорим за тях. Моля и вас, журналистите, разказвайте добрите истории – тези, които вдъхновяват и дават пример на хората, в които човечността е жива.
- Имате ли приятели в Украйна?
- Нямам лични приятели. Съпругата ми има приятели, колеги и студенти. Мислим за тях, но и за хората, които не познаваме. Всички те сега са едно цяло – на страдащите от ударите на войната, която Русия поведе срещу Украйна, нахлувайки на територията й. И аз, както всеки човек, искам тази война да спре по-скоро. Да няма повече жертви, да спрат разрушенията, семействата да се съберат отново заедно.
- Вие самият с какви чувства посрещнахте новината за войната и смятате ли, че някога ще можем да се върнем към старото нормално?
- Не можех да повярвам, че това се случва наистина. Просто не можех да приема, че е възможно войските на една държава да нахлуят на територията на съседна европейска държава. Все едно времето се върна с век назад. Но не беше. Това се случи наистина в XXI век и продължава вече близо месец.
Няма как да се върнем към старото нормално. Войната погуби човешки животи, зачеркна години от живота на хората, които са градили, поставя безкрайно много въпроси за бъдещето им и не само тяхното. Нищо не е същото, дори и ние не сме същите. Ще трябва да търсим и устройваме нова нормалност. Няма как да не е различна, но ще е добре да бъде нормалност.
- Реставрирането на мебели – това е хобито, на което се бяхте отдали по време на извънредното положение през 2020 г. Продължавате ли с тази своя страст?
- В реставрирането на стари мебели има нещо много зареждащо. Да върнеш към живот един стар стол или да дадеш ново лице на маса, каквото и да е, създава усещането, че с грижи можеш да върнеш живота. За съжаление важи само за неодушевени предмети.
- Гласът ви е изключително разпознаваем. Казват ли ви често д-р Хаус? И кой е любимият ви персонаж от дублажа?
- Често ми се случва на публични места непознати хора да ми казват: „Вашият глас ми е много познат, да не би да сте...“. Доктор Хаус си остава любимият ми персонаж от дублажа въпреки стотиците други, които съм озвучил. Имам силна симпатия към героя от този сериал, както и към актьора в ролята на Хаус – Хю Лори.
- Вие сте третият актьор, който влиза в образа на Васил Левски. Каква е вашата представа за Апостола и какво научихте покрай снимките на телевизионната постановка „Тайната вечеря на Дякона Левски“ от Стефан Цанев?
- Васил Левски е едновременно нашата българска героична икона и човек, от чиято морална сила имаме нужда във всяко време, във всеки един ден. Човек, който да не спира да пита „има ли още робски души в освободеното ни Отечество?“
Пиесата на Стефан Цанев е много силна. Влизането ми в ролята на Апостола беше бойно кръщение на актьорското поле. Тежки снимачни нощи в рамките на седмица. Важното е, че зрителите приеха този образ – най-трудната задача, защото всеки българин има своята лична представа за Апостола.
Тази роля беше привилегия и кръст. Привилегия, защото бях едва третият актьор, който влиза в ролята на Васил Левски. Кръст, защото не е лесен професионалният ти път по-нататък, когато името ти на актьор вече е свързано с това на Апостола.
- А какво ново научихте за Емил покрай музикалния спектакъл „На Нея с обич! Емил Димитров“, в който вие съживявате и вечните български песни в ролята на Емил Димитров?
- Преди създаването на музикалния спектакъл аз познавах само песните на Емил Димитров. Пея ги от ранна възраст и смело мога да кажа, че знам много от тях, а те са над 400. Историята на живота на артиста Емил Димитров, която Нели Бенова разви в сценария на спектакъла, за мен беше в голяма степен съвсем нова. Музикалният спектакъл разказва за живота на този велик творец – певец, композитор и автор на текстове, с неговите песни. И именно в това е една от причините за завладяващата сила на този спектакъл, на която не устояват нито зрителите - почитатели на Емил, нито зрители от следващите поколения, които нямат никаква представа кой е Емил Димитров. Да, неговите песни оживяват отново в мое изпълнение, но и вплетени в житейската история на артиста, с който ги свързваме. „На Нея с обич! Емил Димитров“ е спектакъл пионер в поставянето на фокус на реална биография на творец, който не бива да бъде забравен.
За мен този спектакъл сбъдва и мечта за изява в сценичен музикален жанр.
- Дълги години бяхте част от трупата на театър „Възраждане“. Липсва ли ви тази заетост и игра почти всяка вечер?
- Театърът ми липсва, много силно при това. Липсва ми емоцията от срещата с публика, онзи момент, в който „сцена и зала се сливат“.
Моят път като актьор започна и се разви именно в театъра, на сцената. Искам така и да продължава. Не съжалявам за решението си да напусна точно този театър. Но истински съжалявам, че начинът, по който са устроени и работят театралните културни институти, са свели до краен минимум изявата на независимите актьори на техните сцени.
Трудно до невъзможност е като независим актьор да бъдеш всяка вечер на сцена. Не съм склонен да бъда на сцена и в каквато и да е постановка.
- В какво ново участвате в момента и какво ново ви предстои?
- Очаквам с интерес да видя и като зрител втория сезон на „Съни бийч“, в който участвам. Предстои да разберем ще има ли нов сезон на „Порталът“. Моят – доста неприятен като човек – екранен герой Масларски показа сериозен потенциал за развитие. Очакват ме много заглавия, които да изчета и да превърна в аудиокниги за платформата „Сторител“. Докато очакваме по-добри дни за завръщане на сцена на музикалния спектакъл „На Нея с обич! Емил Димитров“, правя това, което е възможно.
Преди години покойният вече Леон Даниел ми каза при една случайна среща: „Артистът постоянно трябва да прави нещо. Истинският артист винаги ще намери с какво изкуство да се занимава.” Надявам се това, което все още не знам, че ми предстои, да е само добро!
- Ако ви върна назад във времето... Защо решихте да се посветите на актьорската професия?
- Това наистина е много назад във времето, но се помни (усмихва се). Ключова роля за избора ми да погледна към актьорско образование имаше участието ми в състав по художествено слово в родния ми град Плевен. Справях се добре като рецитатор, усетих и магията на сцената. Пак в ученическите години започнах и да пея, да се уча сам да свиря на китара. Беше ясно, че силата ми не е нито в математиката въпреки математическата гимназия, нито в научни занимания. Такава поредица от събития е допринесла за това да се оформи желанието, което беше поощрено от всички около мен. Влизането във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) и срещата ми с проф. Гриша Островски, чийто студент съм, бяха щастливи първи стъпки от пътя, по който крача и днес професионално.
- Какви истории обичате да разказвате?
- Аз обичам да разказвам житейски истории – и сериозни, и забавни. Артистът трябва да наблюдава внимателно и с любопитство реалния живот. Обичам истории, в които доброто преобладава. Може да са с неочакван край, но предпочитам да е щастлив.
- За какво мечтаете?
- Имам все още много мечти за сбъдване. Като актьор мечтая да имам повече възможности във възрастта си, когато вече знам и мога, да правя това, което ме вдъхновява и което да удовлетворява мен и публиката. Някои от другите ми мечти, макар и мои, засягат по-големия свят, от който съм част. Мечтая управлението на културния сектор в България да бъде поето от визионери, които да въведат някакъв ред в хаоса. Мечтая България като държава да постигне онази нормалност, която ценим в други европейски държави и при която няма да похабяваме времето и нервите си в битовизми, няма да ни интересува кой управлява, защото всичко ще бъде наред.
И във всеки ден си мечтая да успяваме да пътуваме по-често с моето семейство, за да откриваме нови места, култури и светове.
- Какво пожелавате на читателите на „Телеграф“?
- Здраве и мир! И ги каня да бъдем заедно на благотворителния концерт „Музиката на Украйна“ утре вечер от 19 часа в зала „България“.
Това е той:
- Роден е на 26 януари 1964 г. в Плевен
- Завършва математическа гимназия в родния си град
- През 1988 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Гриша Островски
- Занимава се с озвучаване на реклами, филми и сериали от 1989 г.
- Има участия в над 25 български и американски филми
- О 1996 до 2017 г. е част от трупата на театър „Възраждане“
Екатерина Томова
