„Пропагандата е умишлен, систематичен опит за оформяне на възприятията, манипулиране на познанията и директно поведение за постигане на отговор, който подпомага желаното намерение на пропагандиста“ - това е понятието, което дават авторите Гарт С. Джоует и Виктория О’Донъл в книгата си „Пропаганда и убеждаване“. Днес ставаме свидетели на това явление ежеминутно, особено на фона на войната в Украйна. В настоящата информационна ера всъщност се оказва, че знаем много по-малко, отколкото предполагаме. Причината – манипулирането на общественото мнение става все по-достъпно начинание, особено благодарение на социалните мрежи.
„Пропагандата е умишлен, систематичен опит за оформяне на възприятията, манипулиране на познанията и директно поведение за постигане на отговор, който подпомага желаното намерение на пропагандиста“ - това е понятието, което дават авторите Гарт С. Джоует и Виктория О’Донъл в книгата си „Пропаганда и убеждаване“. Днес ставаме свидетели на това явление ежеминутно, особено на фона на войната в Украйна. В настоящата информационна ера всъщност се оказва, че знаем много по-малко, отколкото предполагаме. Причината – манипулирането на общественото мнение става все по-достъпно начинание, особено благодарение на социалните мрежи.
Фактът, че платформи като Фейсбук, Туитър, Инстаграм и др. са благоприятна среда за създаването на т.нар. фалшиви новини, е добре известен от години. Особено внимание на дезинформацията (разпространяването на неверни данни независимо от намерението – б.а.) се обърна около избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ през 2016 г. Русия се оказва намесена и тогава. И досега Владимир Путин, включително след нападението на Украйна, бе сочен като майстор в дирижирането на информационния поток. Мнозина историци и журналисти от Запада, сред които канадската авторка, поставила войните във фокус на своята работа, Маргарет МакМилан, смятат обаче, че руският държавен глава е загубил информационната война. Опират се често на блокирането на големите социалните мрежи, въвеждането на закон за лишаване на свобода от до 15 години за разпространяване на „фалшиви новини“, оттеглянето на BBC и Bloomberg от територията на страната (макар британската обществена телевизия по-късно да поднови дейността си).
Истината е, че
с пропаганда си служат и двете страни.
Наративът е коренно различен. Руската избягва думата „война“, предпочита „операция“. Путин е представен като спасител на тормозените рускоговорящи украинци, жертви на неонацистите в страната. Той е бил притиснат от НАТО и отговорът му е напълно логичен. Често срещана теза е и за величието на руската армия и военна мощ.
Украинската пропаганда има коренно различна цел – митологизира своите бранители до статута на герои.
Пропагандата често си борави в фалшиви новини. Трудно може да бъде разпозната, тъй като
на преден план се изтъкват недоказуеми твърдения.
Такъв е случаят с изявлението на руския милиционер Эдуард Басурин от Донецк, което се разпространява в редица групи във Фейсбук. „Навярно българите имат къса памет за своята история. В момента въоръжените сили на Украйна и националистическите батальони масово използват български боеприпаси за унищожение на мирното население. Българското правителство не само печели финансово, но и открито участва в геноцид над славяните в Източна Украйна“, казва той, като показва пред медии кадри на боеприпаси, за които твърди, че са български. Доказателство за това обаче няма. От българска страна вицепремиерът и министър на икономиката Корнелия Нинова обяви тази седмица пред Народното събрание, че България не изнася оръжие или технологии с двойна употреба за Украйна. Няколко дни по-рано министър-председателят Кирил Петков също заяви: „Военна логистична подкрепа формат България - Украйна няма. Ако се реши на ниво ЕС и НАТО това може да стане, но за да се случи такава координация, тя трябва да мине и през МС и парламента.“ Семето на съмнението обаче вече е посадено, а чрез социалните мрежи
редовите потребители дори в България се превръщат в инструмент на пропагандата.
Друг пример за хвърляне на бомбастични тези, които трудно могат да бъдат доказани – особено в говорилнята, в която се превръща Фейсбук, са множеството публикации за тениска на украинския президент Володимир Зеленски. Пост в социалната мрежа, която само в България е споделени над 400 пъти цитира руския политолог Борис Якеменко и твърдението му, че водачът на нападнатата страна носи на гърдите си кръста на украинските националисти. Негова публикация в социалната мрежа Telegram съобщава, че Зеленски има знак на тениската си, който приличал на този на Украинската въстаническа армия (УПА) - украинска националистическа организация, забранена на територията на Руската федерация. В подкрепа на това твърдение се показва снимка на бившия актьор и настоящ президент. На фотоса се вижда, че върху облеклото му е изобразен знак. Това, което обаче остава скрито за хората, четящи и споделящи публикацията, е че той всъщност представлява символът на Въоръжените сили на Украйна, представляващ гербът на страната, поставен в кръст. Факт, който потребителите няма как да разберат, освен ако не проявят съмнение към публикуваната информация и не проучат допълнително.
Друг популярен пример из фалшивите новини, популярни на нашите ширини, е този за нерeгистрираните граници на Украйна.
Допълнителна легитимност на този тип твърдения дава публикуването им в сайтове и блогове.
Предвид повсеместната липса на медийна грамотност у нас, потвърдена от доклада на Инициативата за европейски политики на Институт „Отворено общество“ - София от миналата година, масовата публика трудно може да се ориентира, ако въпросната платформа не е благонадеждна. Така, текстовете на професионалните журналисти, чиято работа е именно това – да проверяват фактите от няколко източника, се ползват с еднакъв авторитет с пропагандните материали циркулиращи онлайн.
За конкретния случай твърдението, че Украйна не е регистрирала границите си в ООН и следователно не съществува е публикувано в „Ренесанс за истината“. Тезата обаче е лъжа. „Държавите не трябва да регистрират границите си в ООН“, казва експерт по международни отношения пред AFP, с което потвърждава, че суверенитетът на Украйна е признат на международно ниво, включително от ООН и от Русия.
Подвеждащата информация, разпространявана от Кремъл, не е единствена страна на монетата на тази информационна война. В нея се включва и нападнатата държава – Украйна. Плод на нейната пропаганда е набралия изключителна популярност през последните седмици „Призрак на Киев“. Според украинските власти това е пилот на МиГ-29, който още в първия ден на руската инвазия, сваля 6 противникови самолета. До 27 февруари той вече е унищожил 10 летящи машини на руската армия. Името на този пилот се пази в тайна, като образът се превръща повече в градска легенда отколкото в сбор от характеристики на реална личност. Напълно обосновано – разпространяването на такава информация цели повишаването на доверието към украинската армия, мотивация на населението и митологизиране на героите от войната. Друга такава новина с недоказани твърдения от страна на Киев, е популяризирането на идеята, че дори котките помагат на украинската армия във войната.
Почитателите на конспиративни теории
пък разпространяват своя си версия на последните събития в международната политика. В повод за това се превърна снимка, на която се вижда как актьор бива гримиран с фалшива кръв. Кадърът веднага провокира множество публикации на тема как войната между Русия и Украйна е измама и всъщност не съществува. Тезата се популяризира лавинообразно с над 3000 споделяния само във Фейсбук. В крайна сметка обаче се оказва, че снимката е заснета през 2020 г. на сета на украинския сериал „Замърсяване“.
Други потребители пък нарекоха войната „пиар бедствие“, като подкрепят мнението си с видео, в което репортер говори на камерата докато актьор в чувал за трупове се размърдва на заден план. Описанието на една от публикациите гласи: „Чудо! Мъртвите украинци се съживяват, след като умират в социалните мрежи, но са заснети на живо от камера. Пиар бедствието се разваля доста бързо.“ Клипът обаче се оказа от протест срещу климатичните промени от февруари във Виена. Според информация на австрийския вестник Osterreich, демонстрацията включвала тези чували за тела, за да бъде представена опасността от въглеродните емисии за живота на земята.
За това, че
всичко, което четем в социалните мрежи, трябва да бъде поставяно под съмнение,
послужи и постът от фалшив профил на украинския президент в социалната мрежа Telegram, която набира особена популярност и у нас по време на войната. Според публикацията Володимир Зеленски е призовал въоръжените си сили да се предадат дни след началото на руската инвазия. Лъжливият акаунт набра 20 000 последователи. Въпреки това самият украински президент публикува по-късно видео, в което опровергава написаната информация.
Неслучайно една от големите американски телевизии – CBS, изрично предупреди своите зрители – че макар за новинарските емисии да работят само професионални журналисти, тя не може да гарантира, че всички излъчени кадри са автентични поради засиленото разпространение на фалшиви новини.
За това, че невярна информация се разпространява по-бързо от истината в социалните мрежи сочи проучване на Масачузетски технологичен институт още от 2018 г. Наличието на множество кризи, сред които и тази от коронавирус,
увеличи драстично потока от дезинформация,
която се разпространява онлайн. Въпреки това именно тази епидемия от „фалшиви новини“ като че ли увеличи чувствителността на хората към информацията, която четат в платформи като Фейсбук, Туитър и Инстаграм. Неслучайно според данни на Statista, социалните мрежи към момента се славят с най-нисък рейтинг на доверие като източник на новини в световен мащаб. Статистиката в България, за съжаление, е коренно различна. През 2020 г. в своя Доклад за доверието в медиите Европейският съюз за радио и телевизия (ЕСРТ) улавя тревожната тенденция, че в страната доверието към социалните мрежи е най-високото в целия Европейски съюз и страната е единствената, в която то не само не намалява, а се увеличава с всяка изминала година.
Монитор
