- Васко, честито! Предаването „Ново 10 + 2“, на което вие сте автор, сценарист и водещ, навърши 10 години в ефира на БНТ 2. Какво се случи през тези години?
- Сърдечно благодаря! Класацията „Ново 10+2“ качваше нива. 120 последователни месеца в ефира на БНТ 2. Без никаква пауза. Започнахме с десетина независими изпълнители, а днес те вече са над 300. Мисията ни се получава.
Иначе какво се случи?! В България конкретно нищо не се случи. Каквото трябваше да се случи, не се получи. Опитахме с демокрация, не стана. Опитахме с разделно събиране на боклук. И това не стана. Със забрана за тютюнопушене в заведенията. Също не се получи. За интеграцията на ромите да не говорим. Пълна греда. Единствено в чалгата нямаме равни. Там нещата не само ни се получават, ами направо цъфтят.
- Как се промени предаването и как се променихте вие покрай него за това време?
- Всъщност предаването като „скелет” не се е променяло от самото начало. Променяха се студията, в които записваме, и леко визуалната опаковка. Разликата е, че ако през 2012-а едва намирахме гости, днес имаме списък с поне 30 имена, които чакат на опашка, за да представят новото си видео при нас. Което хем е страхотно, хем притеснително, защото докато им дойде време за интервю, клиповете вече са остарели с по няколко месеца.
- Обръща ли се достатъчно внимание у нас на независимата българска музика?
- Основно в Българската национална телевизия. В частните медии е мисия невъзможна. Там на екран са десетината „зависими роби” на няколкото уж мастити компании, царуващи в смехотворния ни шоубизнес на този етап. И това май никога няма да се промени. Не само у нас, а и в световен мащаб. Особено в днешните времена на тотална ислямизация на музиката по цялото земно кълбо.
Но тук е мястото да спомена Национален фонд „Култура“. Това, което правят с проектите си за подпомагане на всички артисти в България през последните 3 години, е безценно. Разликата веднага си пролича. Все по-качествена продукция на супер добро ниво. Палец нагоре за НФК!
- Вие сте писател, поет, продуцент, диджей, журналист, актьор, сценарист, радио и тв водещ. Къде се чувствате най-комфортно и кое беше първото, с което се захванахте и защо?
- Диджей, разбира се! По-точно дисководещ. Защото аз съм от най-старата школа и ролята на ЕмСи (водещ на церемонията) е просто задължителна. Така ни учеха преди 40 години, така ни и задължаваха. Чувствам се комфортно и в другите ми начинания, но определено диджейството остава първата ми и основна любов. Все още се забавлявам безкрайно с тази доста обезценена в наши дни професия.
- През 1991 г. издадохте едни от първите рап песни в България. Оттогава досега рапът в България се промени. Как според вас? Слушате ли съвременен рап?
-Да, бях от пионерите. Може дори да съм бил и първият, защото рапирах на мои партита още от 1984 година. Знам, че този факт се игнорира масово от „хип-хоп гилдията”. Никога няма как да простят на някакъв провинциалист от Северозапада, че им е отнел „пионерството”. Описал съм всичко по въпроса, най-подробно в книгите си „Аз бях DJ”. Игнорирането в България е доведено до съвършенство. Както и простотията, разбира се!
Не слушам „модерен” български рап с много малки изключения (IMP, Атила, Спенс, Ицо Хазарта… ама те не са в графа модерни). Това, което днес се титулува като български рап, е 99% чиста чалга за деца и деграденти. Но така е и по целия свят. Пак ще повторя израза „тотална ислямизация на музиката”!
- Вие сте един от пионерите на диджей културата в България. Как беше преди и как е сега? Кой беше вашият първи учител?
- Първият ми учител в дисководенето беше Красимир Русинов във Видин. Още в началото на 80-те години. Но сега, от позиция на времето, проумявам, че всъщност и той се е учил на този нов занаят тогава. Разликата е, че е започнал на 30 години, а аз на 15. Излиза, че взаимно сме се учили, но тогава не съм го осъзнавал. По онова време попивахме всичко от югославските радиостанции. От тях сваляхме и музика. Внасяхме и плочи. Школата ни през 80-те години беше изключително силна на национално ниво. Тогава това беше къртовски труд. Солидна подготовка, курсове, изпити, категории, конкурси. Сега професията е тотално обезличена. Всеки, който си купи лаптоп и свали 100 емпетройки от интернет, гордо се заявява като диджей и тръгва да досажда по клубовете за участия срещу 2-3 питиета от бара под формата на хонорар. Особено столицата е залята от така наречените уонаби диджеи.
- Търсили ли са ви колеги за съдействие, за помощ, така да се каже, да ги научите на занаят?
- Преди 30-35 години – да! Защото имаше задължителни категоризации и нямаше как да се прескочат през ситото. А без тапия никого не допускаха да работи. Днес аз си избирам на кого да помогна. Хора с харизма и упоритост. Не бих си хабил силите с „уонабита”.
- Кои са песните, които няма да излязат от мода никога?
- Всички големи хитове от периода 1975 – 1995 година. В 21-ви век музиката е стерилна и полумъртва откъм нови идеи. Компютрите, интернет и безграничният достъп осакатиха душата на този вид изкуство. Има епизодични проблясъци, но онова музикално богатство от ХХ век никога няма да се завърне. Технологиите няма да го позволят.
- Ако ви помоля да изброите 3 ваши любими песни кои бихте посочили и защо?
- Аз имам стотици любими песни. Може би дори хиляди. С около 15 000 трака работя интензивно вече 40 години и най-вероятно всички те са ми любими. Но мога да изброя кои според мен са трите най-велики песни в историята на музиката за всички времена: 3. Eagles – Hotel California, 2. Prince – Purple Rain и 1. Queen – Bohemian Rhapsody. Горе-долу така го чувствам. Това в тези тракове е гениалност и съвършенство. Моята любима песен е Wild Boys на Duran Duran, но това е съвсем лично пристрастие.
- В началото на 90-те песента ви „Песен за казармата“ се превърна в абсолютен хит. Тогава все още се ходеше в казармата. Какви са спомените ви от казарменото време?
- Отвратителни! Това си беше ЗАТВОР, в който те вкарват насилствено, без да имаш никакво провинение. Тотално робство, унижение и потъпкване на всякакви човешки права. Отнеха ми две от най-хубавите житейски години, точно през 80-те, когато бях започнал да правя успешна кариера като диджей. Ненавиждам този период. Описал съм го безмилостно и в първата си книга от поредицата „Аз бях DJ”. А „Песен за казармата” не е посветена на моята казарма, а на тази на брат ми. Просто тогава дойде момент да си излея цялата ярост към това безумие.
- Кой е Васко Громков извън света на изкуството?
- Последният оцелял неоромантик в една катастрофално нецивилизована територия. Просто нямам време да съм някой извън нещата, с които се занимавам.
- Кое е най-абсурдното нещо, което сте чували за себе си?
- Че съм сатанист и в полунощ причаквам улични котки в Синагогата във Видин, дера ги живи и ги ям сурови?!?! Съвсем сериозно! И това го твърдеше човек на около 40 години, работещ в Италия, който призоваваше други да ме линчуват!
- За какво мечтаете?
- Всичките си 5 основни житейски мечти съм ги реализирал до момента. Сега просто подобрявам рекорди и се забавлявам.
- Какво пожелавате на читателите на „Телеграф“?
- „Телеграф” е името на едно култово заведение във Видин, с което е свързана огромна част от кариерата ми на диджей. Винаги когато ми се мерне вашата медия, на лицето ми излиза доволна усмивка, защото името ме връща към най-славните ми години. Пожелавам на читателите да доживеят една България без ЧАЛГА във всички сфери на живота. Другото е здравето, ама за него всичко е обяснено в Гугъл как точно да се пази!
Коцето Калки, Славчо от Б.Т.Р. и Цвети Радойчева бяха сред гостите на рождения ден на предаването.
Това е той:
-Роден е на 10 февруари 1967 г. в Кула
-През 1985 г. за първи път работи като DJ в нощен клуб „Телеграфкапия“
-През 1991 г. издава едни от първите рап песни в България
-В края на 80-те години изиграва първата си роля в Драматичния театър във Видин
-Автор, сценарист и водещ на „Ново 10 + 2“ по БНТ 2
Екатерина Томова
