К арък преследва Тео Ушев, стане ли реч за откриване на изложба в замъка на Анси. Самият художник отбелязва: „За пръв път чух, че музеят в замъка на Анси възнамерява да направи моя изложба - през 2016 г. Тогава директорът беше друг, Морис Корбе. Отначало беше планирана за 2021-ва. Пандемията промени плановете“.
Работа
Тео Ушев продължава с разказа си: „През всичките тези години работихме здраво, аз губех често вяра, че това някога ще се случи, обстоятелствата все се нареждаха срещу „случването“ на тази изложба. Директор на музея стана Лионел Франсоа и той с упоритост и отдаденост преследваше тази цел. Изложбата се промени многократно, но това, което се получи, надмина и най-смелите ми очаквания! Това не е изложба, а персонален разказ, пътуване, история“. И продължава: „В изложбата присъстват експонати, събрани от 3 държави, и 22 креативни години от живота ми. И много тъга, свързана с предшестващите ги 33: в изложбата няма нито една рисунка, направена в България. Нито една чертичка“.
Вернисажът трябваше да бъде открит официално в края на миналата седмица, но трагичните събития, когато емигрант намушка смъртоносно деца, промениха плановете. Въпреки това експозицията е отворена за посещение. „Портретът на рисунката на корицата е на дъщеря ми Алекс. Те я избраха, без да знаят кого съм рисувал. Изложбата е отворена до 2 октомври“, обяснява Ушев.
Пчела
Ушев дорисува на място стенопис, който нарича „Седем дни от света според изкуствения интелект (AI), нарисуван от художник изпълнител“. Той отбелязва: „Вярвам, че победата на доброто, на живота е неизбежна. В предпоследния 6-и ден от рисуването на фреската в замъка в Анси руските варвари взривиха стената на язовира в Каховка, потапяйки цял регион. Така се появиха образите на детето, което спасява кучето, плуващата къща... На другия ден същите диваци извършиха геноцид, пречейки на евакуирането на хората, давейки цели села, градове... След това, само на няколкостотин метра от нас, един психопат се опита да убие малки деца, бебета... В един акт на безумие, в най-тихото и миролюбиво градче на Франция, Анси. В последния ден на създаването на in-situ стенописа нарисувах пчелата - като символ на живота. Животът, който продължава въпреки усилията на „човека“ да го унищожава. Пазете пчелите“.
Георги П. Димитров
