- Първо честит рожден ден, Теди, как празнувахте празника си?
- Имахме планове да пътуваме до Търново, много ми се искаше да празнувам в Царевец. За съжаление малко ми се провалиха плановете, но пък, както се казва, всяко зло за добро. Успяхме да се съберем заедно с моите родители и Ян. Всъщност отдавна не го бяхме правили, защото, както знаете, всеки от тях си има своя половинка, но ето че тази година успяхме.
- Имаше ли торта?
- Не точно торта, защото съм на един режим, но имаше еклери. По-добрата версия на торта.
- А какво си пожелахте?
- Ами много неща искам да ми се случат, повечето са в работен план, музикален. Много съм щастлива, че се заобиколих с музиканти, с които мога да творя. Пожелах си да съм заредена с емоции, да имам вдъхновение и, разбира се, да съм здрава.
- А какви са нещата, които ви вдъхновяват и зареждат?
- Природата и музиката. Много обичам да се разхождам. Понякога просто си слагам слушалките, пускам си хубава музика и вървя. Дали ще отида в провинцията или в София, мога да вървя километри със слушалки. И това някак като останеш сам с музиката, която харесваш, е като вид медитация. Когато започнах да правя по- дълги преходи, над 8 км – 12, успявам да се балансирам. Когато отида на вилата, обожавам да се занимавам с градината - това буквално може да ме занули.
- Къде имате градина?
- На вилата в Троянския Балкан. Постоянно има нужда нещо да се прави. Действа терапевтично. Приятелите ми се смеят, че вече остарявам, щом ме влече да се занимавам с градината. Но аз ги успокоявам, че всъщност съм от малка така. Терасата в София съм превърнала в градина. Всичко расте и всичко се хваща и цъфти. Като се събудя, първо излизам на терасата, обикалям ги, говоря им. Казват, че там, където цъфтят цветята, домът е чист енергийно.
- Кога открихте, че това са нещата, които ви зареждат?
- Ами аз от малка обичам да ходя. Помня още като дете, ходех на вилата при баба и дядо, всеки ден, когато селото легне да спи след обяд, аз излизах и ходех от единия до другия му край. Години наред мечтая да извървя този път Камино. Успях да запаля доста мои познати, за съжаление аз самата не успявам да намеря време, за да го осъществя. Казват, че единствената връзка, която човек прави с Вселената, зареждайки се, е да върви по тревата бос. Защо сме здрави лятото - защото ходим боси. Неслучайно по храмове са боси хората. Бях гледала едно изследване, в което колкото по-висока е платформата на обувките, толкова повече се отделяш от живителната сила на природата. Все още не съм се отказала от този вреден навик, но ходя колкото може повече боса. На вилата съм постоянно боса. Тук, в София, също обичам да се разхождам много, спомням си и в Скандинавия като бях, там пък обикалях с колело.
- А по тренировките как се запалихте?
- Аз от съвсем малка ходя на фитнес. Това ми е помагало, но в един момент започнах да имам проблеми с кръста, установени травми и така разбрах колко е важен треньорът. Особено при жените. От 4 години сериозно тренирам, избягах от депресията на ковида през тренировките. Вече нямам никакви болки в кръста, благодарна съм на треньора ми Владислав Хаджипенев. Тогава минах и на хранителен режим.
- Какъв е режимът?
- Това е познатият калориен дефицит. Години наред бях на 1200 калории на ден, сега пак се върнах на него. Всеки казва - не ти ли е трудно да броиш кое колко калории е, но не не ми е. Това за мен е единственият начин да поддържаш едно здравословно тегло. Да изглеждаш добре и на сцена, да се чувстваш добре, да имаш енергия. Пеенето изисква да имаш много енергия, да си здрав. Диафрагмата да работи правилно, за това ми помагат коремните преси. Тоест освен да имаш плосък корем, трябва и да е здрав. Ходя на фитнес 3 пъти седмично. Ходенето и тренировките са супер комбинация. Много често ходя до залата пеша. Така, докато загрявам, отивам до фитнеса и после, разгрявайки, се прибирам.
- Какво точно представлява това хранене?
- Не е нещо написано, решаваш сам какво да ядеш. Дори има приложение, в което можеш за улеснение да си потърсиш храната, която искаш да ядеш като рецепта и тя ти изчислява продуктите в грамаж и калории. Аз трябва да ям между 1200 и 1400 калории. Ако ям над 2000, започвам да качвам. И така не е сложно, свиква се, научаваш всяко едно нещо колко калории е. Ето аз например разбрах, че в една малка лъжичка мед има 60 калории, а в едно яйце има 80. Всъщност на човек не му е необходимо да яде чак толкова много. Но ми олеква, като мина на този режим, спя по-добре. Намалявам консумацията, свива ми се коремът, пия много повече вода. Плюсовете са много. Храната трябва да е колкото юмрук на хранене, повече от това започва да тежи. Дори и салатите, те подуват. Най-трудно ми беше да се науча да пия вода. Но това е жизненоважно. Даже сега прочетох, че за по-добро усвояване трябва да се слага по малко сол. Човек трябва да пробва кое е най-доброто. Защото на всеки различните препоръки действат различно.
- Суетна жена ли сте?
- Да, но не до такава степен маниакална. В ежедневието си съм спортно облечена, винаги съм с шапка с козирка. Много трудно ме разпознават, ако се усмихна например, веднага. Интересни реакции, много често с кучето обикаляме парковете и така имам забавни случки - като ме разпознаят хората. В никакъв случай не е важно за мен да съм денонощно издокарана. Да, слагам лек грим всеки ден, но съм спортно облечена.
- Сега имате ли куче?
- Да имам йорки, казва се Ема, като принцеса я гледаме. Не можем да си я поделим с майка. Ту при мен, ту при нея. Много е интересна, като отидем на гости при майка ми, се чуди при коя да спи. Особено пък моят приятел Ян като е там.
- Като споменахте за приятеля ви, Ян, какво правите с него в свободното си време?
- Ние много обичаме да се разхождаме, особено в неделя, когато имаме повече време. Той много харесва да обикаляме малки улички, места в София, на които не е бил. Обикаляме „Слатина“, „Гео Милев“. Интересно е как през очите на един чужденец виждаш София. Сега наскоро той ме заведе във военно-историческия музей. Гледахме всички възможни самолети и военна техника. Беше много забавно. С него навсякъде обикаляме много. И в Прага е същото. От 10 сутринта до 10 вечерта, спираме за кафе или нещо за хапване и пак. Намерила съм си спътника.
- Той е от Чехия, а там ли се запознахте?
- Той е от Пилзен, но години наред е живял в Прага. И ние се запознахме, когато живееше в Прага. Запознахме се във Варна. След един концерт всички се изнесохме да купонясваме на дискотека. Те бяха голяма компания приятели от Чехия и съвсем случайно се запознахме. Това беше в момент, в който аз се бях отказала да търся своята половинка и парадоксално го срещам в момент, в който и той се е бил отказал. И двамата сме разведени. Аз имах една мантра, която си повтарях дълго време: Боже, изпрати ми половинка, която да е за мен, това, което ще е най-доброто за мен. Човека, който ще е в хармония с мен. И това се случи. Доста време я повтарях, докато той дойде. Ако напъваш нещо и то върви трудно, по- добре го остави. Ще му дойде времето. Това и в работата, и в личния живот.
- Защо избрахте да живеете в България?
- Аз му казах, че няма повече никога да се преместя заради мъж. Аз обичам България. Обичам всичко тук. Родителите ми са тук, приятелите ми, работата. Ходим много често в Прага, през ноември ходихме с татко и неговата съпруга. Бяхме в Пилзен, после в Прага. Чехия е хубаво място, чехите са топъл народ. Много са близки до нас. Единственото, което Ян все още не може да приеме тук, е, че тук се обещава и не се изпълнява.
- Харесва ли му на него българската кухня? А на вас чешката?
- О, с тяхната кухня е много трудно. Там, като отидем, няма шанс да се броят калории. Преди да идем там, баща му две седмици преди това започва да пита какво искаме да ни сготви. Там е тежичка храната, всичко е със сметана и с масло.
- А на него в България какво му харесва да хапва?
- Аз много обичам да готвя. И на него почти всичко от българската кухня му харесва. Той обожава българското кисело мляко. Особено като отидем на вилата, се зареждаме с много кисело мляко. Може би българското сирене не му допада. А аз готвя всичко - гювеч, капама, всякакви домашни манджи, миш-маш, чушки с доматен сос, дори и филийки с яйце и сирене. Обича много баница - и както той казва, при вас баницата е като при нас гулашът. Във всеки дом баницата е различна и е най-вкусна.
- Да се върнем към музиката. Казахте, че работите върху нов албум?
- Много съм благодарна, че намерих тези млади музиканти. Всъщност започнах нова линия. Доста ми харесва като музика. Творим на живо. Докато репетираме създаваме песните. Много хубав творчески процес. Те са значително по-млади и на мен ми харесва, когато поемем от новите течения, тенденции. Записваме всичко на живо - инструментите, гласа. Ще е нещо като акустичен албум. С хубави текстове. От години не пея песни с негативни текстове, дори с негативна фраза. Вярвам, че това, което пеем, се сбъдва. Почти всеки текст, който пея, се сбъдва. Музиката и пеенето са като мантра. Когато човек пее едно и също нещо, то се сбъдва. Животът ми много се промени в позитивна посока, когато изпях песента „Имам ли теб, аз имам крила“. Започнаха да идват само хубави неща след нея. Преди две години създадох една друга песен -“Един за друг“, създадена за първи сватбен танц. Щастлива съм, защото много хора се припознават в нея и я изпях на много сватби. Когато създаваш текст, той трябва да е отражение и хората да могат да се припознаят в него. Както аз слушам музика, в която се припознавам или която ме вдъхновява и балансира. Такава музика искам да създавам, която да вдъхновява.
- А каква е вашата музика, която вие слушате?
- Аз харесвам малко по-музикантска музика - джаз, фънк например. Малко по-различни течения, които тук не са толкова популярни. На мен например много ми е трудно да се отпусна на този тип наша балканска музика с тези ритми. Но при всеки човек е различно. Аз затова казвам, че музиката е универсално средство за лечение. Не е хубаво да се квалифицират хората спрямо музиката, която слушат или правят. Всеки артист прави различна музика, въпросът е да не го прави само за себе си.
- Казахте, че не пеете негативни песни, защо и каква е историята?
- След развода си написах една песен, в която буквално излях всичко, което исках да кажа. Тя може би не достигна до слушателите много, по простата причина че не исках да я пея на живо. Изплаках всичко в нея. И оттогава не се връщам към нея и към негативни текстове.
- А сега текстовете на новия албум кой ги пише?
- И аз, имам сега много идеи. Но и басиста на групата - Мариан Николов, много ми харесва начина, по който пише. Чисто приемане на света - тяхното поколение не са уверени от тази смяна, която ние преживяхме. Ние преминахме през какво ли не - комунизъм, промяна, безкрайна мафия, и минаване на всякакви платформи. Ние хванахме всичко. Когато имам досег с 20-годишни хора, с които творя, те за мен са с чисто съзнание.
- А вие казвате ли препоръка, че не искате негативни текстове?
- Да, да предварително.
- Колко песни сте предвидили в този акустичен албум?
- Около 8, надявам се до края на годината да го завърша. Нищо не е на всяка цена. Ние живеем в такова време, в което нищо не се знае. Най-добрите планове са краткотрайните.
- Казахте, че тръгвате на турне.
- То е продължение на турнето от миналата година. А тази година е посветено и на 50 години на сцената на моята майка. Ние с Дичо и Камен Воденичаров сме гост-изпълнители. Ще гостуваме в доста от големите градове.
- Казахте сватба, а вие с Ян мислите ли за сватба?
- Не сме коментирали това, ние сме минали по този път. Ние сме в голяма хармония така и сме добре.
- Казахте, че обичате да пътешествате? Кои са любимите ви дестинации?
- Сега бяхме във Виетнам и Тайланд. Едно хубаво дълго пътешествие. Направих нещо като видеоблок. Много интересни места има там.
- А на кое място ви се пътува?
- Постоянно ми се връща в Тайланд, много ми харесва. Това е единственото място, което усещам напълно сливане с природата. Където и да отида, в Тайланд се чувствам все едно съм вкъщи. Иначе много са местата, обиколила съм бая свят, напоследък всички казват, че е хубаво в Латинска Америка. Била съм в Парагвай - много ми хареса. Бяхме с Ян в Бразилия. Може би е интересно да се види Колумбия. Хавай ми се иска, Бахамските острови. Напоследък гледах, че много се ходи в Перу, иска ми се и там. Япония бих искала в сезона на вишните. Може би дестинации за в бъдеще.
- За финал - каква бихте станали, ако не бяхте музикант?
- Аз пея от дете, от 15-годишна скочих направо в дълбокото. Спечелих хит минус едно. И всичко тръгна. Бях записала две песни. Едната на Пати Смит и един рокендрол на Гери Мур. Още от родителите ми ги знаех. А първата авторска песен е през 1998-а, тогава пуснах първия ми сингъл, а 2000 издадох албум, който беше обявен за платинен. Години след това имахме турне в Щатите и хората идваха с този албум „Кадифе“ за подпис. Беше много показателно как хиляди копия продадохме. Аз след това заминах за чужбина и това прекрати развитието ми в България. Но впоследствие продължих и мога да се похваля с 5 албума.
- А някога съжалявали ли сте за това прекъсване в България?
- По някой път съжалявам, но това, което научих в работата си в Скандинавия, нямаше как да го науча тук. Аз съм работила много и в Скандинавия. В Швеция имам своите успехи. Просто никога не съм се хвалела. Но като обърна страницата, виждам, че доста неща са минали през мен, за което съм благодарна.
Това е тя:
-
Родена е в София, дъщеря на Силвия Кацарова и Милчо Кацаров
-
Кариерата й започва, когато е на 15 години, печели първо място „Хит минус едно“ през 1995 г.
-
През 2000 г. издава дебютния си самостоятелния албум „Кадифе“
-
През 2001 г. се омъжва за финландеца Макс Холм и се премества да живее във Финландия
-
В периода 2007-2009 г. участва в Евровизия България заедно с немския композитор Петер Горски и се класира на 5-о място
-
През 2009 г. печели като композитор голямата награда и първо място на конкурса за българска песен „Бургас и морето
Мариана Маринова
