С ред морето от трилъри, които категорично привличат вниманието през последните години, се открояват заглавията на Лиз Нюджънт.
Романите й, преведени на 16 езика, впечатляват със задълбочените психологически портрети на героите, замесени в различни престъпления. На първо място в нейните книги не е самото разследване на тези престъпления, а начинът, по който те въздействат на всички засегнати от тях. Наскоро тя посети нашата страна, за да представи своята последна книга „Странната Сали Даймънд” и разказа за читателите на „Телеграф“ каква е нейната история.
- Лиз, вие посетихте България, за да представите лично последния си роман „Странната Сали Даймънд”. Как се чувствате тук?
- Много ми харесва във вашата страна. Градът е в подножието на планината, вали много сняг. Полетът ми имаше закъснение с повече от два часа. Никога не съм знаела, че вали толкова много сняг в България, защото е далеч от севера. Знаете ли, в Ирландия не вали сняг. А е толкова повече на север от България. За мен е голяма изненада, но като гледам на картата, вашата страна си е част от континентална Европа, така че е нормално. И ми е приятно да бъда тук. Радвам се, че си взех по-топли дрехи (смее се).
- Заповядайте отново у нас, този път през лятото, много по-топло.
- Да, с най-голямо удоволствие бих дошла през лятото.
- Кой знае, България може пък да стане място за следващата история, която ще разкажете.
- Този въпрос ми го задават във всяка една държава, която посещавам. Предизвикателството прието – така отговорих на вашите колеги в Нова Зеландия. Сега пътувам много. Миналия месец бях в Канада и Исландия. Може би трябва да измисля герой, който да обикаля света.
- Какво ви казват хората за „Странната Сали Даймънд”, след като са я прочели?
- Всеки, който е прочел книгата, ми казва, че много му е харесала. Но да ви кажа, не мисля, че някой ще ми каже, че не му е харесала (смее се). Благодаря на всички в България, които дойдоха да се срещнем, да им дам автограф и да ми разкажат колко ги вдъхновявам. Това е взаимно. Забелязвам, че българите са по-ентусиазирани от излизането на книгата, отколкото американците, например. Мислих над въпроса защо и може би се дължи на факта, че американците обичат краят да е щастлив. А аз не винаги обичам да пиша такива неща и трябва да променям финала на книгите си.
- Каква е историята на „Странната Сали Даймънд”?
- Отне ми около 18 месеца да напиша историята. Случи се по време на локдауна заради коронавируса. Когато прочетеш книгата, го разбираш, защото някои от героите са отдръпнати от социалната среда – някои са били принудени от обстоятелствата, но някои доброволно. Сали доброволно го направила. Тя просто не иска да общува. Нещо просто се случва с нея и аз не знаех какво, просто развивах историята, докато я пишех. Сали е много интересен герой. Живее в свой собствен свят. Тя не е нещастна, няма приятели, няма социална среда. На 43 години е и живее с баща си, след което той умира и сюжетът се завърта и разбираме в какъв човек се е превърнала заради травми от детството й.
- Когато седнете да пишете – знаете ли как ще завърши вашата история?
- Не. Аз просто имам идея за сюжета, знам как да започна, но след това започвам да живея с героите и да разкрия повече за тях. Сали например не знаех, че е артистична в началото, но след това си казах – трябва да има някаква творческа причина, за която да е различна. Постоянно се питам – какво ще се случи по-натам. Не искам да стане скучно, но и искам да бъде максимално реално.
- Какви проучвания правите, преди да седнете да пишете, за да може вашите истории да бъдат автентични и да отговарят на реалността?
- Не правя проучвания. Питам себе си – това възможно ли е или не. Понякога говоря с психиатърка, за да разбера профила на различните хора. Като го правих за Сали, тя ми каза, че може да е взимала дрога като много малка и това да е и повлияло да се превърне в това, в което се е превърнала и да се отнася така със своя осиновител. Може той да я е дрогирал и това да я е докарало до това състояние. Питах я – може ли да е така в истинския живот, за да съм максимално точна.
- Написала сте 5 книги. Става ли по-лесно с всяка следваща?
- Определено, не! Напротив – става все по-трудно. Всеки иска да прочете нещо различно, новаторска идея. Да има какво ново да кажеш, защото другото вече си го написал. „Странната Сали Даймънд” е много успешен роман. Така че напрежението за следващата ми книга е още по-голямо. Направо ме плаши (смее се).
- Имате ли вече идея за нова книга?
- Имам. Но тя е в много суров вид. Имам сюжетната линия в главата си, но трябва да направя по-плътни героите. Засега всичко е тайна и не мога да разкрия нищо повече.
- Страхувате ли се от някои от героите ви?
- Не, защото те съществуват само на хартия. Аз съм ги измислила, аз съм техният шеф (смее се). Мога да ги убия, когато си пожелая (смее се).
- Какви истории обичате да четете?
- Абсолютно всичко – от научна фантастика до романтика.
- Какъв е най-добрият съвет, който бихте дала на начинаещи писатели, които все не събират кураж да започнат да разказват историите си на хартия?
- Имам два съвета – започнете да пишете и след това завършете това, което пишете! Много хора си мисля, че им трябва само време, за да седнат да пишат, но от мен да знаете – никога няма да го намерите това време. Просто седнете и пишете. Започнете днес, ако искате да напишете книга, не го отлагайте за утре. И никога не изпращайте на редактор или издател първия вариант на книгата. Прочетете я, преработете я и тогава. Бъдете сигурни, че давате най-доброто. Не просто нахвърляно нещо. Това си личи. Ако не сте сигурни за нещо в книгата – не я пращайте. Не е работа на издателите да отговарят на въпросите ви. Никой не знае най-добре от вас какво искате да напишете.
- Ако ви се обадят с предложение да екранизират някой ваш роман – бихте ли се съгласила и бихте ли участвала в сценарния екип?
- Това вече се случи. „Нетфликс“ имат желание да направят сериал по „Странната Сали Даймънд”. Аз обаче не искам да бъда включена в целия този снимачен процес. Вече съм работила в телевизията, и то дълги години, 11 г., и прекалено много хора работят по целия процес. Аз нямам нужда.
- Коя актриса ще изиграе Сали?
- Може би не трябва да казвам. А в момента са се спрели на датската актриса Кларис ван Хойтен – дамата, която изигра Червената жрица в „Игра на тронове“.
- Коя е Лиз Нюджънт извън живота на писател?
- Аз съм много скучен човек. В свободното си време чета книги, гледам телевизия. Следващата седмица ми предстои операция на мозъка, която се надявам, че ще бъде успешна и вече ще живея без болка, защото всеки ден живея с много болка! През последните няколко години е нетърпимо и се надявам, че след операцията животът ми ще се подобри и няма да ме боли.
- Как ще прекарате Коледа в такъв случай?
- Ще бъдем в Лондон със съпруга ми, защото там ще ме оперират. Моя приятелка ми дава нейния апартамент в центъра на града. Ще бъде тихо и спокойно. Няма да има нужда да ходя да се виждам с роднините (смее се) и ще ям каквото искам, защото в Ирландия ядем пуйка за Коледа. Такава е традицията. А аз мразя да ям пуешко (смее се).
- Какво ще пожелаете на нашите читатели?
- Надявам се Дядо Коледа да ви донесе книги!
Екатерина Томова
