- Г-жо Колева, преди броени дни героинята от вашата последна книга „Мъжете в живота на А.“ получи за втори път приза „Златна игла“ на Академията за мода. Защо решихте да опишете живота на дизайнерката Аксиния Хаджиева?
- Защото е човек с интересна история и е пример за жена, която е истински „шампион по оцеляване“. Всеки период от живота й е свързан с мъж, с когото е била близка, но или я е предал, или той самият се е предал. Героинята ми има дете, което сама отглежда. Майка с такава мотивация не може да бъде победена. Тя не постига кой знае какви финансови успехи, но понеже е изключително талантлива жена, беше забелязана и отличена. През 2019 г. й дадоха „Златна игла“ за иновации, а сега - за артистичност.
- Малко преди церемонията се случи чудо невиждано – известни плеймейтки и манекенки да четат книга, и то вашата...
- По-точно – дефилираха на ревю с книгата. Напоследък има по-различно поколение манекенки. Смеем се на вицовете за блондинки, но много от тях, освен че са красиви, са и интелигентни момичета, които учат и работят. Клишето за тях вече не е абсолютно актуално.
- Какви са отзивите за романа „Мъжете в живота на А.“?
- Казват, че се чете лесно. Една жена, която не познавам, споделила с моя близка, че за пръв път й се случва да стане в 2 часа посред нощ, за да си довърши книгата, защото й било интересно какво ще стане.
- Вие как открихте Аксиния Хаджиева?
- Аз съм от Велико Търново и като си ходя там, обичам да се разхождам из града. Веднъж видях срещу хотел „Янтра“ дрехи на витрината, които бяха толкова странни и различни, че се спрях и влязох да ги разгледам. Дребничка жена стана да ми ги покаже. Попитах на кого са, а тя отговори, че е дизайнерът. Всеки път като минавах от там, се отбивах при нея. Оказа се словоохотлива и започна да ми разказва историята си. Тя е типичен представител на дребния бизнес, който в момента смятам, че е тотално притиснат до стената. Разказа ми през какви перипетии е преминала, за да успее да създаде магазин в центъра. Тъкмо си стъпвала на краката и й се случвало нещо, което я връщало на нулата. Не защото я е мързяло да работи, а обстановката, в която живее, го е предизвикала - крахът на парите 1997 г., после кризата през 2008 г. и т.н. Но не се е отказала въпреки провалите си. В повествованието съм вплела съдбите на други хора, моя личен опит. Това не е само нейната история, а на малкия семеен бизнес, който се бори с нокти и зъби да не бъде закрит.
- Предишният ви роман е „Милионер по назначение“. Каква беше целта му?
- През последните 30 години ни предлагаха различни визии за прехода, и то такива, че имах чувството, че ни правят на идиоти. Моят роман е осъществената ми амбиция да кажа - извинете, но не така, не ви вярваме. Ние, гражданите, не споделяме онова, в което ни убеждавате от телевизионните екрани.
- Какво се случва?
- Главният герой е млад спортист, каквито бяха повечето от тези, които получиха куфарчета. С най-добри намерения младежът се включва в битката за демокрация. Вярва, че промяната ще доведе до нещо добро. Записва се в партия, която използва неговата енергия и ентусиазъм. При приватизацията му „връчва“ завод, с който да я издържа. Искат му пари, които не може да изкара от завода, за да ги подари на партията. Казва им не ви ща завода, вземете си го. Отговарят му - не става така, вече си се хванал на хорото.
Теодора Колева със семейството си.
И той започва да измисля схеми за източване на ДДС и за отклоняване на средства. Постепенно се превръща в главния олигарх на окръга. Но не щеш ли в края на годината сменя шефа на данъчната служба. Връчват му акт за ревизия, и то на 31 декември в 17 ч, когато няма време да реагира с фактури или други документи. Действието започва в ресторант, на новогодишно тържество, когато неговите служители споделят притесненията си. В един момент виждат на хорото шефката на данъчната служба. В нея главният герой разпознава някогашната си младежка любов. От там започва битка между двамата. Някога са се обичали, но сега са с различни принципи и възгледи за живота.
- Истински ли са?
- Героите са измислени, но ситуациите, в които попадат, са истински. Някои са се случвали на мен, други на мои познати. Това, което ти предлага животът, не е по-абсурдно от всяка измислица. Интересувам се от човека, който се съпротивлява. Данъчната шефка не го пуска, не става както той иска и трябва да плати. Задава се фалит, започват да го изоставят всички приятели. Моят герой претърпява трансформация.
- Вие сте познавала някои от тях, не ги ли срещнахте след години някъде?
- Нещата вече са много размити. Да не говорим, че поколенията и там се сменят. Първото поколение сигурно вече са пенсионери. Тези, които някога интервюирах за вестник „Антени“, излязоха от полезрението. Някои от първата фаланга си взеха парите и изчезнаха.
- Заради тях сте напуснали и журналистическата професия...
- 15 г. работех в „Антени“. Когато напуснах редакцията, вече ми беше опротивяло да ми казват какво трябва да пиша. Тогава се появиха първите поръчкови статии, първите кредитни милионери, но не знаехме нищо за тях. Изведнъж се появиха хора с много пари. Интервюирах някои от известните тогава бизнесмени. Те всичките ми разказваха приказката за ябълката - продали една, купили две и т.н. Така схванах, че ме използват да популяризират в обществото нещо, което не е точно така, но аз не знаех точно как е. Журналистиката в този вид вече не ми харесваше.
- С какво се захванахте после?
- Най-близкото до това, което можех да правя - създадох рекламна агенция, която също просъществува 15 г. Тогава разбрах какво е да разчиташ на себе си. Преди, като отидех някъде и казвах името на вестника, всички се чувстваха длъжни да ми съдействат, да ми харесат. Сега, като кажех името на фирмата си, ми отвръщаха с въпросителен поглед - и какво от това.
Теодора Колева на ски.
Отначало конкуренцията беше честна. Започваш, опитваш и докъдето стигнеш. Справях се прилично, но пазарът се разпредели. Една година участвах в 5 конкурса по обществени поръчки за производство на рекламни материали, в 4 от тях комисията ме класира на 1-во място, но не взех нито една поръчка. Разбрах, че нещата са загрубели сериозно. Така приключих с рекламата, включих се в бизнес с други хора - тенис клуб, който работи вече 20 г.
- Липсваше ли ви писането?
- В свободното си време започнах да пиша разкази, които излязоха в книга. Пиша за живота такъв, какъвто е. Минала съм през дребния бизнес, не знам дали съм стигнала до средния, но ми е ясно какви усилия се влагат на всяка крачка, какво рискуваш. Всичките ми книги са на тази тема. Ситуирани са в различни периоди от тези 30 г. Разказите излязоха 2010 г. и обхващат моите наблюдения, как се променихме след 10 ноември.
- Какви са те?
- Мисля, че в началото на 90-те народът беше стресиран и объркан, особено хората в зряла възраст, които имахме изградени навици, принципи и отношения. Изведнъж виждаш, че тези принципи не само не ти вършат работа, но те правят и смешен. Всички си мислеха, че като се срути социализмът, ще си запазим социалните придобивки, но ще имаме западните коли и хладилници. Този поглед към демокрацията много ни харесваше. Не толкова свободата да кажеш какво мислиш, а заблудата, че ще имаш най-доброто от двата обществени строя. При социализма не се плащаше за медицина и образование. Като разбрахме, че трябва, бяхме в потрес. Чуваха се смешни реплики – „извади ми само един зъб, пък ми взе 20 лв“. Това, че лекарят е учил години, за да ти извади зъба, не се броеше. Мислехме, че ни се полага. Беше ми тъжно да гледам колко трудно хората приемат онова, което се случва. Първите разкази посветих на стреса от необходимостта за смяна на възгледите.
- Забогатяхте ли от книгите?
- Вече и у нас има писатели, които много прилично печелят от книгите си. Не съм от тях и мисля, че и по-голямата част от българските писатели не са. Пазарът ни е малък, а и пълен с преводна литература – понякога – добра, често пъти – посредствена. Хонорарите, ако изобщо ги има, са незначителни. Писателите пишат, защото имат желание да споделят мислите си. Обикновено обаче си изкарват хляба с нещо друго. За мен е важно да имаш какво да кажеш. Когато текстът е добър, той си намира издателя, а после – и читателите.
ТОВА Е ТЯ:
- Родена е на 12 април във Велико Търново.
- Завършила журналистика в СУ “Св. Климент Охридски“.
- 15 г. е работила във в. „Антени“, после е имала рекламна агенция, а сега е управител на тенис клуб „ДЕМА“.
- Автор на романите „Мъжете в живота на А.“ (2023), “Милионер по назначение“ (2016) и сборника с разкази „Данъчна ревизия“ (2010).
Лео Богдановски
