В чест на 80-годишнината от рождението на легендарния български актьор Стефан Данаилов, която се навършва на 9 декември, Георги Тошев събра голяма част от спомените му в книга, която озаглави „Игра на живот“.
„Спомените са нещо индивидуално - осъзнах го ясно, докато помагах на Стефан Данаилов да напише автобиографията си „Романът на моя живот“ („Книгомания“, 2019). Това, което той разказа за детството и любовта, за въодушевлението от успеха и за тъгата по изгубените приятелства, за болката от предателствата и за благодарността от срещите, е много по-различно от онова, което другите разказват за него - и сега, когато вече го няма“, споделя Тошев.
Емоции
Изданието излиза от печат на 6 декември и е част от предстоящата поредица събития под наслов „Стефан Данаилов на 80: години любов“. Подготовката на книгата е със съдействието на Българска национална филмотека и Държавна агенция „Архиви“. Тошев допълва: „Всеки е свободен да споделя спомени, дори ако с тях ще нарани някого. От смъртта на Ламбо минаха няколко години. Би трябвало да мога да говоря за него без емоции, но понякога не успявам. Човек е създаден, за да се вълнува, така ми казваше той. Оказа се прав“.
Предизвикателство
Малко преди Мастера, както го наричаха учениците му, да почине, той завещава архива си на Георги Тошев, което прави тази книга още по- специална. „Малко преди да си тръгне, ми завеща архива си. Какво е да разполагаш с доказателствата за един чужд живот? Бреме? Отговорност? Дълг? Животът е като игра. Всяка възраст е предизвикателство. Успехът на младини е привилегия за избрани, старостта е самота за всички. Стефан Данаилов умееше да дава смисъл на другите. Често повтаряше, че животът е като игра на карти: дори и да не държиш козове, важното е да изиграеш правилно твоите. Тази книга е далеч от стандартната биография. Тя не проследява хронологически фактите от живота на един забележителен актьор и човек, когото имах щастието да познавам. Прослушвайки записите от нашите разговори, открих три думи, които Ламбо повтаряше често - любов, живот, игра“, категоричен е авторът.
Елизабет Методиева
