А ктьорът Китодар Тодоров е измръзнал по време на снимките на култовия сериал „Под прикритие“, разкри пред „Телеграф“ самият той.
В крими поредицата той играе корумпиран митничар. „В крайна сметка го убиха накрая, след като не свърши някаква работа. Самото убийство не беше показано, а само заплахата, която беше поливане с бензин. Не беше с истински, разбира се, но си беше студеничко и измръзнах“, спомни си любимецът, който на 15 септември празнува рожден ден.
Лоши
С малки епизодични, но запомнящи се роли Китодар е участвал и в други от най-популярните български филми и сериали. Първата му роля е на мутра в игралния дебют на документалиста Росен Елезов „Остатъци“. „По същото време вече снимах в американски филми като статист основно. Много студентски филми също заснех по това време с колегите от кинорежисурата. А защо мутра, не знам. Аз харесвам много негативни персонажи и винаги се опитвам да ги оправдая, поне за себе си. Даже имам нескрита агресия към положителните персонажи. Не съм ги отказвал, но ми е по-трудно. Не вярвам, че може да наречем едни хора добри, а други лоши. За мен това не е вярно. Винаги съчувствам на лошите персонажи и ако играя такъв, се опитвам да му намеря логиката защо прави лоши неща. Има голяма разлика между лош човек и такъв, който прави лоши постъпки“, обясни Тодоров.
Фродо
Ето какво си спомня и за работата си в американските филми през 90-те: „С Бандерас сме се засичали в много дребна сцена с едни кучета. Така започна филмът, иначе не съм го гледал. С Жан Клод ван Дам сме имали обща сцена - той искаше да влезе в някакъв театър, пък аз не го пусках, бях охрана на театъра. С Кристоф Ламбер снимах един френски филм, нещо за заек беше. Там бях планински канадски полицай. Той беше арестуван от нас и го разпитвахме. В няколко френски продукции съм участвал, с популярни за Франция актьори съм имал сцени. Снимал съм и с Илайджа Ууд, актьора, който играе Фродо във „Властелина на пръстените“. Пародиен филм на ужасите. Ние бяхме учени в лаборатория, а той беше злият гений, който финансираше тези неща“.
Шменти-капели
Китодар е играл най-много полицай в киното. „И това лекичко почва да ме дразни. По-рядко ми дават истински негативни персонажи, а това ми е най-голямата страст“, признава актьорът. Ченге е и във филма на Влади Въргала „Операция Шменти-капели“. „Влади е много отворен човек, позитивен и се работи много лесно с него. Въпреки че понякога, ако се ядоса... Като изисква нещо и то не се получава, почва да нервничи, случвало се е. Но като цяло леко се работи с него“, споделя Тодоров. За него най-приятното в снимките на филм е забавлението преди и след заснемането на кадрите. И дава пример с един германски филм – "Тото, милионерът": „Бяха го пуснали в Дома на киното, дойдоха самите актьори и те разказваха, че са се спукали от смях, докато снимат, а той е много тъжен, тежка драма. Точно така е - каквото и да снимаш, има умора, отегчение от чакане, но точно тия в два часа се правят страшни глупости и винаги е весело“.
Агент
Участва и в два от най-успешните филми на големия режисьор проф. Иван Ничев - „Бай Ганьо“ и „Пътуване към Йерусалим“. „Добре се работи с него. Така и не разбрахме с един мой приятел актьор какво играем - ту бяхме охрана, ту депутати... но това няма значение. „Пътуване към Йерусалим“ май го снимахме преди това. Снимахме в Пловдив с един германски актьор, беше много приятно. Там бях агент, който му помагаше на героя на немския актьор“. След Ничев най-много е снимал с Ивайло Пенчев – цели три ленти: „Летовници“, „Чичо Коледа“ и „Като за последно“. „И в трите се събрахме една готина компания – Фицата (Филип Аврамов), Малинко (Малин Кръстев), Стефан Денолюбов. В „Като за последно“ забавата беше безобразна, че чак се стигна до забележка от друг актьор“, разкрива Кито. В лентата участва и Мария Бакалова, като между снимките тя отива на кастинга за „Борат 2“, който променя коренно живота й. „С Мария Бакалова нямахме обща сцена освен една на сватбата накрая, където сме всички“, добавя Тодоров. Подобен е случаят и с голямата Татяна Лолова в „Домашен арест“. „Ние бяхме в един гараж и рядко влизахме в апартамента, но имаше един епизод, в който се криехме от нея, имахме някакъв план, а тя го нарушаваше и трябваше да я изчакваме“, каза още актьорът.
Жълт олеандър
Последно засега на екрана го гледахме като проф. Бранимир Китов в комедийния трилър „Жълт олеандър“ на Лъчезар Аврамов. Това е и първата му главна роля в киното. „Голямо удоволствие изпитах от нея. Снимахме в Боровец. Много е хубаво, когато снимките не са в града, където живеят актьорите. Ти отиваш само за да свършиш работата и не се занимаваш с нищо допълнително. Това често липсва. А понякога актьори пътуват през нощта за снимки, после отиват на представление, пак се връщат, спят в буса. За мен това не е нормален процес на работа и за актьора, и за продукцията. Това пречи според мен. По-хубаво е да си делегираш колкото дни ще снимаш и това е. За съжаление заплащането не отговаря на тези очаквания - с един филм не може да си покриеш разходите за една година, както теоретично би трябвало, за да може да се занимаваш само с кино, а не с още 10 други неща“, споделя актьорът.
Пари
Самият той признава, че се занимава с много други странични неща, за да може да си позволи да бъде само киноактьор. „Познавам няколко актьори, които много често снимат в чужди продукции, но това пак не е достатъчно, въпреки че там заплащането е доста по-добро. Понякога дори е по-добро от главна роля в български филм, толкова е осезаема разликата. Да не говорим, че се очаква художествената част да прави компромиси. Ако един филм няма бюджет, първо се питат актьорите и режисьора дали е ок да снимат с много малко пари или без пари. По-вероятно е да се плати на техническия екип, отколкото на творческия. Това не е много хубаво. Защото не се сещам за филм, на чийто плакат да няма човек. Ако няма актьори, няма филм. А това е звеното, често пренебрегнато финансово. Актьорът иска да бъде виждан и допуска този компромис да участва без пари само и само да играе. Много често ми се случва, но това са студентски продукции и го правиш с желание и удоволствие. Тук има и друг проблем - липсата на финансово обезпечение на актьора води рано или късно до липса на самочувствие. Като му платиш 100 лв. на снимачен ден, той как да има самочувствие? Задълбахме в проблематиката, но това е важно и трябва да се промени. Гилдиите по света не допускат хонорарът да падне под дадено ниво, докато тук не е така. Много проблеми има за решаване. За съжаление кинопроизводството не е бизнес, а финансирано от държавата изкуство и като не е бизнес, почват да страдат всички пера. Не може да произведеш филм, който да е толкова печеливш, че от него да отделиш за следващия. Обикновено са на минус, затова държавата ги финансира“, разказва за проблемите в киното Китодар.
Жокера
Миналото лято той е заснел филма „Платформата“ на Николай Мутафчиев, който се очаква вече да излезе. Освен това с Лъчезар Аврамов подготвят нов сезон на интернет рубриката си „Петък в пет“. А октомври-ноември се надява да снима и своя дебют като режисьор. „Спечелихме субсидия, но още мисля за ролите. Филмът няма толкова изявен главен персонаж - доста минималистичен е, с 4 герои в един апартамент. Психотрилър като жанр. Много ми харесва, че в съвремието границите между жанровете все повече изчезват. В началото лекичко ме дразнеше драмеди, но всъщност би трябвало да е така. В живота има от всичко, затова и в един филм трябва да има от всичко. Не може да се разделя да е само смешно или само тъжно, или страшно. Странното е, че един от любимите ми персонажи пак е полицай. Но е много дълбок, като в "Лошият лейтенант" - това ми е един от най-любимите заедно с Жокера“, издава Кито. А дали би изиграл Жокера? „С удоволствие, защото харесвам психологията на тъжния човек и вярвам, че повечето от белите по света стават на базата на страданието на човека, който ги предизвиква. Има толкова страдание по света, че не бива да съдим хората, които се извращават вследствие на това, че не могат да се справят с тъгата. Любовната сцена в "Жокера" - той всичко това си го фантазира, че има връзка с момичето от неговия етаж, толкова ми харесва тази линия и толкова хубаво беше направена. Наскоро се порових малко, защото според мен той убива момичето и детето им, пък режисьорът казва, че не е така, но аз вярвам, че той ги убива“, казва той. А как самият Тодоров се справя с тъгата? „С агресия през изкуството, дори в музиката и изобразителното изкуство. Това ме успокоява или поне ме отделя временно от тъгата“, отговаря той.
Стрес от театралната сцена
Въпреки че се е снимал в редица хитови тв и кино заглавия, името му липсва в театралните афиши. Но за това си има сериозна причина, която Китодар обясни пред „Телеграф“: „Не харесвам сцената, да има публика на живо, затова не играя в театъра. Имам убийствен стрес още като студент. Нищо специално не се случи. Просто ми беше дискомфортно на студентските представления и така си остана. Много напрежение е и реших, че няма смисъл да влизам в това направление. Може би е психологически проблем, но аз не искам и да го третирам. Харесвам киното и това е моята голяма любов. В театралната гилдия го знаят и не ме канят. 1-2 пъти явно някой, който не е знаел, ми се е обаждал да ме кани за театрална роля“.
Лео Богдановски
