- Мими, само преди дни се завърнахте от традиционния песенен конкурс във вашия роден град Хисаря, носещ името на големия ви хит „Петнадесет лалета“. Как протече конкурсът? Кога се роди идеята за него?
- Конкурсът има за цел да даде поле за изява на талантливи деца и младежи, които да общуват на универсалния език на музиката. Състезателният характер на събитието гарантира високо изпълнителско майсторство и стремеж към непрекъснато развитие на артистичните и вокалните им заложби. Участниците се разпределят в пет възрастови групи. Няма горна възрастова граница. Има три категории: „С песните на Мими и Развигор“ (първа песен – от репертоара на Мими Иванова или създадена от Развигор Попов, втора песен – по избор, „Петнадесет лалета“ (първа песен – от български автор, втора – по избор), „Ние и песента” (за нов аранжимент на песен от репертоара на Мими Иванова или създадена от Развигор Попов).
Всяка година през конкурса преминават между 400 и 500 изпълнители, мнозина от тях – познати лица от телевизионните музикални формати. Щастлива съм и горда, че „Петнадесет лалета“ се утвърди и превърна в един от най-големите и авторитетни конкурси в страната. Инициатор е Иван Димов, който дори не е от моя роден град, но вече 10 години реализира мероприятието по най-добрия начин. Благодаря на него и на Сдружение „15 лалета”, община Хисаря, Народно читалище „Иван Вазов”, СОУ „Христо Смирненски” и ОУ „Климент Охридски”, без които конкурсът нямаше да бъде факт.
- Чувате се непрекъснато с дъщеря си, как е тя?
- Ина е добре, мъжът й постоянно е между Германия и Ямайка. Радвам се, че се появи детето, за да не е толкова самотна. Внучка ни Тайя толкова ни забавлява, че в момента, в който почнем да си говорим онлайн – няколко пъти на ден се свързваме, става много готино.
- Как ви забавлява?
- Такава усмивка и такъв израз на възторг не познавам. В момента, в който чуе дядо си да пее „Ау, от глад умирам“ от „Вълкът и седемте козлета“, лицето й става огромна усмивка. Страхотно чувство за ритъм има и като чуе дядо си, първо се усмихва много по-широко, отколкото като ме види мен – явно той повече я впечатлява, и по една маса започва да тропа с пръстчета. Той също го прави, тя се опитва да повтори – имат някаква такава връзка като барабанисти, така че ще проверим таланта й в това отношение, като поотрасне.
- Дъщеря ви, като беше малка, също я пробвахте за певица, но после тя се отказа...
- Може би ние сме виновни за това, че не направихме нищо за нея и не я поощрихме. Докато беше малка и нямаше на кого да я оставим, правихме нещо за нея, за да бъде около нас. След това, като порасна, си избра друг път. Но тя не е много за шоу, много уравновесено и скромно момиче е, за нея сцената е като чуждо място. Докато сега малката е съвсем различна, но дали и там няма да се намесим и да кажем „Остави, гледай нещо друго“.
- Нали казват, че талантът се предава през поколение...
- Не знам, за талант е още толкова рано да говорим. Важното е да се забавлява.
- Какво стана с къщата, която зет ви правеше в Ямайка?
- То не е къща, а като две бунгала с външна веранда, имат си всичко. Ина искаше няколко такива да направи, за да могат да имат да дават под наем за туристи, които са като нея с раницата и не биха отишли в много луксозен хотел. До двете къщички стигнаха, построени са, обзавеждането ще стане бързо, но сега всичко е замряло като навсякъде.
- Наскоро Развигор празнува рожден ден. Как го отбелязахте и с кого бяхте? Възстанови ли се той напълно след операцията за отстраняване на образуванието, което имаше?
- Покрай работата ни в школата и подготовката за конкурса не ни остава много време, но го отбелязахме няколко пъти на вечери със скъпи приятели. При Развигор оперираха туморно образувание в пикочния мехур и го отстраниха, без да го режат. Днес медицината е на изключително високо ниво. Лапароскопската операция се прави безкръвно, като вкарват разни тръбички в тялото. Професорите успяха да изчистят всичко при него, но манипулацията бе опасна, защото можеше да се пробие стената на пикочния мехур. Е, вече е добре, освен че не яде месо и отказа цигарите. Здравето е най-важно!
- Какви са предстоящите ви творчески изяви след конкурса?
- Те са много. Предстои ми едно голямо турне, „Обич и песен“, в което участвам заедно с много колеги. Ще пропусна само няколко града поради предварително поети ангажименти. А съвсем скоро ще бъда специален гост на концерта на моята колежка и приятелка Кичка Бодурова във Варна, на 27 юни в Летния им театър.
Кичка е приятел, който ще долети от САЩ веднага, без условия, ако я помоля и поканя на наш концерт. Напълно безвъзмездно и безкористно. И аз съм същата, затова с удоволствие ще бъда неин гост. След това имам журиране в няколко конкурса по морето, работа в школата ни в София...
- Разкажете малко повече за турнето „Обич и песен“.
- Това е една прекрасна инициатива, продуцент е мениджърът на Стоянка Мутафова – Евгени Боянов. Хубаво е, че след дългата пауза отново се събираме заедно с колегите и тръгваме на турне. Този път сме в състав, в какъвто не сме били никога досега и затова интересът е много голям. Турнето стартира на 5 юли в Летен театър - Пловдив, 11 юли - Русе, 12 – Търново, 13 - Плевен... За юлските дати съм доста заета и ще бъда специален гост само в един от градовете, но пък затова през всички августовски дати съм на линия – 9 август - Добрич, 10 август - Варна, 12 август – Бургас, и 16-и - Созопол – навсякъде в летните театри. Ще участваме заедно с Йорданка Христова, Силвия Кацарова, Тони Димитрова, Роси Кирилова, Нелина, Ева от „Тоника“ и Теди Кацарова. Сигурна съм, че ще е много вълнуващо. Решила съм освен златни хитове да представя и най-новите си песни. Каня всички почитатели и ги очакваме с нетърпение, с обич и песен!
- В биографичната книга на Развигор има много интересен случай, арестували са ви във Велико Търново...
- Бях се върнала от Полша с много модна за времето си пола "банан". Имахме концерт вечерта за празника на града, преспахме в хотел "Янтра" и с водещата - снаха на известна фамилия, чакахме автобуса пред хотела. В един момент зад мен милиционер ме бута по гърба: "Другарко, айде напред пред мен". Събра се тълпа, аз мисля, че се шегува, а той ни подкара на сериозно с водещата към участъка. Вкара ни при началника си в районното и казва: "Другарю капитан, погледнете я гражданката! С това западно облекло развращава младите". А шефът му, който явно е бил на концерта, ядосан го изгони навън. Каза извинително: "Ооо, другарко Иванова, тук при нас не трябва да ходите облечена така". Беше време, когато на бедрата на момичетата с минижуп удряха печати и режеха дългите коси на момчетата. Било писано такива неща да изживеем. Но и днес донякъде абсурдите продължават.
Това е тя:
- Мими Иванова е родена на 28 декември в Хисаря
- Завършва Средното музикално училище в Пловдив и Естрадния отдел при БДК в класа на Ирина Чмихова - 1969
- Още като ученичка е солистка на Естрадния състав към ДНА в Пловдив, а като студентка - на оркестър “София”
- Популярност в началото на 70-те й носят песните на Митко Щерев – “Радост моя”, “Сбогуване”, “Майчице свята”
- В края на 70-те е обявена за най-популярната певица на България от анкетата на радиопредаването “Музикална стълбица” – 1978-1981
- В началото на 90-те Мими и Развигор основават Детска синтезаторна школа, а на 10 юни 1993 е организиран голям концерт в зала 3 на НДК по случай 20-годишната им съвместна дейност
Елизабет Методиева
