П обеда над страха от COVID-19 и над половото неравноправие – това бяха двата най-големи поводи за радост на Лазурния бряг през тази седмица, когато след едногодишна пауза се проведе международният филмов фестивал в Кан. Строги мерки за сигурност и многократни тестове позволиха на артистичния директор Тиери Фремо и компания да отпразнуват своя триумф над здравната криза, принудила ги за първи път в историята на събитието да отменят провеждането на форума през 2020 г.

Победа над страха от COVID-19 и над половото неравноправие – това бяха двата най-големи поводи за радост на Лазурния бряг през тази седмица, когато след едногодишна пауза се проведе международният филмов фестивал в Кан. Строги мерки за сигурност и многократни тестове позволиха на артистичния директор Тиери Фремо и компания да отпразнуват своя триумф над здравната криза, принудила ги за първи път в историята на събитието да отменят провеждането на форума през 2020 г.

Прожекции успяха да осъществят миналата година и при братски фестивали по света. Тази едногодишна „почивка“, доколкото може да бъде наречена по този начин, изглежда обаче е била плодотворна. И ето че преди седмица фестивалът в Кан се завърна по-силен от всякога и с подобрен имидж около болезнените теми, вълнуващи поне колегите им в Холивуд.

Кои са те?

Липса на равни права между мъжете и жените – това видяха в селекцията на форума през последните години актриси като Джулиан Мур, която през 2019 г. настояваше за създаване на квота на режисирани от дами заглавия в програмата на Кан. Нещо повече, в рамките на филмовия пазар в предходното издание на форума стана ясно, че участващите компании предпочитат да работят с мъже, тъй като го смятат за „по-сигурно“. „Съществува едно подсъзнателно пристрастие към мъжете, защото жените автоматично се сдобиват със статут на по-висок риск“, отбеляза тогава Дафни Шмон, която ръководи организация за посредничество между жените режисьори и инвеститорите.

Расизмът също се оказа проблематичен във филмовия град на Франция, като настоящият председател на журито – Спайк Лий, сам отбеляза, че е първият тъмнокож творец, който заема поста в цялата история на феста. 32 години след като представи филма си „Прави каквото трябва“, чернокожият кинодеец подчерта, че сюжетът му все още звучи застрашаващо реалистичен. В първата си творба, която класира в състезанието за „Златна палма“, Лий представи история за смърт на чернокож, причинена от полицай.

„Човек би си помислил и би се надявал, че толкова години по-късно чернокожите няма да бъдат гонени като животни“, заяви режисьорът на старта на форума.

Панелът на оценяващите тази година показва воля за промяна и относно равноправието между половете, като този път дава превес на дамите. „Смятам, че жури с мнозинство от жени може да реагира по различен начин на филмите. Със сигурност мисля, че правим различни филми. Любопитно ми е да разбера какво ще се случи с тази нова формулировка“, заяви актрисата Маги Джиленхол, която също е от журито.

Българска следа

В унисон с настроенията на Френската Ривиера е и българското заглавие, което влезе в програмата „Особен поглед“ - „Жените наистина плачат“. Филмът е посветен на дамите и е създаден (предимно) от представителки на нежния пол пред и зад камерата. Дело е на режисьорското дуо Мина Милева и Весела Казакова, които заложиха на феминистични послания и на червения килим на фестивала, като заедно с Катя и Биляна Казакови, както и с Ралица Стоянова облякоха тениски с надписи, а повтарящият се мотив гласеше „Не истерични, а исторически“.

Снимка: WireImage

Самият филм се отличи с тежката си тематика, свързана с реалността, пред която се изправят дамите в България. Сюжетът се фокусира върху две сестри, изиграни от Стоянова и Мария Бакалова. Първата родна актриса, номинирана за „Оскар“, трябва да пресъздаде образа на жена, която се оказва заразена с ХИВ, след като приятелят й – оказал се и женен, и с дете – не й казва, че самият той е положителен.

„Ралица Стоянова прави от Лора страховита и силна героиня, чиято честност може да се почувства като силен шамар. Изгрялата от „Борат 2“ звезда Мария Бакалова е изключителна като Соня, улавяйки ужаса на един млад човек от сгромолясващия се със скоростта на избягал влак живот“, пишат от Screen Daily след прожекцията на родното заглавие, като отчитат, че режисьорите са успели да съчетаят добре съдържанието и стила във филма си.

Фаворити

Странен, но представящ поглед в бъдещето – мюзикълът „Анет“ бе посрещнат бурно от публиката в Кан. Петминутните аплаузи не са нещо нетипично за любителите на седмото изкуство на фестивала. Въпреки това празникът изглеждаше дори по-зрелищен и емоционален след финалните надписи на „Анет“ (реж. Лео Каракс). А причината за това се коренеше във факта, че именно с прожекция на този филм стартира и самият фестивал, а публиката празнуваше колкото качествата на самото произведение, толкова и радостта, че провеждането на най-големия кинофорум в света е възможно въпреки COVID-19.

Кадър от "Анет"

Мюзикълът все пак е част от официалната селекция, като се смята за един от големите фаворити на Кан тази година. Възторжено бе приета и новата продукция на режисьора Франсоа Озон - Everything Went Fine. Филмът с участието на Софи Марсо е базиран на един от последните романи на неговата покойна сътрудничка Еманюел Бернхайм, в който тя разказва за трудната връзка със своя баща. В образа на писателката, която почина през 2017 г., влиза именно Марсо. Във филма тя трябва да вземе решение, свързано с желанието на баща й да бъде евтанизиран вследствие на частична парализа, причинена от инсулт.

The French Dispatch на Уес Андерсън също е голям фаворит, като вероятно държи рекорда за най-дълги аплодисменти след финала на премиерата в рамките на тазгодишното издание на феста. С участие в продукцията се разписват Бил Мъри, Тимъти Шаламе, Оуен Уилсън, Бенисио дел Торо, Леа Сейду, Тилда Суинтън и Ейдриън Броуди. А сюжетът е изграден от избрани истории от последния брой на американско списание, публикувано в измислен френски град през 20-и век. Подходът дава възможност на Андерсън да покаже любовта си към журналистиката и към Франция във версия пощенска картичка от 60-те години на миналия век.

Сред останалите филми, които се радват на голям интерес, са Ahed’s Knee, The Worst Person in the World, Petrov’s Flu, Drive My Car, The Divide, A Hero и Titane, на чиято премиера присъства и българският екип.

Червен килим

На „Луи Вюитон“ заложи Мария Бакалова и при двете си разходки по червения килим на Кан. Въпреки че втората й визия – преди представянето на „Жените наистина плачат“, не се хареса от модните блогъри като авторката на redcarpet-fashionawards.com, родната актриса все пак показа стил и класа на Френската Ривиера. На същия бранд заложи впрочем и председателят на журито Спайк Лий за яркорозовата си визия от откриването на форума.

Със смелостта си несъмнено най-много се отличи Бела Хадид. Супермоделът дефилира в черна дълга рокля, която обаче не покриваше гърдите й. Тази задача бе оставена за грандиозното бижу на чаровната брюнетка – огърлица, наподобяваща бели дробове, дело на дизайнера Даниел Роузбери за есенната колекция на Schiaparelli. Преди да блесне с нестандартното бижу, Хадид очарова модните критици и в бяло-черна рокля на „Диор“. На компанията заложи и Джесика Частейн, която заложи на класическото черно за визията си на червения килим. Хелън Мирън пък си избра свежо жълта рокля от колекцията на „Долче и Габана“. Сред най-стилните гости на фестивала бе Джоди Фостър, която прие „Златната палма“ за цялостно творчество в дълга права бяла рокля на „Живанши“. Анди Макдауъл бе сред дамите, които с гордост превърнаха посребрелите си коси в аксесоар на червения килим.

От мъжете с най-дръзки модни решения бяха именно Лий и младият актьор Тимъти Шаламе, който изненада първо с костюма си в сребърни отенъци на „Том Форд“, а по-късно посети парти на „Луи Вюитон“ с Мария Бакалова, облечен в дизайнерско яке, наподобяващо горнище на анцуг и маратонки с флорален мотив.

Снимка: redcarpet-fashionawards.com