А ктьорът Мартин Димитров, познат като мафиота Радо Андреев в хитовия кримисериал на NOVA “Братя“, е сменил Иво Аръков в Народния театър „Иван Вазов“.
Аръков играеше ролята на Били в „Козата или коя е Силвия“ под режисурата на Явор Гърдев, но заради тогавашното си гадже Мика Стоичкова реши да напусне първата ни трупа и да замине с нея за Америка. Тогава бе обявен кастинг за негов заместник и е спечелен именно от Мартин Димитров като студент.
„Явихме сме 12-13 мъже. Аз бях единственият, който закъсня с 20 минути, но беше изключително смешно. Още от първи курс в НАТФИЗ за мен Явор Гърдев беше топрежисьор и много исках да работя с него. С Каталин Старейшинска и с Иван Николов бяхме доста близки по време на следването си и обикаляхме центъра на София, минавахме покрай Народния театър и аз казвах: „Пичове, да знаете, че до няколко години тук ще участвам в постановка на Явор Гърдев“. Те се смееха, а аз отвръщах: „Хора, ще видите. Просто трябва да вярвате много силно в нещо и то ще се случи“. И изведнъж Цвета Дойчева от моя клас ни събра няколко момчета и ни каза: „Пичове, на еди-коя си дата сте на кастинг при Явор Гърдев за „Козата или коя е Силвия?“ за ролята на Били“. И аз си казах: „О, ето го моя шанс“, разказва пред Lupa.bg актьорът.
На дивана
Причината за закъснението е вълнението, заради което той не е могъл да мигне цяла нощ преди кастинга, обявен за 13 ч. следобед.
„Станах сутринта, направих си кафе, пуснах си музика. По едно време си гледам часовника и виждам, че е 1 без 15. Тогава живеех в „Люлин“ при родителите ми, нямах кола и трябваше да се придвижа с метрото до центъра. Казах си: „Айде, газ“. Пристигнах в Народния театър целия облян в пот. Влязох на кастинга и Явор каза: „А, Мартине, здравей" и после се обърна към останалите колеги: "Добре, това е, Мартине, ти ще се ориентираш в ход“. И направо трябваше да влезем сред декора на Камерна сцена с Мишо Билалов, който ни партнираше. Всички бяха седнали на двата дивана и отиваха и изчитаха сцената с Мишо Билалов. Затова се наредих последен, за да добия горе-долу представа за какво става въпрос. Мина бързо и седмица по-късно преди репетиции в „Сфумато“ с проф. Добчев той ме дръпна и ми каза: „Мартине, честито. Явор Гърдев те е класирал за ролята“. Проф. Добчев ме прегърна, целуна ме и беше много сантиментален момент“, връща лентата назад Мартин.
Аура
Под режисурата на Явор Гърдев играе в още два спектакъла „Жана“ и „Хамлет“, а от началото на 2018 г. е част от трупата на театър „София“, където играе в постановките "Нощта на 16-ти януари" и "Госпожа Министершата". Макар да се е снимал в сериала на БНТ "На границата" на режисьора Станимир Трифонов и във филмите “18” на Атанас Христосков и “Безкрайната градина” на Галин Стоев, голямата популярност на Димитров идва като Радо Андреев в „Братя“. Ето и неговия разказ как е попаднал в любимата поредица: „Истината е, че четири години нямах абсолютно никаква работа на снимачна площадка с изключение на много малки проекти и през лятото на 2020-а, когато продуцентът Краси Ванков ми се обади с предложението да изиграя Радо Андреев, аз дори не се и подвоумих и директно се навих да участвам. Персонажът ми не се появи в самото начало на първия сезон, а малко по-късно. С течение на времето започнахме заедно да го откриваме. Мисля, че и аз се погрижих и допринесох сценаристите да го изградят заедно с моя натюрел. Най-сладко е да видиш как един праволинеен човек се променя в някакъв момент“. Една от най-запомнящите се сцени е, когато героинята на Стела Ганчева – Мая, иска да изчисти аурата на Радо Андреев и Денис Топал. „Имаше си предпоставки за ирония – самият реквизит го бяха подредили с някакви неща, имаше карти и просто на момента реших да се заиграя с едно бонбонче. Предлагат ли ти се такива неща от самия реквизит, защо да не се пробваш. И то наистина стана забавно. Аз обичам крайните сцени, търся ги не само в киното, но и на сцената. Обичам трудните неща, обичам силно емоционалните сцени“, казва актьорът.
Футбол
Мартин признава, че в гимназиалните си години изобщо не е знаел какво иска да прави и колкото повече наближавал абитуриентският бал, толкова повече се чудел какво да следва. „До 11 клас тренирах футбол, винаги съм го харесвал като спорт, но никога не ми е било мечта да бъда велик футболист, по-скоро беше мечта на баща ми“, признава Димитров. Точно преди да завърши училище, в техния блок се нанесло семейството на кукления актьор Владимир Колишкин и това събитие преобръща живота му. Ето и разказа му:
„Той ме помоли да му свърша някаква услуга в неговия частен куклен театър в „Люлин“, където съм израснал. Тогава се запознах и с актьора Георги Спасов, който играеше в същия театър моноспектакъла „Храбрият шивач“. Останах да изгледам представлението от любопитство и бях много впечатлен от това, което видях. Владимир Колишкин и Георги Спасов са хората, които ме вдъхновиха да се занимавам с актьорство. Владо ме нае в театъра като осветител, уреди ме с карта от Съюза на артистите и с нея можех да гледам театър навсякъде. Владо ме насочи да се запиша и в театралната школа на Малин Кръстев. Отидох на кастинг в Народния театър, тогава школата беше на четвъртия етаж, след което се преместихме в Младежкия театър. За година и половина в школата научих страшно много неща. Тотално се откъснах от средата, в която бях пребивавал, случиха ми се много интересни и различни неща. Бях много щастлив. За година и половина изгледах целия театрален афиш в София, някои неща повече от два пъти. 2010-2011 г. бе много вълнуващ период от моя живот, въпреки че аз още нищо не съм видял от света. Но за моите 29 години мога да кажа, че тогава животът ми претърпя много силен обрат. И така се запалих по актьорската професия, кандидатствах в НАТФИЗ, успешно влязох от първия път в класа на проф. Иван Добчев“.
Летва
Новият любимец си признава, че не се е готвил толкова усилено и усърдно, дори седмица преди изпита не е имал още някои от материалите си и ги е намерил в последния момент. Но пък много си вярвал и явно така е убедил преподавателите в потенциала си. Смята, че 80% е вярата в това, което правиш, а останалото е талантът. За какво е благодарен на учителите си Малин Кръстев и проф. Иван Добчев? „За високата летва, която са сложили над мен и която ми се струва непостижимо да се прескочи от статуквото. Благодарен съм, че погледът е насочен някъде нагоре, че се целим във високото“, отвръща софиянецът. Казва, че докато може да изкарва достатъчно пари, за да се грижи за семейството си, ще се занимава с актьорската професия, но ако срещне трудност, не му е проблем да започне друга работа.
Мечтал да стане автомобилен състезател
През тази седмица Мартин Димитров влезе в криминалната хроника с нещастен инцидент – велосипедист със слушалки на ушите се изпречил ненадейно пред мотора му пред Първа градска болница в София. В свои интервюта преди това актьорът е споделял, че е искал да стане автомобилен състезател. „Детска мечта ми беше да карам мотор. И в първия възможен за мен финансов момент си позволих да си купя мотор, който карам и до ден днешен. Така да се каже го купих от лично изкарани пари от професията. Това ме направи много щастлив. Като цяло все повече ми се налага да търся някакви неща, които да ме разтоварват от битовизмите и от нещата, които все повече нахлуват в живота ми като баща на две деца и женен мъж“, казва той. През зимата пък обожава да кара сноуборд и ски.
Работил като готвач в италиански ресторант
Почитателките на Мартин Димитров ще са повече от доволни, като разберат, че той има и кулинарни умения. „Шеф готвач не съм бил, но съм работил в кухни доста дълго време. Това беше, след като завърших НАТФИЗ – от 2015 до 2017 г. Работил съм в няколко ресторанта, имам опит и със сладкарството, работил съм и в италиански ресторант дълго време, готвил съм паста. Определено мога да готвя. Аз съм активният готвач в нашето семейство. Съпругата ми също може да готви, но просто не го прави“, смее се актьорът.
Прави мебели от бъчви с колега
Друго хоби на Мартин е да прави мебели от бъчви. Идеята се родила с близкия му приятел и колега от Народния театър Пламен Димов, който също е звезда от сериала на NOVA “Отдел Издирване“. По време на първия локдаун през 2020 г. двамата се чудели какво да правят, тъй като нямали работа по професията. „Трябваше нещо да задвижим и да се научим на някакъв занаят. И така решихме да правим мебели от бъчви. Не мога да кажа, че нещата при мен се получиха успешно, защото вече не го правя (смее се). Пламен ходи отвреме навреме в работилницата. Тъкмо се захванахме да правим някакви неща и тогава започнаха да ми идват най-различни проекти, свързани с актьорската ми професия – дублаж, представления, репетиции, снимки“, обяснява Димитров.
Лео Богдановски
