Н ай-сетне стигнаха до Замошч. Татарите се слисаха, когато видяха тая силна крепост, а какво остава, когато им се каза, че неотдавна тя беше спряла цялата сила на Хмелницки. В знак на голямо благоволение и милост ординатът пан Ян Замойски им позволи да влязат в града.

Най-сетне стигнаха до Замошч. Татарите се слисаха, когато видяха тая силна крепост, а какво остава, когато им се каза, че неотдавна тя беше спряла цялата сила на Хмелницки. В знак на голямо благоволение и милост ординатът пан Ян Замойски им позволи да влязат в града.

Пуснаха ги през Шчебжешинската порта или другояче казано Тухлената, защото другите две бяха от камък. Самият Кмичиц не очакваше да види нещо подобно и не можеше да си намери място от удивление при вида на широките улици, застроени в права линия по италиански образец, при вида на великолепната черква и академическите пансиони, замъка, стените, мощните оръдия и всякакъв вид „съоръжения“. Както малцина от магнатите можеха да се сравнят с внука на великия канцлер, така малко други крепости със Замошч.“

Така описва полския град Замошч, сцена на героични битки на поляците срещу шведското нашествие (потоп) през 1655-1660 година, полският нобелист Хенрик Сенкевич. Ако тръгнете по улиците, които се събират пред кметството, със стара карта от средата от XVII-XVIII век

в едната ръка и романа на Сенкевич

в другата ще видите, че и двете ви водят като най-модерен джипиес по непроменените близо 400 години улици и ви потапят в атмосферата на полския Ренесанс.

Големите туристически маршрути в Полша минават през Краков, закачат Варшава, стигат до Гданск или Вроцлав, но десетки перли остават скрити за непосветения пътешественик. Замошч е такава перла, една от 16-те в списъка на световното културно-историческо наследство наред със Стария град в Краков, солните мини Величка, германския концентрационен лагер Аушвиц-Биркенау или замъка на кръстоносците в Малборк.

През летния сезон до късна есен през септември-октомври десетки полети седмично летят с полски туристи към Черноморието, а в обратна посока маршрутите до полската провинция са чудно решение за краткосрочен туризъм до места, за които може би не сте чували.

Замошч се намира в Източна Полша на ок. 50-60 километра от границата с Украйна, на 80 километра от летището в Люблин и на 130 от аеропорта в Жешув, а дотам най-лесно се лети от Бургас. Наричат го Идеалния град – така го представят във всички полски университети, където се учи архитектура, а по градоустройството му бъдещите архитекти държат задължително колоквиум. Ако цъкнете в картите на Гугъл, като изключим правите улици и главния площад с размери 100 на 100 метра, ще си речете – е кое пък му е идеалното.

Хората, които са строили Замошч преди близо 400 години

било ясно, че идеалният град не е този, който изглежда идеално върху картата с перфектна география, защото не се живее в квадратчетата от картата, а в триизмерен свят и идеалният град е този, който е идеално пригоден за нуждите на своя основател и жителите му – град, в който се живее, работи и пребивава добре. За да възникне идеален град, трябвало да има идеален дует от създатели, луд инвеститор и гениален архитект. Такива двама „луди“ се срещнали по земите на днешен Замошч в края на XVI и началото на XVII век. Инвеститор бил полският благородник и политик, роденият през 1542 Ян Замойски. Замойски получил добро образование в Париж, Страсбург и Падуа и след тамошните университети се прибрал в Полша, където скоро станал един от най-харесваните водачи на местните благородници. Направил добри пари за времето си с тежък труд и много ум. Получил званията канцлер на короната и хетман на короната – първото е нещо като външен министър, второто – главнокомандващ на кралската войска. Решил да вдигне съвременен ренесансов град „на зелено“, както бихме казали днес. И започнал да търси добър архитект. Във Варшава попаднал на Бернардо Морандо, италианец, който вече имал няколко проекта в бъдещата столица (Варшава става столица след Краков едва през 1596). На 1 юли 1578 година Замойски и Морандо си стиснали в Лвов ръцете за инвестиционен договор за проектирането и строителството на нов град върху нищото. Задачата била трудна – на голо поле да се определят изобщо къде да се построи градът, да се определят посоките кой път и коя улица накъде ще тръгнат, коя сграда къде ще се намира, какво ще има, как ще е подредено. Литература по темата вече имало, още през 1487 г. Леонардо да Винчи създал проект за идеален град. През следващите 8 години италианецът го начертал, вдигнал стените му във формата на седмоъгълник, поставил Люблинската порта, арсенала и площад, който носел името на инвеститора – Ян Замойски, после кметството, което може да се види и днес, и най-голямото си дело – т. нар. Колегиата, катедралата, смятана днес за една от най-красивите полски църкви.

Когато днес се минава под сводовете на ренесансовите къщи

е трудно да се погледне на градоустройствения план като на нещо съвременно, но за ония години Замошч е бил толкова модерен, без преувеличение, колкото са днес градовете в Персийския залив. Строен бил като резиденция за полския магнат, но в същото време и за обитаване от елита. Трябвало да е удобен за търговците, занаятчиите, армията, а пришълците, като дойдат и застанат под стените му, да възкликнат „Уау!“. Първото „Уау“ падало още щом странникът стигнел до Люблинската порта, през която минават и днес жителите на града. Преди 400 години портите били визитките на града – с внушителни пиластри в комбинация с рустика в характерния за онзи период маниеризъм. И тогава, и сега влизащите са посрещани от гербовете на Замойски. Ясно било кой е стопанинът, но за да се знае, хетманът издялал и в камъка - Направено от Ян Замойски в еди коя си година. Но и това му се видяло малко и добавил: със собствени пари. Улиците след портата са прави и пропорционални – колкото са високи къщите, толкова са широки улиците.

В началото на XVII век още с влизането в града първата сграда, която посрещала търговци и пътешественици, била борсата. Наличието на борса също издавало амбициите на Замойски да пренесе на полска почва западни практики. На полска територия работата с борсата не потръгнала, въпреки че неин собственик и шеф бил самият Морандо. Практиката на Морандо и Замойски била да не правят в първите години нищо твърде трайно, за да могат да променят плановете според нуждите на града. Така на мястото на борсата се появила францисканска църква. Сега в университетите учат, че именно в това е била гениалността на лудия дует – размяната на функциите на отделни сгради не нарушавала с нищо функционирането на града – и преди 400 години, и днес.

Едно от най-красивите публични пространства в днешна Полша

е главният, пазарният площад на Замошч. Някои казват, че е един от най-красивите въобще в Европа. От една страна, Замойски искал площадът да е представителен и красив, да е визитка, от друга, трябвало да запази и търговските си функции. Е как да е хем красиво, хем да не е мръсно и смрадливо, като се съберат търговците? Вместо дървени бараки, характерни за цяла Полша по онова време, Морандо решил да махне търговците от средата на площада и да ги изтласка под аркадите на заобикалящите го къщи, скрити от дъжд и слънце. Днес пред аркадите пък са се сгушили летните градини на многобройните ресторантчета. Може би точно аркадите и хармоничните улици, досущ като Падуа, в която учил Замойски, са една от причините днес другото клише за града да е „Падуа на Севера“.

За любителите на историята и фортификациите най-голямата атракция ще бъде самата Замойска крепост, която в историята си е понесла пет обсади. По време на Хмелницкото въстание се отбранява от казаци и татари.

През 1656 година я обсаждат шведите – и те не успяват. През 1813 година руснаците я държат 10 месеца в обсада. С шведите обаче е свързана една прелюбопитна история, дала, ако може да се вярва, наименованието на един цял модел в съвременния хотелиерски и ресторантьорски бизнес. Та била годината 1656 от раждането на Христа, когато с цялата си мощ под стените на Замошч се появил с войската си шведският крал Карл Х Густав. Неслучайно шведското нашествие е останало в полската история като Шведския потоп – агресорът мачкал всичко по пътя си. Три крепости не се дали на шведите – Гданск, Ясна Гура, където са светите за поляците земи и Замошч. Градът се управлявал вече от внука на канцлера Ян Замойски – Ян Собепан Замойски. Въпреки непрекъснатия шведски обстрел крепостта удържала на атаките. Карл Х Густав разбрал, че работата няма да стане със сила, и намислил хитрина. Рекъл, че ще си ходи, но преди това поискал да седне на обща трапеза под стените на крепостта с героичните й защитници. Мислел си, че по време на трапезата ще успее да подкупи Замойски-внук и да го убеди да му отстъпи крепостта.

Замойски усетил намеренията на шведа, но принципите на гостоприемството при подобно желание не му позволявали да не нахрани Карл Х Густав и войската му. Домакинът се съгласил да даде прием, но при едно условие – закуската трябвало да бъде извън стените на крепостта. Жените на Замошч приготвили приказна трапеза, която се огъвала под тежестта на блюдата и най-изисканите за времето си напитки. За да унижи все пак неприятеля и за да му покаже мястото, Замойски наредил край масата да няма нито един стол или пейка. И така шведите трябвало да ядат прави с чинии и ядене в ръце. Оттам тръгнало наричането на тоя тип ядене на крак „шведски стол“, а всяка година в Замошч в наши времена пресъздават сценката на общоградски тържества.


Магьосници и клетви от XVII век


Най-добрият начин да разгледате ренесансовия град с неговите отбранителни съоръжения, бастиони, подземия и оръдия е да се качите на електрокар и да направите пълна 360-градусова обиколка на Замошч. Електрокарите приличат малко като на ония от „Балканкар“ през миналия век, с които товареха куфарите по пероните на гарата. По замойските улици ще преследвате или ще ви преследва духът на Катажина Беланковичова, облечена в дълга бяла роба и с червени белези по шията, една мрачна легенда, родом също от ренесансовите времена. Катажина била магьосница, която разбирала от билки и билколечение, умеела да се бие със сабя и да язди кон – истинска ренесансова жена. Неин мъж бил управителят на града. През април 1664 година в Замошч се състоял шумен съдебен процес срещу пет жени, обвинени в рамките на „кампанията“ „лов на вещици“. Трябвало да ги изгорят на клада, но Ян Собепан Замойски заменил присъдата им с обезглавяване. Преди да изпълнят присъдите им, петте вещици издали, че жената на кмета Катажина е тяхна съучастничка и вдъхновителка. Тя владеела много страшна техника за ослепяване на избран от нея човек посредством зашиване на очите на жаба с косъм от косата на жертвата. На 16 май 1664 г. паднала на дръвника пред кметството и нейната глава. Преди смъртта си обаче проклела цялото имение, а на третия Замойски – Ян Собепан, предсказала много бърза смърт. Така и станало. Не минала и година и Замойски умрял без потомство, а жена му легнала в леглото на Ян Трети Собиески, тоя, когото познавате от рекламите на едноименната водка. На една от къщите на ул. „Арменска“ 25 и днес има изобразени мъж и жена. Казват, че са Катажина и мъжът й кмет, който свидетелствал против нея.