Т одоровден е плаващ църковен празник, който се отбелязва в първата събота на Великденските пости. Тази година той се пада на 12 март и по данни на Националния статистически институт (НСИ) близо 130 000 българи ще имат повод да празнуват, пък и да почерпят. Имен ден честват: Тодор/а, Тодорка, Теодор/а, Дора, Дорина, Теодорина, Доротея, Божидар/а. Тодоровден се празнува по време на Великденските пости, поради което на трапезата според обичая присъстват постни ястия от картофи, боб, ориз и задължителната "тудоровска" леща и гъбена каша. На този ден не се яде праз лук, за да няма болести по конете.
На този ден (както и на 17 февруари) Църквата възпоменава паметта на свети Теодор Тирон. Почитта към св. Теодор е засвидетелствана още в ранните векове. Преданията разказват, че на този ден светецът обличал девет кожуха и отивал при Бога да проси за лято. След като стигне царството Господне, забива копието си в земята и за него връзва юздата на коня си. От земята се вдигала мощна пара и желанието му бързо се изпълнявало. Седмицата преди Тодоровден се нарича Тодорова неделя. Традицията повелява през всяка нощ от нея момите да поставят под възглавницата си три скилидки чесън и три зърна от царевица, боб или овес. Според това, което им се присъни, могат да гадаят за бъдещето си и най-вече за това кога ще се задомят.
Конните надбягвания са в чест на светеца воин.
Тодоров ден се нарича още Тудорица или Конски Великден. Отбелязва се с тържествено почитане на коня и най-вече с кушиите (надбягванията с коне). При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. В гривата им се вплитат сини мъниста (синци), които ги пазят от уроки, и червен конец, за да ги пази от "зли очи". За конската опашка на този ден е отредено специално внимание - тя се сплита и се украсява богато. На някои места в България още се спазва следната традиция – преди изгрева на слънцето жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова, украсени с орехови ядки, мед, царевица, скилидки чесън и сол. Всяка домакиня раздава от тези хлябове, като едновременно подскача, бяга, имитира движението и цвиленето на конете, за да са плодовити кобилите, както и да раждат младите булки.
Преди кушията жените трябва да измият косите си с вода, в която е престояла слама от конските ясли. Миенето става в леген, а когато конете и ездачите тръгнат към кушията, жената плисва водата след тях. Така им пожелава успех, а нейната коса ще стане лъскава и здрава като конската грива. След това вече е забранено да се мият косите, особено след залез слънце. Смята се, че това носи болести. Иначе финиширалият пръв в кушията се награждава така – конят с юзда, а неговият стопанин с риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника, като навсякъде поят коня му с вода, а в неговия двор се извива празнично хоро. Надбягването на някои места се подгрява от пародийно-хумористични състезания с магарета и магарешки каручки. Друг много популярен ритуал на този ден е миенето на малките деца в ранни зори, за да не боледуват. Бабите стрижат за първи път след зимата момченцата. Затова и до днес битува изразът „остриган като магаре през март”.
Магарешки кушии подгряват истинското състезание.
Младите булки месят първи хляб
На този ден младата булка за първи път замесва хляб. Ако той се услади на свекъра и свекървата, те започват да я наричат невясто, а от нея се очаква да ги дари с наследник. В други краища на България младата булка замесва малки хлебчета и ги намазва с подсладена вода, след което в празнично облекло и с булчинския венец на главата започва да обикаля по домовете на близки и роднини, като започва от кума. Обичаят за здраве и плодовитост завършва в дома на нейните родители, където идват зетят и свекървата и се подрежда празнична трапеза.
