Ц арицата на сянката – така някои наричат хортензията. Според свекърва ми е трампе, тъй й викали в Казанлъшко. Имам я в градината си, но доскоро не знаех, че хортензиите са 52 сорта. Иначе се делят на три основни вида – дървовидна, градинска и метличеста.
Когато хортензията е натрупала солиден стаж в градината, тя не се нуждае от много грижи – аклиматизирала се е, приспособила се е. Но една възрастна жена ме научи на номер – ако искаш цветът да добие по-наситен син цвят, зарови в корените няколко ръждиви пирони.
Нежно розово
И наистина хортензията, която цъфтеше в нежно розово и бледосиньо, стана точно каквато я исках. Някои постигат този ефект с мастило в корените, а други засилват киселинността на почвата с утайка от кафе, надявайки се хортензията да стане като купешките. Разбира се, това е от полза, но никога не може да се постигне кичест резултат като от магазина, тъй като растенията там са подхранени специално с препарати, с каквито не разполагаме.
Когато си купуваме нова, обикновено избираме хортензията с най-ефектен и едър цвят. Но това е едролистна хортензия, която е най-топлолюбивата. Има по-непретенциозни видове, които могат успешно да презимуват навън. А каквото и да си говорим, хортензията си е външно растение и може да си спестите хамалогията да я прибирате. В саксията тя ще се мъчи.
Дървовидна
От дървовидната най-известната е Анабел (Annabelle), с големи шапки от снежнобели съцветия. Храстът е разпръснат и при благоприятни условия расте до 1,5 м. Клоните често се огъват под тежестта на съцветията, особено след дъжд. Почти толкова популярни са Grandiflora (Grandiflora) и Sterilis (Sterilis). Следват разновидностите Hayes Starburst, Incredible (първо лимоново-зелено, след това бяло и зелено до есента). И, разбира се, розовият Invincibelle Spirit.
Най-често срещаната декоративна форма на метличестата хортензия е Grandiflora (Grandiflora). При цъфтеж съцветията с дължина до 30 см са кремаво бели, след това чисто бели, по-късно стават розови, а през есента стават зеленикаво-червени. И това е най-устойчивият на замръзване сорт в условията на нашия климат. Повечето от хортензиите в българските градини издържат до -29° C, а се радваме на цъфтежа им от юли до септември-октомври.
Претенции
Хортензията обича богати почви и не понася излишната вар. Когато я засаждате в яма, трябва да добавите хумус, торф и малко пясък към глинестата почва. Би било добре да мулчирате кръга на ствола с торф или иглолистна постеля.
По-добре е да засадите хортензията в градината в края на пролетта. В началото на септември може да се засадят разсади с добре развити корени. Теоретично може да засадите хортензията и през лятото, но проблемът е, че през лятото е много горещо и сухо, а тези растения пият много вода.
Хортензията има плитка коренова система, така че е нежелателно да я засаждате близо до дървета и други храсти, защото те ще вземат влага от нея.
Обилно
Хортензиите трябва да се поливат обилно и често. Възрастен храст се нуждае от около 12-15 литра вода, като при това не е добре да е хлорирана. Ако ползвате чешмяна вода, оставете я в отворен контейнер за 2-3 дни да се утаи. Добра идея е към водата да се добави карбамид и малко калиев перманганат – това предпазва растението от болести.
Избягвайте да поливате хортензията с ледена вода, добре е да се нагрее до 30-35°C.
Поливането с разтвор се извършва веднъж седмично, ако времето е топло без дъжд. Ако пролетта е дъждовна и хладна, храстът се полива на всеки 10 дни. В дъждовни дни охлювите обичат да се катерят по нея.
Хортензията е доста устойчива на сянка. Но колкото по-малко светлина стига до нея, толкова по-лош е цъфтежът, а в същото време колкото повече е слънцето, толкова по-обилно трябва да бъде поливането. Най-добрият вариант все пак е частичната сянка.
Хортензиите изглеждат добре в компанията на цъфтящи и декоративни листни многогодишни растения, например с астилбе, ехиноцея, хоста, папрат. Те се вписват идеално в иглолистни композиции. Хортензиите също така изглеждат впечатляващо на фона на големи камъни.
Коктейл ускорява растежа
В началото на пролетта се образуват листата и пъпките на хортензия и по това време тя изисква хранене. За ускоряване на растежа се използват богати на азот торове. Подхранването се извършва на 2 етапа:
При образуването на листа се използва смес от вода, калиев сулфат и карбамид. В 5 литра вода трябва да разредете 1 ч.л. от всеки компонент, като това е достатъчно за 1 възрастен храст;
Когато пъпките започнат да се образуват, съставът на тора се променя. За голям брой съцветия и буен растеж се използват минерални смеси, които съдържат фосфор и калий. Често се използва суперфосфат, препоръчително е да се разреждат 1-2 с.л. прах в 10 литра вода. 5 литра разтвор се изсипват при корените на храста.
В началото на пролетта може да обърнете внимание на почвата, в която расте хортензията. Земята се почиства от сухи листа и клони, премахват се изсушените плевели, а почвата се разрохква. Може също така да я покриете с дървени (най-добре смърчови) стърготини, торф или кора, за да се предотврати изпаряването на влагата.
Кристи Красимирова
