Г радинарството спасило българско семейство изселници в Словакия. Техни потомци също се занимават с отглеждане на зеленчуци, но не със стопанска цел, пише spectator.sme.sk. Един от тях е Красимир Караилиев. Неговият дядо – Ангел, напуснал България на 15-годишна възраст с цел да основе своя ферма, в която да гледа зеленчуци. Това се превърнало в страстта на живота му, която Красимир споделя 80 г. по-късно в Словакия.
„Отгледан съм в Словакия, но по български начин“, споделя той. Красимир разказва историята на дядо си, който напуснал родината точно след края на Втората световна война и подредил живота си в Словакия. След като се преместил в Централна Европа Ангел прекарвал времето си между Будапеща, където намерил работа във ферма, и своето родно село Поликраище. След края на войната той се заселил в Словакия и повикал при себе си жена си Тодора, сина и дъщеря си. „Животът им не бил лек. Работодателите ги експлоатирали“, разказва Караилиев.
Красимир със съпругата си.
В крайна сметка обаче семейството на дядо му започнало само да се занимава със селско стопанство, наело земя и започнало да гледа зеленчуци. Градинарството било единственото нещо, което дядо му знаел. По време на комунистическия режим, българинът бил нает в кооператив, където работил в полето и след това пътувал към центъра на Братислава, за да продава реколтата на пазара. „Не са имали много, но са правили всичко възможно, за да върви животът на семейството“, споделя Красимир. Както своите предци, самият той отглежда зеленчуци, но не за да ги продава на пазара, а за да ги използва в кухнята, където семейството му приготвя традиционни български ястия.
