К аланхоето е много красиво и разнообразно на багри цвете, което може да ни радва с красотата си през дългите зимни дни, а и не само тогава. То е цъфтящ сукулент от сем. Дебелецови. Произхожда от тропиците на Африка и Азия и о. Мадагаскар. Рода му наброява над 130 представители, но няколко са тези които се отглеждат в домашни условия. Най-често срещано е Kalanchoe blossfeldiana, пише lubopitko-bg.com.
Каланхоето достига различни размери в зависимост от вида, както се среща и разнообразие по отношение на формата на листата и цветовете. Общото е, че листата са месести, тъй като каланхоето е сукулент. Най-често отглежданите декоративни видове са с гъсти, дебели, тъмно зелени листа и цветове, групирани в гроздовидни съцветия. Цветовете на каланхоето са изключително нежни и красиви, а богатството на багрите – голямо. То цъфти в бяло, червено, пурпурно, розово, оранжево, цикламено, виолетово, а след многобройните селекции и в жълто, та дори и в комбинация от няколко цвята.
Периодът на цъфтене е предимно зимата и рано на пролет, но при добри условия може да цъфти целогодишно. Ако от началото на септември до началото на октомври му се осигуряват 14 часа тъмнина на денонощие, то към края на декември можем да се радваме на красивите му цветове.
След периода на обилен цъфтеж се орязват прецъфтелите съцветия и саксията се прибира на хладно и полутъмно място без да се полива за около 1 месец, след което се изнася на светло място и се възобновява обичайния режим на поливане.
Цъфти в най-различни ярки цветове.,
Тъй като каланхоето цъфти предимно през зимата, то трябва да му се осигури оптимална температура около 15 градуса, като не бива да пада под 10 и да надвишава 22 градуса. Каланхоето е светлолюбиво растение – обича слънцето и зиме, и лете. Подходящи за него са южни и западни изложения, като не трябва да се прекалява с излагането на силно обедно слънце. Ако страда от липса на светлина, стеблата се издължават и растението губи от красотата си, а е възможно и окапване на листата. Умерено поливане през топлите месеци. През зимата ограничено – само при пресъхване на почвата. Преполиването може да доведе до влошаване на общото състояние на цветето, до окапване на листата и до загниване.
Тори се 2-3 пъти в месеца с торове с повишено съдържание на калций,като торенето се спира през периода на цъфтеж и се подновява след прецъфтяването на растението. През периода на активен цъфтеж се полива с чиста вода. Използваме 50 % торфен субстрат + 50% перлит или пясък. Почвата е нужно да бъде с добра пропускливост и достатъчно количество хранителна субстанция. Чувствително е на недостиг на цинк при което листата стават дребни, бледи и деформирани. Сравнително устойчиво е на болести и вредители. Трябва да се следи за гъбични заболявания и мана, както и за Duponchelia – малка пеперуда,чиято гъсеница изяжда каланхоето отвътре навън.
Размножава се чрез резници
Най-разпространено и лесно е вегетативното размножаване чрез резници. Резниците трябва да бъдат с дължина 5-10 см. Вкоренява се във вода, като не е необходимо добавянето на вкоренител. Появата на корени става за около 2-3 седмици, като през това време резника трябва да бъде на добре осветено и топло място. Засажда се в субстрат 1:1 торфена смес + перлит или пясък.
